„Никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1 Кор. 12:4). Св. Йоан Дамаскин казва, че Преблагият Бог поради Своята любов и милост не понесъл благостта да е единствено Негова и затова създал човека, за да стане Негов съучастник. Човекът обаче по собствена воля отпаднал и не останал в общение и в единство с Бога. Той паднал и се отдалечил от Бога като си мислел, че може да бъде бог със собствените си способности, както му била внушила змията (Бит. 3:5). Всеблагият Бог не поискал човекът да остане отдалечен от Него. За това разказва молитвата в Литургията на св. Василий Велики: „... защото Ти, Благий, не занамери завинаги Твоето творение, което Си създал, нито забрави за делото на Своите ръце, но го посети чрез множеството видове на Твоята милостива утроба. Изпращайки пророците и извършвайки чудеса чрез ръцете на Твоите светии, угодили Ти от род в род и ни говори чрез устата на Твоите раби – пророците, и ни предизвести за бъдещето спасение, и ни дарува със Закон, който да ни помага, и ни постави ангели да ни пазят. И когато се изпълниха времената, Ти ни говорѝ чрез Самия Твой Син, чрез Когото създаде вековете. Който беше видян на земята и живя сред човеците... Той ни остави възпоменанията на спасителните Си страдания“.
Според св. Йоан Дамаскин, пред Този, Който извая човека, не е останало нищо друго, освен да се въплъти, и така Създателят стана човек по всичко, с изключение на греха, и се съедини с нашето естество. Той стана наш съпричастник в нашето нищожно естество, за да ни въздигне и да премахне от нас тлението, за да ни направи отново Негови съпричастници в Своето божество. Господ се роди от Дева Мария, кръсти се от Йоан, проповядва и направи чудеса, учѝ и работѝ, огладня, ожадня и възкреси мъртви, биде разпнат и възкръсна на третия ден, възнесе се на небето и ни обеща да ни изпрати Светия Дух. Чрез тези спасителни дела беше въздгнато нашето паднало естество и отново ни се отвориха райските врата. Св. Дамаскин казва, че Господ направи от Себе си път, и символ, и пример за нас. Следователно, ако последваме този път, ще станем чеда, наследници и сънаследници. Делото, което Господ Иисус стори, е градивното и основоположно дело за спасението. Но Този, Който осъществява това дело е Светият Дух. Как?
Преди да се запъти към Своите спасителни страдания, Господ Иисус изрече прощално слово пред учениците Си по време на последната вечеря в Сионската горница, като каза: „... за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя“ (Иоан 16:7). Той и преди това им Го беше обещал, когато казва: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди. И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки“ (Иоан 16:15-16). Това обещание за изпращането на Светия Дух се възобнови в деня на възнасянето на Господа на небето, тъй като „Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца...“ (Деян. 1:4), „... и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре“ (Лука 24:49). Това обещание се осъществи чрез изпращането на Светия Дух „в деня на Петдесетница“, тъй като се явиха разделени езици, като че огнени „и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий“ (Деян. 2:3-4). Апостолите тръгнаха по целия свят като свидетелствали за Христос, осъществявайки казаното от Господа: „... но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя“ (Деян. 1:8).
Следователно ние теоретично можем да разделим Божието дело на две части или две мисии: Мисията на Господ Иисус и мисията на Светия Дух. Господ Иисус основа Църквата, а Светият Дух я реализира в историята и я напътства в този свят. Делото на Светата Троица е едно, а трите Ипостаси присъстват едновременно и заедно, но във всеки период се явява една от Ипостасите. От тук следва, че Господ Иисус е обещал на учениците Си да изпрати Светия Дух, за да ги напътства до времето на Второто пришествие. Мисията на Светия Дух не е Той да открие Себе си по достъпен начин за човешкото разбиране, но нашето разбиране за тази мисия идва от откровението на Сина за Духа, „Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил“ (Иоан 14:26). Трябва винаги да помним, че Светият Дух не донася нова истина, различна от Христовата, а това е същата истина: „А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести“ (Иоан 16:13-15). Ще рече, че мисията на Светия Дух е да яви Словото Божие в творението и в цялата история на спасението, защото „никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“.
Господ Иисус е основал Църквата, но тя не се превърна в истинска реалност в историята преди Петдесетница, деня на слизането на Светия Дух над апостолите във вид на огнени езици, след което те тръгнаха да благовестят и да свидетелстват за Господа до краищата на вселената. Св. Василий Велики казва, че Отец твори чрез Сина и усъвършенствува чрез Светия Дух. Мисията на усъвършенствуването е освещаването на човеците и вселената. Господ се възнесе на небето, но Той не ни остави сираци, а изпрати Своя Дух, за да ни напътства към Царството до Христовото пришествие в последния ден.
Спасителното Христово действие, което Той направи заради нас, ни се дава в св. Тайнства чрез силата, действието и слизането на Светия Дух. Затова при извършването на всяко тайнство ние имаме молитва за призоваване на Светия Дух: „Дойди сега, чрез снизхождането на Светия Твой Дух и освети тази вода“; „изпрати Твоя Свети Дух над нас и над даровете...“. Светият Дух прави Божието дело присъстващо и реално тук и сега и по всяко време заради самите нас.
Превод от арабски: Виктор Дора
Източник: в-к Ал-Нашра, бр. 24, 2019 г. نشرة النَّشرة، عدد 24، 2019م.
