Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

intaiul sinod ecumenic de la niceea 1 1 fresca man stavronichita athosВ седмата неделя след Петдесетница Църквата е отредила да честваме светите отци. А кои са тези отци? Сред светиите има такива, които ние наричаме наши свети отци, като например: свети Йоан Златоуст, свети Григорий Богослов, свети Василий Велики, свети Максим Изповедник, свети Йоан Дамаскин и др. Ние не наричаме с названието "отци" всички, които са богословствали, дори и те да са били велики богослови. Наш отец, т. е. баща е този, който ни е родил. А отец в Църквата се нарича този човек, който чрез своето учение ни прави Божии чеда.

Когато Църквата се нуждае от някого, който да я защитава, когато е в опасност, тогава Бог явява в нея такъв човек, който така да учи другите, че учението му да укрепи това, което сме възприели от апостолите, и да го изясни. Така например в Църквата в края на I век възниква опасност от юдеите и от гръцките философи или по-точно от смесения с гръцката философия юдаизъм. И от това възникнала необходимостта от по-голяма яснота в учението за божествената природа на Господ Иисус Христос.

Църквата е като едно тяло, застрашавано от болести. И в същото това тяло се намира някой, който да го защитава от тях. Църквата е застрашавана от чужди на нея изповедания, защото християните се повлияват от неправилни учения, унасят се по преходната идеологическа мода на нашето съвремие. Тогава Бог изпраща хора, които по Негово вдъхновение да пояснят изповедта - това, в което трябва да вярваме. А когато борбата се засили, тогава тези хора се събират в един събор, на който изразяват своята вяра.

Когато се появил Арий в Александрия и казал, че Христос, въплътеният Божи Син, е сътворен, тоест, че Той не е бил заедно с Бог Отец предвечно, тогава станал александрийският дякон Атанасий и казал: "Напротив, основавайки се на нашите Свещени Писания, изповядваме, че Христос е несътворен." И продължил своята защита, докато спорът не се разразил в Египет и не се разпрострял в Римската империя. Тогава цар Константин призовал за свикване на световен (вселенски) църковен събор за първи път. Този събор постановил Символа на вярата, който четем днес в божествената литургия.

На някои им се струва, че ние в Символа на вярата и в изповеданието, на което учим, само философстваме или предлагаме сложни неща. Разбира се, че това са сложни неща, които се изучават от студентите в богословските факултети. Но що се отнася до отците, тези слова са били за тях много важни, защото Църквата е била в опасност и се е наложило те да се обърнат към хората на тогавашния техен език и според техните разбирания.

Тези, в чийто слух е отеквала фразата "роден, несътворен", са разбирали, че Христос е съвечен на Бог Отец, както и че тези думи оборвали Ариевото учение и потвърждавали православната вяра.

Отците са защитавали правилното изповедание, а православните християни са приели да умрат, за да докажат истинността на православното изповедание. Защото настоятелно са твърдели, че притежават нещо същностно в своята вяра и ако го изгубят, ще умрат духовно: ако Христос не е бил Бог, то Този, Който е умрял на кръста, няма да може да ни спаси.

Християните не се впускат в спор от любов към спора, но ако Христос е обикновен човек, то ние сме без спасение и без надежда. Въпросът за защитата на вярата е въпрос на живот или смърт: да живееш в Христос или да умреш без Него. Цялото ни спасение лежи върху това изповедание.

Изповеданието, което научаваме и повтаряме в нашите молитви, е един вид граница и ако я пресечем, изпадаме в долината на мрака и смъртта. Ние не можем да разпиляваме наследството, което сме наследили. Ако дойде някой при нас да ни каже: "разделете вашето изповедание на части, премахнете от него това, което ни дразни, за да заживеем в мир, угодете ни и ни кажете, че Христос не е Бог и че е обикновен човек“, тогава трябва изцяло и категорично да откажем. Вярата не е притежание на всеки, който би пожелал да се поругае с нея и да я предаде. Ние сме я възприели и трябва да останем в нея, защото от нея ни се дава живот.

Затова е толкова значим празникът на отците на Църквата. Ние сме чеда на нашите отци. Ние сме чеда на апостолите, праведниците, светците и мъчениците. И ще продължим да сме такива със силна вярност, която някои може би ще нарекат упорство, а ние ще го наречем вярност и ще продължим да вървим със смирение в нея, тъй като благодатта на нашия Господ ни е запазила в нея чрез отците ни.

Източник: сп. "Моето паство", бр. 28/2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد28، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxfrk 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.