Днес, по случай празника на един велик пророк, искам да ви поговоря за дара на пророчеството. Притежаването на тази харизма в Стария Завет не е означавало в частност, както си мислят мнозина, че това е способността да се говори за бъдещи неща. Пророците са говорили за времената, в които са живеели, говорили са на първо място за това, което Бог е възнамерявал да осъществи в Своя народ, т. е. те са били Божията палка, с която Той е вразумявал народа Си. А що се отнася до идните дни, те са били гарантирани от изпълнението на тяхното слово.
И в Новия Завет има пророчество. Обикновено се казва, че пророчеството се е прекратило, но това не е така. Св. ап. Павел споменава за този дар като за един от даровете на Светия Дух, защото, макар Христос да е казал всичко, трябва да се появяват и хора, които да ни напомнят за казаното. Онази дарба, която малцина притежават, е да се направи действено Христовото слово в нас, грешните, за да се обърнем от своето непокорство към благодатта на нашия Господ в мига, в който се намираме, и при трудните обстоятелства, от които страдаме. Има такива, които учат хората, но не успяват да предадат Божието слово с острота и сила, а има и други, които са предали Божията воля, но теоретично не се смятат за учители. Бог изпраща Своя Дух на някои хора в новозаветно време, за да бичуват съвестта на други хора, да изкореняват злините от техните души, както се казва и чрез устата на св. прор. Йеремия: „Аз разрушавам и съзиждам, изкоренявам и посявам“ (Иер. 31:28).
Мисията на някои вярващи с остър нрав в Църквата е да разрушат плановете на други вярващи. Не че те правят това, защото им желаят злото, а за да бъде разрушен грехът и да не се осъди Църквата. Съществува свещена вражда – Божи гняв, който се развихря като буря. Налага се да се изкоренят вредните растения и вместо тях да се засадят добри такива. В Църквата непременно съществува власт, в нея се намират и хора, които упражняват чиста и искрена божествена власт, но може да има и такива, които властват над хората за собствената си слава и не ги довеждат до Божията слава. Велик грях в Църквата, в обществото, в управлението и в света, който няма друг равен на себе си по-големина, е хора да властват над хора за своя изгода. Затова се налага да се яви такъв, който да свали силните от престолите им, за да се въздигнат смирените. Това не е възможно, освен ако не издигнем гласа си с Божието слово. Божието слово трябва да разтърси души и тела, да строши кости и ребра, да постави край на беззаконието, за да не се използва Божието слово за плътските похоти. Това е задачата на всеки пророк в Новия Завет. Божието присъствие се предава от истинските пророци ден след ден, за да не бъде Той отсъстващ от живота на хората. А задачата на лъжепророците е да закрият Неговото присъствие.
По времето на св. прор. Илия е имало пророци на Ваал и на Астарта. Те са били от юдейския народ, родили са се били в истината, а след това Божият образ в умовете и сърцата им се е смесил с образа на езическите божества. Затова прор. Илия е воювал срещу тях. Навярно тази идея в своята дълбочина означава, че св. Илия е унищожил езическото идолослужение; а всеки грях е идолослужение. Затова се е наложило да дойде св. Йоан Предтеча. Св. ев. Лука казва, че св. Йоан Кръстител е дошъл „в духа и силата на Илия“ (1:17).
Наложило се е на св. Йоан да каже на Ирод: ти наруши закона! А св. Йоан е знаел, че противостоенето на царете е опасно. Той е знаел, че говоренето на истината може да го доведе до посичане, но не се е уплашил от нищо, а е предпочел смъртта пред това да замълчи за греха. При това той – както е прието след това в християнството – не разкрива тайни прегрешения на владетеля, а изобличава явните му и известни на всички грехове.
Често се задава и въпросът: как да различаваме истинските от лъжливите пророци? По какво разбираме, че Илия е бил Божи пророк, а другите – бесовски пророци? Илия дава мярката, като казва: „Жив е Господ Саваот, пред Когото стоя“ (3 Цар. 18:15). Значи, ако виждаш Бога в образа на Иисус Христос и твоята ръка не се е изкушила от парите, твоето сърце не бие жадно за власт, ако виждаш пред себе си Божията светлина, ти си истински пророк. В противен случай обвиваш твоя бяс и го маскираш с Божието име, отдаваш светост на своите похоти, властолюбието наричаш послушание, недоволството – целомъдрие… Така се различава истинският пророк от лъжепророка. Истинският пророк е беден и не упражнява контрол върху хората. В крайна сметка ние не познахме друго пророчеството, освен чрез Кръста. Когато Спасителят се пожертва, Божието слово се разкри в човеците в съвършенство, то дойде при тях чрез любовта. Тези, които обичат, те са истински пророци.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 25, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد25، 2018م (бел. прев.).
