Мобилно меню

4.9888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (90 Votes)

dbaf4f1935fd490467c2e4bcb5bdc9cfДнес по случай празника на един велик пророк искам да ви поговоря за дара на пророчеството. Притежаването на тази харизма в Стария Завет не е означавало в частност, както си мислят мнозина, че това е способността да се говори за бъдещи неща. Пророците са говорили за времената, в които са живеели, говорили са на първо място за това, което Бог възнамерявал да осъществи в Своя народ, тоест те са били Божията палка, с която Той вразумявал народа Си. А що се отнася за идните дни, те са били гарантирани от изпълнението на тяхното слово.

И в Новия Завет има пророчество. Обикновено се казва, че пророчеството се е прекратило, но това не е така. Свети ап. Павел споменава за този дар като за един от даровете на Светия Дух, защото, въпреки че Христос е казал всичко, трябва да се появяват хора, които да ни напомнят за казаното. Онази дарба, която малцина притежават, е да се направи действено Христовото слово в нас, грешните хора, за да се обърнем от своето непокорство към благодатта на нашия Господ в мига, в който се намираме, и при трудните обстоятелства, от които страдаме. Има такива, които учат хората, но не успяват да предадат Божието слово с острота и сила, а има и такива хора, които са предали Божията воля, но теоретично не се смятат за учители. Бог изпраща Своя Дух на някои хора в новозаветното време, за да бичуват съвестта на хората, да изкоренят злините от техните души, както се казва чрез устата на светия пророк Йеремия: "Аз разрушавам и съзиждам, изкоренявам и посявам" (срв. Йер. 31:28).

Мисията на някои вярващи с остър нрав в Църквата е да разрушат плановете на други вярващи, не че те правят това, защото им желаят злото, а за да бъде разрушен грехът и да не се осъди Църквата. Съществува свещена вражда – Божи гняв, който се развихря като буря. Налага се да се изкоренят вредните растения и вместо тях да се засадят добри такива. В Църквата непременно съществува власт, в нея се намират и хора, които упражняват чиста и искрена божествена власт, но може да има и такива, които властват над хората за собствената си слава и не ги довеждат до Божията слава. Велик грях в Църквата, в обществото, в управлението и в света, който няма друг равен на себе си по-големина, е хората да властват над хората за своя изгода. Затова се налага да се яви такъв, който да свали силните от престолите им, за да се въздигнат смирените. Това не е възможно, освен ако не издигнем гласа си с Божието слово. Божието слово трябва да разтърси души и тела, да строши кости и ребра, да постави край на беззаконието, за да не се използва Божието слово за плътските похоти. Това е задачата на всеки пророк в Новия Завет. Божието присъствие се предава от истинските пророци ден след ден, за да не бъде Той отсъстващ от живота на хората. А задачата на лъжепророците е да закрият Неговото присъствие.

По времето на свети пророк Илия е имало пророци на Ваал и Астарта. Те били от юдейския народ, родили са се в истината, а след това Божият образ в техните умове и сърца се е смесил с образа на езическите божества. Затова пророк Илия е воювал срещу тях. Навярно тази идея в своята дълбочина означава, че свети пророк Илия е унищожил езическото идолослужение; а всеки грях е идолослужение. Затова се е наложило да дойде свети Йоан Предтеча. Свети ев. Лука казва, че свети Йоан Кръстител е дошъл "в духа и силата на Илия" (1:17).

Наложило се на свети Йоан да каже на Ирод: ти наруши закона! А свети Йоан е знаел, че противостоенето на царете е опасно. Той е знаел, че говоренето на истината може да го доведе до посичане, но не се е уплашил от нищо, а предпочел смъртта пред това да замълчи за греха. При това той – както е прието след това в християнството – не разкрива тайни прегрешения на владетеля и изобличава явните му и известни на всички грехове.

Често се задава и въпросът: как да различаваме истинските от лъжливите пророци? По какво разбираме, че Илия е бил Божи пророк, а другите – бесовски пророци? Илия дава мярката, като казва: "Жив е Господ Саваот, пред Когото стоя" (3 Цар. 18:15). Тоест, ако виждаш Бога в образа на Иисус Христос и твоята ръка не се е изкушила от парите, твоето сърце не бие жадно за власт, ако виждаш пред себе си Божията светлина, то ти си истински пророк. В противен случай ти обвиваш твоя бяс и го маскираш с Божието име, отдаваш светост на своите похоти, властолюбието наричаш послушание, недоволството – целомъдрие... Така се познава истинският пророк от лъжепророка. Истинският пророк е беден и не упражнява контрол върху хората. В крайна сметка ние не познахме друго пророчеството освен чрез Кръста. Когато Спасителят се пожертва, Божието слово се разкри в човеците в съвършенство, то дойде при тях чрез любовта. Тези, които обичат, те са истински пророци.

Източник: сп. "Моето паство", бр. 25/2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد25، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxhfd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.