Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (69 Votes)

evangelskoe chtenie hristos i rasslablennyjБолестта на тялото зове човека да търси изцеление на душата

Днешното неделно св. евангелие (Мат. 9:1-8) ни посочва факта, че Господ Иисус Христос познавал не само болестта на парализирания, но и тайното му покаяние за неговите грехове. Хората съгрешават много често, но рядко се разкайват за греховете си, или не се разкайват доброволно, по собствена инициатива. Но Бог, в Неговата милостива и изцелителна за душата любов призовава хората към покаяние и изправяне и чрез това, че допуска за известно време да бъдем лишени от свобода, здраве, материални блага, социални почести, присъствието на любимите хора или от други обичайни радости. За това понякога преминаваме през нещастия, болести, изкушения, които тайнствено ни подтикват или ни призовават да се разкаем и да се доближим повече до Бога чрез молитва и добри дела, защото Той е изворът на живота, на изцеляването от болести, на освобождаването от нещастия и на спасяването от грехове и смърт. Думата „спасение“, на гръцки (сотириа) и на латински (salus) означава оздравяване, освобождаване от трудна ситуация. Следователно Господ Иисус Христос е Спасителят в смисъл на Избавител и Изцелител на хората от състояние на грях, болест и смърт, чрез тяхното съединяване със Светия и Вечно жив Бог. За това в светия и Велик Петък пеем, след службата наречена Опело Христово, по време на литията със св. плащаница: „Отиди на небето и седни до Отца Твореца, Ти, Който оставяш на света мир, Иисусе Спасителю!

Иисус Христос е съвършеният Духовник и Доктор

Иисус не би казал на парализирания: „Дерзай, чедо! Прощават ти се греховете!“ ако не е знаел, че страданието, причинено от болестта, е събудило в болния покаяние, а покаянието е укрепило вярата му, че само Иисус може да го изцели. Господ Иисус Христос нарича някого чедо или дъще само когато съответната човешка личност има вяра в Неговата изцелителна божествена сила. Така Господ Иисус Христос, единственият съвършен Духовник и Доктор, познавач не само на телесната, но и на духовната болест, не само на човешките грехове, но и на неговото покаяние, опрощава парализирания, който прибягва към Него с вяра и го смята за духовно чедо, проявявайки така милостивата Божия отеческа любов. Все пак Иисус не казва на никого, кои са греховете на парализирания, които Той опрощава. Иисус не посочва какъв вид грехове е извършил парализираният, но му казва само това: „Дерзай, чедо! Прощават ти се греховете“. Иисус Христос Духовникът и Докторът не издава или не разкрива на другите греховете, извършени от болния, защото Той не унизява онзи, който сам се смирява и разкайва. Той пази тайната на греховете на страдащия, защото последният е дошъл при Него в състояние на смирение, покаяние и надежда за изцерение. Така Господ Иисус Христос не понижава достойнството на човешката личност, натъжена от страданието на болестта и покайни сълзи, а я спасява и издига, освобождава я от бремето или робството на греха и от унизителната болка на болестта.

Вярата на помагащите на болния допринася за неговото изцеление

Днешното евангелие също изтъква още нещо, изключително полезно за живота на вярващите, а именно: силната вяра на помагащите на болния. Евангелието казва, че Иисус „като видя вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо! Прощават ти се греховете!“ (Мат. 9:2). Евангелието не казва: „като видя Иисус вярата му“, а „като видя вярата им“. Разбира се и болният е имал вяра, затова Иисус го нарекъл „чедо“, но евангелието ни показва, че Иисус първо видял силната вяра на донеслите болния при Него, и поради това казал на болния: „Дерзай, чедо! Прощават ти се греховете!“, а малко по-късно му казал: „Стани, вземи си постелката и върви у дома си“. Така разбираме, че Господ Иисус Христос много цени вярата на помагащите на болния, бидейки вяра, съединена с милостива любов и много смирение. Следователно научаваме, че Бог много цени вярата на домашните на болния, вярата на неговите приятели, вярата на помагащите на немощния, вярата на всички милостиви и солидарни с намиращите се в страдание. Бог отговаря на тяхната милостива и смирена вяра с Неговата милостива и изцеряваща любов, подателка на опрощение и здраве, живот и радост.

В духовен смисъл помогналите на болния да дойде при Иисус представляват Църквата, т.е. всички църковни служители и вярващи, помагащи на болни. Виждайки вярата на Неговата Църква, Христос-Бог дарува изцеление или утешение на много болни, които повече не могат да се молят за себе си или не могат сами да отидат в църква, но са доведени от други или лежат на одър в дома или болница. За това в богослужението на Църквата ежедневно се поменават болни, а почти във всички болници в Румъния има параклиси, за да се моли тук милосърдния свещеник заедно с болните и идващите на свиждане. Днешното евангелие и молитвата на Църквата за болните, вдъхновена от това евангелие, ни показват, че имаме нужда не само от нашата собствена вяра и молитва, но и от вярата и молитвата на другите за нас. За това трябва да придобием повече приятели-молитвеници за нас и да донасяме поменици в църкви и манастири, та свещениците, служещи тук, да се молят за наше здраве и спасение, но особено за болните. Същевременно трябва да научим децата и младежите да се молят за здравето и спасението на родители, братя, учители, съученици, болни и бедни, сираци и старци, за всички неподпомагани хора. Само когато се научим да се молим и работим не само за нас самите, но и за здравето и спасението на другите, можем да кажем, че имаме здрава култура на християнската душа.

Да бъдем солидарни с намиращите се в страдание

Когато видим, че някой болен много страда, трябва да си помислим, че и ние някога бихме могли да се окажем в подобна ситуация. Следователно трябва да проявим християнска любов към страдащите, да им помагаме, а не да ги осъждаме. Като виждаме страданието на другите, да укрепнем във вярата и да напреднем в милостивата любов, молейки се със смирение и надежда за тяхното изцеление. На практика първите християнски милосърдни или филантропични институции са били основани от милостивата любов, извираща от гореща вяра. Така Църквата е основала първите болници особено в манастири, първите здравни заведения и първите аптеки, построила е първите домове за подпомагане на сираци, възрастни, болни, бедни и поклонници. Всички те са плодове на Христовата евангелска любов към хората в социалната дейност на Църквата, а след това и на християнските народи и държави. В този смисъл социалното подпомагане на европейските държави, дори и на секуларизираните, има християнски произход и основа.

Милостивият Бог понякога допуска изпитания, между които и болестите, та ние да бъдем по-милостиви, по-подпомагащи, по-солидарни и по-чувствителни към страданието на другите. Когато протегнем ръка за помощ на болни, бедни и самотни, и ние ставаме милостиви и човеколюбиви като Христос-Господ. Когато в нас действа Христовия дух, ставаме ръце на Христовата любов, Който чрез нас и чрез други хора помага на страдащите и неподпомаганите. Така работейки ние живеем истината, че Църквата е тайнствено Христово тяло, която чрез своята милосърдна дейност в света, разкрива милостивата Христова любов към човеците.

В тази неделя на изцеряване на капернаумския парализиран се замисляме и за множеството медици, компетентни и съзнателни, милостиви и щедри към техните пациенти, за множеството медицински сестри и асистентки, за целия персонал, който в болници и лечебни центрове помага на болните, съединявайки медицинската наука с душевната благост, за да утеши страданието и култивира надеждата и радостта на болните.

Към всички тях да проявим много уважение и да молим Бог да ги благослови, ведно с всички духовници, които привеждат болните към Христос за душевно и телесно изцеление, за слава на Бога и радост на Църквата. Амин!

Превод от румънски (със съкращения): свещ. Кирил Синев

Източник: Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, Ed. Basilica, 2016, p. 130-136


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxf3c 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.