В символа на вярата, който са поставили св. отци, събрали се през 325 г., се казва, че ние вярваме в Един Господ Иисус Христос. В това, че Той е Господ, т. е. Бог и Единороден Син Божи, Който няма друг Нему подобен и Който е роден от Отца преди всички векове. Вярваме, че Той е несътворен, а е съществувал винаги заедно с Бога, Своя Отец, и със Светия Дух. Затова отците Го наричат „Светлина от Светлина и Бог истинен от Бог истинен“, и потвърждават, че е роден, т. е. дошъл е от лоното на Отца, от сърцевината и същността на Бога Отца, а не е сътворен както човеците, не Го е създал Бог, нито пък някой друг.
Той е Светлина от Светлина. Както слънцето е светлина и лъчите му са светлина, така и Христос е светлината, раждаща се от Бога Отца. Това е същността на нашата вяра. Ние вярваме, че Бог дойде в света, въплъти се и умря, а когато казваме, че Той умря, ние с това казваме: вярваме, че Този, Който е бил повесен на дърво, е Бог в плът. Защото, ако Христос не беше наистина Бог, ние нямаше да сме изкупени, а щяхме да сме си все още в своите грехове, защото човек не може да изкупи човечеството.
Всеки, който вярва в Христос и се е кръстил в Христос, и се причастява с Христовите плът и кръв, се спасява и няма в себе си грях. Тялото Христово не само не носи грях, но в него се съдържа живот, обнова и спасение, и който приема Тялото и Кръвта Христови, приема в себе си живот. В този смисъл Спасителят, както пише св. ев. Йоан, след Тайната вечеря се обръща към Бога Отца с думите: „… всичко, което е Твое, е и Мое“ (Иоан 17:10).
Днес честваме паметта на първите отци на Църквата, които са формулирали това учение и са ни го разкрили в ясна форма. Те са положили правилото на вярата, т. е. основата на вярата, а който зида върху друга основа, различна от тази, той не е християнин. Някои хора, като Свидетелите на Йехова например, идват и твърдят, че Христос не е Бог и че Той е сътворен. Те са възприели учението на Арий, което учение Църквата е заклеймила, когато се е събрала на Първия вселенски събор и го е признала за погрешно. А ние, както отричаме Арий и учението му, така също отричаме и онези, които продължават неговото учение, защото се придържаме към учението на св. Църква.
Ние честваме отците, защото те са ни родили чрез Духа, както е писал св. ап. Павел до своите ученици: „… аз ви родих в Христа Иисуса чрез Евангелието“ (1 Кор. 4:15). Както всеки от нас има баща и майка, които са го родили по плът, така също ние имаме отци, които са ни родили по дух. Който наставлява и учи някого другиго в Евангелието, той го прави свой син по дух, по святост и по знание. Ние ги наричаме наши отци, защото са наши отци в правата вяра. Хвалим се с тях, защото те са подкрепили истинската вяра и са ни я предавали поколение след поколение. А след отците, епископите са тези, които по-специално учат правилно на вярата. Такава е тяхната отговорност и те я продължават в последователност, която не се е прекъснала от дните на св. апостоли.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 20, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد20، 2018م (бел. прев.).
