В хорските умове витае мисълта, че в Десетте Божии заповеди се съдържа цялата християнска етика. Истината обаче е, че те са само един пример и че има много други грехове, за които тези заповеди не споменават. Освен това втората заповед „пази съботния ден“ засяга юдейската обредна практика, с която ние, християните, не сме свързани вече, защото Господ чрез Своето възкресение ни освободи от бремето на съботния ден. А нашето възпиране да не работим в неделния ден не е в изпълнение на божествената заповед. Това е църковно установление и всъщност в този ден се отслужва св. божествена Литургия. В самия Стар Завет най-пълното правило е това: „възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти); и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш като себе си“ (Втор. 6:5-7; Лев. 19:18). Това правило възприема Иисус, като казва първо: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед“. И след това добавя от кн. Левит (19:18): „... а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37-40). Накрая обобщава: „... на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“. Защото нравствената основа на Христовото учение е любовта.
Каква е обаче връзката между тази нова заповед и Десетте Божии заповеди? Тук св. ап. Павел пояснява: който възлюби другия човек, той изпълнява закона. Защото заповедите, които казват не прелюбодействай, не убивай, не кради, не пожелавай и други, подобни на тях заповеди, се обобщават в тези думи: възлюби ближния като себе си. Любовта не причинява зло на ближния. Любовта, следователно, е изпълнението на закона (Рим. 13:8-10).
Човек може да започне с опазването на заповедите, а след това, ако опознае Господ Иисус, ще разбере, че нашата способност да ги изпълняваме трябва да блика от сърцето, което се е озарило с Христовата светлина. Това е Новият Завет, за който е говорил св. прор. Йеремия, като казва: „... и ще им дам да живеят безопасно. Те ще бъдат Мой народ и Аз ще им бъда Бог. И ще им дам едно сърце... И ще сключа с тях вечен завет, по който не ще се отвърна от тях“ (32:37-40). Защото Светият Дух пребивава в нас и, като сме опознали безопасността, която имаме от Бога, ние изпълняваме всяко слово, което произлиза от Него. Следователно, заповедите се превърнаха в нас в едно слово, което произвежда добри дела.
Ние вече сме в Царството Христово и Неговото владичество действа в нас. В жаждата си за Неговата любов правим всичко, което е Нему угодно, и това ни дава радост. С появата на Божието царство чрез Христос, Той ни е дал закона на Царството, който най-често се среща в Евангелие според Матей, в т. нар. „Проповед на планината“ (5-7 гл.), както съответно и в Евангелие според Лука (6 гл.).
Тази проповед започва с блаженствата: „Блажени бедните духом“. Иисус не донася нов закон, чиито основи са непознати в Стария Завет. Той идва, за да изпълни онзи стар закон. Иисус сбъдва пророчеството и достига до неговото съвършенство. Той го прави възможно чрез любовта, която дава. Иисус изпълва стария закон със Своето присъствие и го свързва с тайната на любовта. Заповедта беше над човека. Сега тази заповед блика от човека, който е отдал себе си на Господа.
Иисус достига до самите корени: чули сте, че беше казано на древните хора не убивай; Аз пък ви казвам: който се гневи на брата си без причина, е достоен за осъждане; също така: чули сте, че е било казано: не прелюбодействай, а Аз ви казвам: който погледне на жена с пожелание, той прелюбодействува с нея в сърцето си. Въпросът не се състои в това, да се въздържаме от външните неща, а в това, да очистим сърцата си, за да не се наклоняват те към злото.
Оттук следва, че християнската нравственост се основава на принципа човек да приучи душата си да възлюби Господа и да я държи под надзор, докато се въздържи от греха и възлюби добродетелта. Тогава заповедите ще бликнат самостоятелно от очистеното сърце.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 30, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد30، 2018م (бел. прев.).
