От началото на пасхалния период ние четем Евангелието според Йоана и биваме просвещавани чрез него в познанието на Христовата светлина, а тъкмо това евангелие е преизпълнено със слова за светлината. Тази е последната неделя от пасхалния период, а Църквата иска да завършим това добро време чрез четене за един слепец, който бива озарен от светлината, изливаща се върху него. Защото Църквата иска да ни обърне вниманието към Христос – Светлината, Който е озарението на нашите души. Защото, докато сме в греховете, ние сме слепи и се нуждаем да спрем да вършим грях, за да прозрем светлината на Спасителя. От времето на възкресението на Спасителя ние станахме победители чрез Него, радващи се на Неговото спасение.
Ние прочетохме евангелския текст за слепородения, където се проявява борбата между Спасителя и фарисеите. Този човек бил изцерен от болестта си в съботен ден, когато е било забранено да се работи, следователно и чудото било сметнато за забранено. Обявено било и за невъзможно, тъй като никой не бил чувал сляп по рождение човек да е оздравявал някога. А безспорната действителност е, че този слепороден е бил изцерен. Но юдейските първенци не се убедили в осезаемото, защото това чудо заличава тяхната позиция, която искала преждевременно да заличи Иисус Назорея.
Юдеите не желаели да признаят, че младежът бил сляп, защото те самите били слепци. Те не искали да признаят една реалност. И тяхната беда се състои в това, че продължавали да отричат до самия край. Трагедията на човешкото сърце е именно в това, че човекът е свободен: свободен е да съгреши и е свободен да се покае, но той в своята настойчивост може да продължи да съгрешава, дори и да вижда греха.
Юдеите се страхували Иисус да не се възцари над новото човечество, което образува Църквата извън Израил, и по този начин да изгубят своето влияние. Затова е трябвало този нов Пророк да умре и Неговите дела да бъдат заличени и непризнати. Слепият прогледнал, но те не видели и не прогледнали. Мислели си, че са прогледнали, и затова болният трябвало да остане сляп. Толкова абсурдно било положението. Те искали да заличат всичките Иисусови дела, които предшествали Неговата смърт и Възкресението. Самото признаване на изцеряването на слепородения е било също признаване и изповядване, че Иисус Назорей е изпратен от Бога за спасението на света.
Условието за спасение е човек да се умие чрез словата, които Бог изпраща, да се умие чрез благодатта, която Бог влива в неговото сърце. Иисус казал на слепородения: "Иди и се умий". Тоест, имайки предвид всеки човек, Той ни казва: не оставай мръсен, иди, човече, и се умий, не оставай прилепен към своята мръсотия и вързан с нея. Изостави я и се очисти чрез водата на благодатта, а когато идеш и се умиеш чрез Божието слово, тогава ще прогледнеш.
Човек може да е християнин и въпреки това да си остане сляп. Това е така, не защото религията му е мрачна религия, а защото той не устоява в своята религия. Вярващият в Господ Иисус Христос е прогледнал човек. Но, ако той съгреши и настоява да съгрешава, става като слепороден. Той се помрачава отново, след като светлината веднъж е влязла в него, защото злият навик чрез мрака отново влиза в нас и ни прави слепородени, макар да сме приели светлината. Затова не трябва да се хвалим с това, че сме християни. Това не е достатъчно. Ние трябва да се хвалим с това, че изпълняваме и се покоряваме на Божиите заповеди.
Работата е там, че светлината трябва да продължава да ни озарява през целия ни живот, а не да приемем светлината още в своето детство чрез светото Кръщение и след това да забравим за нея. Цялата работа наистина се състои в това: да останем кръстени, тоест да се държим като кръстени. Светлината ни се дава чрез добрите дела. Кръщението се възобновява чрез обета, който ние полагаме пред себе си всеки ден в Христовото присъствие.
Източник: сп. "Моето паство", бр. 19/2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد19، 2018م.
Превод от арабски: Виктор Дора
