Мобилно меню

4.9480519480519 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (77 Votes)

Bankoboev.Ru 303183

„Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си“ (Мат. 5:29). Ще рече – ако то е причина за забранената страст и за съблазън на хората, ако е „мрежа и клопка“, както казва пророк Исаия, тогава трябва да отстраниш тази причина. С други, по-строги думи Учителят предупреждава: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните“ (Мат. 18:6-7).

Всеки грях, когато се види или разгласи пред другите хора, е причина за тяхната съблазън. По начало „няма нищо скрито, което да не се открие“, и затова сме отговорни за опазването на чистотата на другите. Те могат да паднат в грях, ако ние се провиним пред Господа. Защото хората се поучават от хората, но и падат в грях, ако другите паднат. Това е принципът на взаимосвързаността. А възрастните сред нас са най-съблазнителни за останалите. Защото хората взимат от тях добрия пример. Ако примерът е лош, мнозина се заразяват и падат в грях.

Какво става в нашите среди? Често наблюдаваме хора, на които се харесват греховете на началстващите. Те казват: това са хора. Не зная, но познавам мнозина, които себе си ощетяват при извършването на беззакония. Защото им намират оправдание. Например, тях не ги притеснява кражбата. Това, което притеснява крадеца, е да не бъде разкрит, защото за такива като него е от значение човек да запази своята репутация, а не е от значение колко много кражби извършва. Тяхната мисъл гласи така: „Ако беззакония ви застигнат, то прикрийте се“. Или, както се казва на разговорен арабски език, „Искаме да бъдем скрити-покрити“.

Фикс-идея на човека е да се радва на добро име в очите на хората, а не да бъде познат от Бога. Той не устоява в присъствието на Господа. Но доброто име се предпочита пред добрата съвест, т. е. не ме е грижа, че съм се изложил. Тревожа се, ако хората разберат за моето излагане.

Господ казва: „Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда“, т. е. чрез когото идва причината за съблазняването. Не е казал: горко на оногова човека, чиято тайна се е разпространила. Нещастието на вярващия не се състои в това, че лошата вест за него се е разпространила. Нещастието се състои в това, че е извършен грехът. Раната, която е в тялото Христово, е причинена от това, че един негов член се е разтлял. При това всички членове на тялото страдат. Който извършва грях, опозорява само себе си. Писанието казва: „Махнете, прочее, злия изпомежду си“ (1 Кор. 5:13). А ние искаме да скрием злото.

Споразумяваме се аз да скрия твоето зло, а ти – моето. Но Господ иска от мене аз да посоча твоето зло и ти да посочиш моето. Разбира се, че клюкарстването е неприемливо и дълг е на всеки да покрие греховете на другите, но ако те бъдат разкрити, злата репутация застига своя собственик и никой друг освен него няма да се „изложи“, а това не му го пожелаваме. Онова, което на първо място ненавиждаме, е грехът да се случи, а това, което желаем на първо място, е извършителят му да се покае. Горко на оня, който е отговорен за греховете на съгрешилия, който е отговорен за тяхното извършване, защото от него се изисква да отвърне заблудилия се от заблуждението му.

Това, което се изисква, е да предупредим и да укорим, и да възпрем това, което може да се възпре чрез църковните канони и държавните закони, ако няма как грехът да бъде избегнат.

Ние не обичаме никого заедно с неговия грях. Нашата любов към грешника се проявява, като го вразумим с кротък тон, а често пъти кротостта изисква строго укоряване. Глупаво е, ако отгворният човек започне да вярва на всички хора. Бодърстването предполага наблюдение, а наблюдението предполага съмнение в някои случаи. А съмнението на свой ред ни призовава към засилване на нашето наблюдение. Защитаването на всяка цена на репутацията на всички хора е заговор срещу добродетелта. Църквата се съюзява с Бога, а не се съюзява с който и да било човек. Добродетелта изисква отсичане на изгнилия клон от дървото, за да оцелее цялото дърво и да стане по-плодородно и по-здраво.

Източник: сп. „Моето паство“, бр. 24, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد24، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxhwc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.