Евангелието казва, че когато Господ е възнамерявал да премине от Юдея в Галилея, Той е трябвало да мине през Самария. Могъл е да мине и от изток, да заобиколи Самария, а казаното от Писанието, че Той е трябвало да мине през Самария, може да означава, че Той е трябвало да се срещне с жената-самарянка и да отиде при един народ, с който юдеите не са имали отношения.
Иисус Христос преминава тази бариера, която е стояла между юдеите и самаряните, и разговоря с една чужденка, която не е принадлежала към юдейския народ. Всички ние сме чужденци на тази земя и няма местни и неместни хора, всички гостуваме при Бога. След Христовото пришествие обаче не е останал чужд човек, всеки има своето право на живот и на познаване на истината. Това обявява открито Учителят. След това Той е преминал и още една друга бариера: че религиозните учители не са имали право да говорят с жена по пътя. Иисус казва, че няма мъже, ни жени. Той е накарал Своя св. ап. Павел ясно да каже: „… няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28).
Господ иска вода от жената-самарянка, но Той използва това като повод да ѝ говори за друга вода – на живота: „Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека“. Той пренася нейния взор от осезаемата и видима вода към другата, невидимата вода, като изтъква: Аз съм Подателят на водата, Аз съм новият Извор. Водата, която давам на този, който Ме обича, се превръща в него в извор за вечен живот. Не казва, че има един извор, от който вечно ще черпите. Иисус не казва, че християнството е една книга, която се повтаря и преповтаря. Както и не казва, че християнството – това са обреди, в които ние влизаме и се поробваме. Той заявява: всеки от вас е извор, който пренася Божиите действия и Неговата премъдрост и сила във Вселената.
Бедата на християните е, че те се мислят за стадо овце, което бива водено и което сляпо повтаря словата на своя пастир; че те са дошли тук, за да се заробят, като се предават търпеливо и седят мирно в храма. Тяхната беда е, че те си мислят така: „… богослуженията си протичат в храма, независимо от нашето лично участие в тях“. Хората слушат това, което са в състояние да чуят и разберат от богослужението, но то остава далеч от тях.
Господ обаче не е казал такова нещо, а е казал: всеки от вас е храм, всеки от вас е молитва, всеки от вас е една църква.
Тогава защо смятате, че нещата са далече и в независимост от вас?
И на самарянката Иисус казва: ти ще станеш воден извор, както и всеки, който чете от това Писание. Християнството обаче не е само четене на Писанието. Християнинът отваря Евангелието, за да стане самият той едно евангелие, едно живо благовестие, защото който вижда християнина, той прочита в него Божието Писание.
Ако някой не прочете Христовото благовестие във вас, тогава нещата ще бъдат така, сякаш Христос не е идвал и не е действал във вас, и не ви е преобразил, а Неговото спасително учение си е останало просто думи, записани в една книга. Иисус обаче не дойде, за да напише книга; Той дойде, за да напише словото Си във всекиго от нас, за да стане всеки от нас едно движещо се, живо благовестие.
След това, докато Господ още е говорел на самарянката за живата вода, Той ѝ казва: „… иди и повикай мъжа си“. А тя отговаря: „нямам мъж“. От едно богословско беседване, което тя самата е предизвикала, Той я насочва към друго, засягащо нейния личен живот.
Много е лесно хората да разискват помежду си за богословието – това не им струва нищо друго, освен думи. Онова обаче, което Учителят желае, е хората да очистят своето поведение, желае те да станат богослови по отношение на своето поведение, иначе тяхното християнство ще си остане просто едно пустословие. Затова и Господ се е въздържал да говори с нея и да я убеждава да се покае. Чрез светлината и очищението от Божията любов и милост обаче жената сама се е поверила на Спасителя и е станала Негова ученичка. След което Той я е удостоил да говори за божествените неща.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 18, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد18، 2018م. (бел. прев.).
