Търпението не се състои в поддържането на пасивно отношение към Божието творение или на неутрално отношение към недостатъците. Защото вярващият винаги се стреми да промени света. Неговата проповед обаче може да продължи дълго време, а е възможно и хората да не го послушат, когато той свидетелства пред тях и им говори за Христос. Понеже съществува елементът на времето, а истината – това не е диктовка, която ние диктуваме над другите. Защо този, когото се опитваме да просветим, продължава да упорства в своя грях? Съществува едно нещо, което св. ап. Павел нарича „тайната на беззаконието“, тъй като никой не знае кога ще дойде благодатта или кога ще я възприеме този, за когото се молим ние. Защото в душата има „жито и плевели“ и не винаги успяваме да изкореним плевелите.
Наблюдава се, че повечето хора остават в злото, в което са израсли, както и че искреното покаяние е твърде рядко и максималното, което човек може да направи, е да чака и да обича. А това означава да съжителстваме в енорията или в света с хора, които се различават в степента на благочестието и предаността си към Христос. Ние трябва да ги приемем, защото те са наши братя и единственият шанс за тяхното просветление може да бъде нашето братско отношение и нашата търпимост към това, което ни ядосва и което ни шокира в тях.
Може да се случи така, че един или друг да ни нарани поради някаква вкоренила се враждебност или болна ревност. Когато ни видят, те се разгневяват, а може и да искат да ни унижат от ненавист или да ни ощетят. Ако се отегчим и им отвърнем с двойна мяра на тяхната мяра, това ще увеличи тяхната враждебност и тяхната напрегнатост. Можем да ги изцелим само чрез доброта и дълготърпение. Бог ни е поставил за лекари на тези, които ни вредят, защото ние познаваме раната, която те имат.
Бог е най-великият лекар, защото Той е дълготърпелив. Той очаква нашето завръщане, призовава ни към Себе си, но не ни принуждава да вършим добродетел, придава ни време, за да се „отвратим“ от греха или да Го обикнем повече от греха и да намерим нашата утеха при Него. Търпението се основава върху надеждата, а в разприте ние се нуждаем от въздържаност и умиротворение, за да можем да понесем нелюбезността, злото поведение, злобата и желанието на другия да ни надделее.
Да приемеш другия такъв, какъвто е той в собствената му болест и в собствения му недостатък, започва с признанието, че не си в състояние да промениш нищо в хората, докато те не променят това, което е вътре в техните души. Новият Завет ни учи за търпението Христово и търпението на светците. Това е търпението, което се постига заради вярата ни в Христос. Ако си в Христос, в тебе няма нито злоба, нито отегчение, нито мъст, нито желание за нанасяне на удар, нито противодействена реакция, а отстъпваш и се предаваш на истината, за да излезеш от мрака, който е в тебе.
Търпението не означава да кажем, че ни е отсъдено да живеем с този или с онзи човек, а да кажем в себе си: „прославям Те, Боже, че живея с тези, с които живея, защото, ако ги изтърпя всички тях, ще избавя себе си и тях заедно с мене и ще се държа внимателно с тях с надеждата да прозрят Бога“. Бог ни е поставил един период от време и след него идва Царството. Поставил е на всеки от нас по една пътека, чрез която той да се спаси. Трябва да извървим с другия всичките стъпки, които са му нужни, за да проумее той Христос и да се зарадва в Него.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 27, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد27، 2018م (бел. прев.).
