Изкушенията, пораждани от човешкия език, са едни от най-жестоките изкушения, защото изричаното слово предава цялата страст, която се крие в душата, а препънките на езика най-добре разкриват препънките на душата. Затова, който опази езика си от падение, той става съвършен човек. В своето съборно послание св. ап. Яков казва: „… и езикът е малък член, но големи работи говори, … езикът е огън, украшение на неправдата, … езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената“ (3:5-6).
Най-малката степен на доброто поведение е да се възпираме от това да причиняваме вреда на другите. „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден“ (Мат. 12:36-37). Словото може да одраска чистия слух или да накърни добрата репутация, или да клюкарства, или да клевети. Това слово отравя първо своя собственик, а след това замърсява или предизвиква злоба, или наранява другия човек.
Човек е отговорен за всяка дума, която произвежда. Той трябва да не прекалява с необмислените думи; думите му трябва колкото се може повече да съответстват на разума, така че те в никаква степен да не превишават разума. Човек се проявява в двата най-малки свои членове – езика и сърцето, доколкото сърцето му се излива чрез неговите уста.
Необходимостта от съгласуваност между вътрешността и външността на човека произвежда бдителност над изричаното слово и то такава бдителност, която в същността си е прекрасно опазване на духовния живот. Освен лъжовното слово има и такова, което е безполезно слово. Ние го изговаряме, за да развличаме душата си, която се е изпразнила от всичко; в нея няма нищо полезно, което да опази душата в тихо съзерцание. Затова дърдоренето е израз на желанието ни да станем „нещо“ в очите на другия човек, защото сме станали нищо в своите собствени очи. И така, ние пилеем думи, за да не се изправим пред своята празна вътрешна действителност.
След като светът се хвърли в повърхностно четене, а след това съсредоточи своето внимание върху средствата за социално общуване, ние му предложихме средство за знание и не му отворихме пътя към разкриването на душата и на любовта към спасителната истина. Така ни се наложи да нахраним неговото любопитство, а любопитството е вътрешно дърдорене, лишено от всякакъв смисъл. И така изпълнихме вестниците, книгите и всички средства за общуване и медиите със суетни слова.
Затова мълчанието в модерния свят е необходимо средство за неговото очистване. Затова ни се налага не само да се придържаме към краткото слово като към добродетел, но и да отделим време, в което да помълчим, за да не се разпадне душата в нищото.
Отшелниците и аскетите са избирали мълчанието като път към блаженството, към онова велико блаженство, в което човек се извисява над страстта и емоционалността. В душите на тези упокоили се в своя Господ хора говори единствено Бог. А проговорят ли те, изпращат в света Божиите помисли.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 22, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد22، 2018م (бел. прев.).
