Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

promo gallery bigpromo news 355 2262Апостолите бяха събрани в горницата поради страх от юдеите, а след това ги виждаме да тръгват с велика сила, с най-голяма смелост, за да благовестят не само на юдеите, но и на езичниците. Тръгват, за да се пожертват и да умрат като мъченици и свидетели за всички бъдещи християнски поколения. Вярващият се подвизава, за да стане светец, тоест блестящ и сияещ човек – да стане нов човек.

Как се случи всичко това, след като те избягаха и оставиха Иисус самичък? Те видяха Христос като победител и въпреки това не укрепнаха, а се предадоха на страха, защото „плътта и кръвта“ били изложени на гонение.

Но когато в една затворена стая на горния етаж лумнали странни пламъци и задухал необясним бурен вятър, апостолите на свой ред станали своеобразна буря. Защото Светият Дух слязъл върху тях и те се превърнали в хора, движени от Духа, станали присъствие на Божия Дух във вселената. С други думи те успели в онзи ден да изживеят Христос по такъв начин, че да се съединят с Него в пълно единство.

В Деяния апостолски също така четем и за юдеите, дошли от места извън Палестина за поклонение в деня на Петдесетница, че са чули апостолите да говорят на различни езици. И всеки разбирал казаното на неговия роден език. Това било странно нещо, което никой не можел да си обясни. През вековете тълкувателите се опитват да намерят отговор. Според едни всеки апостол е говорил на различен, нов език, а според други тези хора от различни страни започнали да разбират едновременно една и същата реч на апостолите. Но това не е от значение. Духовното поучение, което се крие зад тези думи, е, че авторът на книгата "Деяния апостолски" е искал да ни накара да се изправим пред една картина, обратно противоположна на друга картина, позната ни от книгата Битие. А това е случката с Вавилонската кула, която разказва как хората поискали да предизвикат Бога и да Му кажат, че те са силни и независими; затова рашили да построят една велика кула, която сякаш достигала до самото небе. Но когато те почти достигнали до небето, езиците им се разбъркали и те се разпилели по лицето на земята.

Сякаш книга Битие иска да каже, че ако човек пожелае да предизвика Бога, той става безезичен, тоест без разум, става разпилян, ударен и разединен. Оттук произлиза смущението в човешкия живот като разултат от бунта срещу Бога на хората, които са се възгордели пред Него и са Го отхвърлили като Владика над самите тях.

А онези, които не се стремят със собствените си усилия да достигнат небето, но очакват по-скоро то да се снижи към тях, тоест онези, които отварят сърцата си за Господ, както са направили апостолите и братята на Христос заедно с Дева Мария и жените, към тях ще снизходи небето, ще се засели в техните сърца и ще ги промени. Апостолите и другите с тях бяха смутени и разпилени, а сега се намериха в съвършено единство, една Църква, тоест едно слово и една мисъл, която се нарича православна; и затова се явяват като действащи и светещи във вселената.

Тези неща ги изпитваме всекидневно. Мненията в едно семейство се различават едно от друго: така например мъжът е на едно мнение, а жената –на друго и всеки един от тях си има своите страсти, към които се придържа и които се стреми да наложи над другия. Всеки един от нас не беседва с другия човек и не го изслушва. Но какво струва моето или неговото мнение? Всички сме пръст, а мнението, което е важно, е мнението на Бога, което се проявява или в това на съпругата, или в това на мъжа й, или в мнението на детето им. Всичкото това е проява на Божието мнение. И ти си се подчинил на своето дете или може би да си се подчинил на своя съсед, а ако си богат, може би си се подчинил на бедния, защото може би мнението на бедния да е Божие мнение?! Светият Дух създава единството между хората.

Хората и народите се борят за единство. Всеки един голям народ подтиска друг малък народ, богатите народи крадат от бедните и се възползват от тях, докато това, което хората търсят, е единството между народите, а не властване едни над други.

Като възпоменаваме този празник, трябва да помним, че, първо, ние не можем да озарим другите и да явим Христос в нашите дела, ако не пребъдваме в смирение и поклонение под Неговата закрила. Поклонението означава да бъдем на земята, тоест да бъдем нищо пред Бога. Високомерните глави Бог ще ги строши. Но който желае да пребивава на земята в Божието присъствие, такъв пребивава заедно с всички хора и се грижи за всички тях.

Източник: сп. "Моето паство", бр. 21/2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد21، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора

       


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxdh6 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник