Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

1400 9 20141211След изцеляването на двамата слепци от Капернаум, ни казва евангелието, моментално „доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори“ (Мат. 9:32-33).

Виждаме, че Спасителят Иисус Христос се държи различно по време на двете последователни изцеления. В случая с двамата слепци Той очаква изповядване на вярата преди да ги изцели, но не и от немия бесноват, който е бил изцелен веднага след като е доведен при Него. Защо? Защото немият не е можел да изповяда вярата си, не само поради това че е бил ням, но и защото е престанал да мисли, да бъде отговорен за делата си, бидейки воден от зъл дух, който го е обладал. И в други подобни ситуации, предадени от светите евангелия (съгл. Матей 8:28-34), тук съзираме драмата на обладания от дявола човек, чийто разсъдък, глас и воля са били иззети от зъл дух. Поради тази причина Господ Иисус Христос не е изискал от немия бесноват да изповяда вярата си, но от милостива любов към хората, му е възвърнал телесното и духовно здраве. В случая с немия човек са били достатъчни вярата и любовта към ближния на донеслите го при Иисус и повярвали, че само Той може да го изцери.

Изцелените слепци благовестят чудото на изцелението

След като изцелил двамата слепци Господ Иисус Христос „строго им заповяда: гледайте никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя“ (Мат. 9:30-31). Разбираме прочее, че първо Иисус иска вяра от двамата слепци и след като ги изцерил, им заповядал да не казват на никого, че Той ги е изцелил, т.е. да не хвалят Него, техния Изцерител.

Защо е сторил това? За да ни даде пример за смирение, че след като сме извършили добро, да не се възгордяваме с доброто дело, нито да чакаме хвалби от хората за доброто, което сме им сторили. Когато Господ Иисус Христос иска от двамата слепци да не казват на никого нищо за тяхното изцеление Той показва на практика Своето смирение. Св. Исаак Сириец казва за смирението, че е „Божията дреха. Защото Словото, въплъщавайки Се, нея облече и чрез нея говори на нас, в нашата плът“.

Но двамата изцелени от Иисус слепци не изпълнили получената от Него заповед, но изпълнени с радост и признателност възвестили по всички части на Капернаум, че Иисус ги изцелил от слепотата.

Само в няколко стиха евангелието на тази неделя ни представя в същото време смирението на Господ Иисус Христос и признателността на двамата изцелени слепци. След като тези двама болни човека години наред са страдали от мрака на слепотата сега, бидейки изцелени, благовестели с радост и признателност името на Иисус, техния Изцелител. Чрез тяхното дело на признателност те просветили духовно, както техните съвременници, така и десетките поколения, които са чели или слушали това евангелие, посочвайки на всички, че признателността е едно елементарно задължение и естествено и здравословно поведение на човека, на когото е сторено нещо добро.

Какво научаваме от днешното евангелие? На първо място от поведението на Господ Иисус Христос научаваме, че Той чува молитвата на немощните или болните.

На второ място научаваме, че трябва да имаме силна вяра, за да получим Божията помощ, тогава когато просим Неговата помощ. Безспорно двамата слепци са притежавали вяра, щом като толкова са настоявали да бъдат изцелени. Но тъй като Спасителят желаел да посочи на всички присъстващи, че е необходима силна вяра в Бога, когато просим от него дадено благодеяние, попитал слепите дали имат вяра.

А от двамата изцелени слепци научаваме да се молим настойчиво, за да придобием онова, което ни липсва. Лишенията или немощите ни подтикват да открием смисъла на нашето битие и да разберем, че животът и здравето са дарове от Бога, че не ние сме си дали живот, че не ние сме си дали зрение, а всички тях сме приели, като дарове от Бога. Ние не познаваме колко голяма е стойността на дара на живота и здравето на тялото, освен тогава когато се лишим от тях. Двамата капернаумски слепци стават за нас учители на настойчивата молитва, на силната вяра и на спонтанната признателност. След като били изцелени двамата слепци станали мисионери на вярата, т.е. вестители на милостивата Божия любов. Научаваме и ние, прочие, от тях, че трябва да имаме силна вяра, когато преминаваме през изпитания и настойчиво да просим от Бога да ни помогне, да ни изцери от всяка болест и всяка немощ. Но след като сме получили желаното благодеяние или изцеление, трябва да благодарим Богу, да Му окажем признателност, да Го изповядваме като Благодетелят, Докторът и Спасителят на нашите души и тела.

Народът се учудвал и радвал на Иисусовото изцелително дело, но фарисеите завиждали на Иисус и Го оклеветявали

От евангелието на тази 7 неделя след Петдесетница научаваме, че множествата се учудвали, защото никога не са виждали изцелителна сила, като тази на Господ Иисус Христос. От друга страна фарисеите завиждали на Христос, защото Той имал по-голяма известност от тях. Затова казвали със завист и злоба в душата, че Иисус изгонва бесовете с бесовския княз. Така докато народът се радвал, че Христос изцерявал болни, фарисеите се опечалявали. Заради тяхната злоба те не можели да се радват на милостивата любов, която Иисус Христос проявявал към страдащите. Следователно поради завист и злоба фарисеите очерняли Иисус, клеветели Го и извращавали смисъла на Неговото дело, придавайки му негативен смисъл и твърдейки, че Той изгонва бесовете с демонична сила. На практика болестта на фарисейската завист, бидейки скрита в душата, е била по-тежка от телесната слепота на двамата капернаумски слепци и отколкото немотата на човека измъчван от бяс. Защо? Защото тя е противна на стореното добро. Поради тази причина изцеряването от слепотата и немотата на тримата болни увеличило болестта на завистта на фарисеите, които мразели Иисус.

Като разглежда страстта на завистта св. Йоан Златоуст казва: „Такава е завистта! Няма зло по-лошо от нея. Блудникът например поне получава някакво удоволствие, и в късо време извършва своя грях; а завистливият измъчва и тревожи себе си преди този, на когото завижда, и никога не оставя своя грях; последният винаги живее в него. Свинята обича да се търкаля в калта, демоните – да ни вредят; така и завистливият се радва на нещастието на ближния. Когато се случи с ближния нещо неприятно, той е спокоен и весел, като счита чуждите нещастия за свое щастие, благополучието на другите – за свое нещастие, и търси не това, което би могло да му бъде приятно, но това, което може да наскърби ближния. Такива човеци не заслужават ли да бъдат убити с камъни и умъртвени като бесни кучета, като злобни демони, като самите фурии? Както бръмбарите се хранят от тора, така и те, като са в известна степен общи врагове и противници на природата, намират храна за себе си в нещастията на другите. Други жалят и безсловестното животно, когато го убиват, а ти лудуваш, трепериш и беснееш, като виждаш човека щастлив“ (Беседи върху Матей, Беседа XL, 3. На бълг. по: св. Иоан Златоуст, Тълкувание на евангелието на Матея, беседи 1-44, С., 2007, стр. 675-676).

А на друго място същия св. отец казва: „Както дървояда яде първо дървото, което го е родило, също така и завистта разрушава душата, на този който я е родил и донася върху завистника напълно друго от това, което желае. Не гледай, възлюбени, какво се случва със завижданите в началото, но виж края. Помисли, че злобата на завистливите донася по-голям блясък на завижданите. Завижданите привличат Бога на помощ и се радват на благодатта свише, а завистника, лишен от тази благодат, лесно пада в ръцете на всички и преди да бъде победен от враговете, е победен от собствената си страст, защото изяден като че от невидими челюсти стига, така да кажа, та се удавя. Познавайки това, моля ви да бягаме от вредата на тази страст, да я изгоним с цялата сила от нашата душа. Тя е по-погубваща от всички страсти; поврежда самото ни спасение. Дяволът е нейния изобретател“ (Омилии върху Битие, Омилия XLVI).

Като заключение относно тежестта на завистта св. Йоан Златоуст констатира: „Дори някой да върши чудеса, дори да живее в девство, дори да пости, дори да спи на земята и чрез тези добродетели би достигнал ангелска висота, все пак за подобно деяние (на завистта) ще бъде по-осквернен от блудниците и прелюбодейците и по-беззаконен от разбойниците и оскрвернителите на гробове“ (Беседи върху Посланието до Римляни на св. ап. Павел, Беседа VII. На бълг. проф. Хр. Гяуров е публикувал беседа 12-32).

Христос отива при болните, за да ги изцери

Днешното евангелие завършва със следните слова: „И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа“ (Мат. 9:35). От св. евангелия научаваме, че изцеряващата сила на Спасителя съпътства цялата Му мисия. Същевременно виждаме, че Той обхожда градове и села, отива да изцери болните от народа, не чака всички да дойдат при Него в Капернаум.

Господ Иисус Христос първо Той Самият благовести Евангелието на царството небесно, след което изпраща учениците Си, показвайки им как трябва да благовестят Евангелието. Както в случая с Господ Иисус, така и в случая с Неговите ученици, благовестенето на евангелието се е придружавало от чудни изцерения и от освобождаване на хората, обладани от бесове. Чрез това ние постоянно научаваме, че Църквата Христова, редом с проповядването на евангелското слово, трябва да върши и делата на евангелската вяра, да утеши страданието, да помага на хората да се освободят от болки, от нещастия, от изкушения, от всички връзки, които утежняват и опечаляват техния живот.

Евангелието на тази неделя ни подтиква и ние да помагаме на болни и наскърбени. Прочее, призвани сме да станем повече Неговото тайнствено тяло, т.е. Църква, да станем ръце на милостивата Иисусова любов чрез нашата щедрост, за да се донесе утеха на болни, гладни, бедни и всички просещи Божията помощ. На практика Бог дарува Своята помощ на изпаднали в нужда използвайки често милостивите ръце на слушащите Христовото евангелие и изпълняващите Неговите заповеди, вършейки добри дела на намиращите се в нужда.

Да ни помага Благият Бог да чувстваме радостта и святото призвание да бъдем ръце на Христовата милостива любов, които помагат на нашите ближни изпаднали в страдание, нещастия, самота и в отчаяние. Само така чувстваме, че Евангелието на Христовата любов е Евангелие на спасението и на светия живот от Царството небесно, за слава на Пресвета Троица и благото на хората. Амин!

Превод от румънски: свещ. Кирил Синев

Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, Ed. Basilica, 2016, p. 138-144.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxfrc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник