Духовната слепота е по-тежка от телесната слепота
Евангелието от Неделя на слепия поставя в удивителен контраст милостивата Иисусова любов, която изцелява един слепороден, като му дава зрение, и мрачната завист на фарисеите, които са се дразнели, когато Иисус е изцерявал болни, защото е привличал множество хора към Себе Си.
Целта на днешното евангелие е да посочи, че понякога по-лесно вярват в Христос и Го изповядват слепородени хора, отколкото други, които, въпреки че телесно виждат, не вярват в Него. С други думи евангелието ни посочва, че по-голяма болест е неверието или духовната слепота на човека, отколкото телесната слепота, или по-лесно някой се изцерява от телесна слепота, отколкото от духовната слепота на неверието.
Слепецът, за който говори днешното евангелие, не е поискал от никого да го изцери. Той просто е бил забелязан от Господ Иисус и от Неговите ученици, които са Го попитали дали този човек е сляп поради грехове, сторени от него, или от родителите му. А Господ Иисус отговаря, че не е съгрешил нито той, нито родителите му, но се е родил сляп, за да се явят делата Божии върху му.
Иисус Христос е Светлината на света
Как може някой да съгреши преди да се е родил? Разбира се, на пръв поглед въпросът е безсмислен, но Господ Иисус отговаря, че не е съгрешил нито слепият, нито родителите му, за да отхвърли лъжливата вяра на някои от юдеите, заимствана от езичниците, че понякога душата на многосъгрешил човек, при излизането ѝ от тялото влиза в друг човек или в раждащо се дете и прекарва още един живот на земята в друго тяло, за да се очисти или избави от неговите предишни грехове чрез страдание. Същевременно Иисус казва, че този човек се е родил сляп не поради грехове на родителите му, но за да се яви в него делото Божие. Какво дело? Делото на изцерение или на обновяване на човешкия живот. Наистина, чрез изцеряването на този слепороден се е явило делото Божие, и по-точно, че Иисус Христос, Божият Син, е Творец на света, Който заедно с Отца и Светия Дух е създал човека в началото на света, казвайки: „да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие“ (Бит. 1:26-27), и че също Той е и „Светлината на света“ (Иоан 8:12; 9:5), т. е. първоначалният и последен смисъл на живота, на битието на света и човечеството, че Той, Иисус Христос, е подателят на телесното или физическо зрение и подателят на духовното зрение, наречено вяра. Той е Изворът на видимата светлина, но и на светлината, видима единствено с духовните очи на вярата.
Синът Божи стана Човек, за да изцели болната човешка природа
Господ Иисус Христос е плюнал на земята и е направил калчица, за да помаже с нея очите на слепия. Неговата постъпка показва, че тъй като Той е Синът и Словото Божие, Който при сътворението на света, сътворил човека от земна пръст и вдъхнал в лицето му дихание за живот (Бит. 2:7), също Той може да възстанови или изцели сега човешката природа, след като тя е станала недъгава, немощна и страдаща.
Иисус е намазал очите на слепия с калчица и след това го е пратил в къпалнята Силоам, не защото там е имало чудодейна вода, а го е изпратил по две причини: на първо място, за да констатира смиреното послушание на слепеца и силната му вяра. А този слепец се е доказал, че е по-послушен и по-верен отколкото фарисеите, които са имали физическо зрение, но са нямали духовно зрение. Слепороденият не е попитал кой ще ме заведе в къпалнята? нито защо трябва да отида в къпалнята Силоам? Той не е проявил никакво колебание, но е сторил каквото са му поискали, т. е. тръгнал е моментално там, където е бил изпратен. Не знаем как е отишъл, кой му е помогнал, или по-скоро е отишъл в къпалнята и я намерил посредством самата ръководна сила на словото на Господ Иисус Христос. Втората причина, поради която Господ Иисус е изпратил слепия в къпалнята Силоам, е възможно повече хора да го видят, че отива там, докато е бил сляп. Неговите очи, бидейки сега покрити с калчица, са привличали още повече вниманието на множеството върху това, че той е незрящ. Но след като се е умил, изпълнявайки със смирение и много вяра заповяданото му от Иисус, слепороденият се е изцерил, станал е зрящ, а многото хора, които по-рано са го били видели, че е сляп, са могли да констатират, че сега е зрящ. Казано другояче, слепият е бил изпратен от Христос в къпалнята Силоам, което значи изпратен, за да стане после и той пратеник или мисионер-изповедник на божествеността на Христос сред юдеите.
Тук съзираме чудното дело и Христовата педагогика, Която посочва, че някои недъгави или болни хора могат да изповядат Неговата божественост и святост, докато някои здрави хора, които се смятат за съвършени, Му се противят и отказват да признаят Божието присъствие и дело в Него.
Къпалнята Силоам е предобраз на св. тайнство Кръщение
Св. отци на Църквата са разбрали, че къпалнята Силоам е била и предобраз на св. тайнство Кръщение, което просвещава живота на кръщаващите се. Поради тази причина Кръщението е било наречено през първите векове и св. Просвещение, а до днес в молитвите на Православната църква свещеникът казва на новокръстения: „Ти се кръсти. Ти се уми. Ти се очисти. Ти се просвети“. Следователно, посредством умиването на слепородения в къпалнята Силоам, той получава не само дара на материалното зрение, но и дара на духовното зрение, което е вярата в Иисус Христос, Сина Божи. Колкото голяма е била обаче радостта на този слепороден, изцерен чрез милостивата любов на Спасителя Иисус Христос, също толкова голяма е била завистта на книжниците и фарисеите, които са хулели и очерняли Иисус, защото Той е извършил това чудно изцерение в съботен ден.
Изцереният слепец се превръща в послушен и верен мисионер на Иисус
Днешното евангелие ни представя подробно срещата на Господ Иисус Христос с този слепец и неговото изцеряване, след което разговора между изцеления слепец и книжниците фарисеи, които, завиждайки на Иисус, са се разгневили на слепия. В крайна сметка виждаме как този слепороден, изцерен от Христос, става изповедник на Неговата изцеряваща сила, толкова настоятелен, че се опитва да разясни на фарисеите божествената сила на Иисус, казвайки че ако Иисус не би бил от Бога, не би могъл да направи чудеса (Иоан 9:33). Следователно, ако Иисус не би бил изпратен от Бога, не би могъл да извърши това чудо. Фарисеите, виждайки, че слепецът става изповедник на божествената Христова сила и възможен Негов ученик, го смъмрят и го изключват от синагогата. След това обаче той се среща с Човека, Който го е изцерил. Той му казва: „ти вярваш ли в Сина Божий? Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е. А той рече: вярвам, Господи! И Му се поклони“ (Иоан 9:35-38). Така от изповядването на божествената изцеряваща сила на Иисус, човекът, изцерен от телесна слепота, стига до вярата, че Иисус е Синът Божи, и Му се покланя.
Днес, неверието, като духовна неспособност на някои хора да повярват в Бога – Създателя на света и човека, открит на света в пълнота чрез и в Иисус Христос – се проявява в много форми: атеизъм или враждебност към религията, нихилизъм или безразличие към ценностите на вярата, секуларизация или намаляване на духовния живот, до забравяне на Бога и Църквата. Обаче често хора, преминали през страдание и познали Божията помощ, като изцеляване от болест и освобождаване от грях, напредват във вярата, проглеждайки духовно за присъствието и делото Божие в човешкия живот. Разбира се, много по-добре е да напредваме във вярата без преминаване през страдание, а само посредством умножаване на молитвата и добрите дела, като наш отговор на любовта на Бога, Който сътвори небето и земята, Който ни дава живот и здраве, помощ и мъдрост да живеем живот в общението на семейството и обществото.
В заключение, днешното евангелие ни посочва как един слепороден е станал зрящ и верен изповедник на Христа, а някои от книжниците и фарисеите, които телесно са виждали, са останали в тяхната духовна слепота, отказвайки да вярват, че Иисус Христос е Син Божи. Също виждаме, че Бог може да направи – от един недъгав или болен човек – учител, изповедник, Свой пратеник в света, за да просвети другите. Виждаме колко голяма е Божията любов и колко голямо е делото на Божията благодат в хората. Затова заедно с изцерения слепец от Евангелието изповядваме и ние, че Иисус е Синът Божи, Който стана човек от любов към хората и тяхното спасение, и бидейки просветени от благодатта на Господ Иисус Христос, се покланяме Нему, прославян заедно с Отца и със Светия Дух. Амин!
Превод от румънски: свещ. Кирил Синев
* Източник: Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București: „Basilica“ 2016, p. 61-66 (бел. прев.).
