Неделя на Закхей. Преп. Максим Изповедник; св. мчк Неофит
Неделно апостолско послание: „Чедо Тимотее, верни са тия думи и достойни за всяко възприемане. Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. Поръчвай това и поучавай. Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.” (1 Тим. 4:9-15)
Да пазим отеческото благочестие
Ако не вярвахме, че Христос следи и наблюдава всяка стъпка в нашия живот, то животът ни щеше да се превърне в истинско мъченичество сред облаците на безнадеждността, които всекидневно се разпростират от света на греха. Без присъствието на Христос, обществото се деформира, а човешкото лице подивява. С Божията благодат, трудовете са благословени, а гоненията произвеждат святост.
Укорите заради Евангелието
Апостол Павел търпял трудове и укори заради благочестието. За проповедта на Евангелието той тичал „от Иерусалим и околността дори до Илирик” (Рим. 15:19). Любовта му към Христос го карала да не пресмята опасностите. С личния си труд изхранвал себе си и „ония, които бяха с мене” (Деян. 20:34). Затова той с дръзновение пише: „Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.” (2 Кор. 11:23). Не счита за срамно да изповяда, че „повече от всички тях се потрудих” (1 Кор. 15:10). Трудовете му са съпътствани от укори. Бил оскърбяван, унижаван, гонен. Фест го нарича луд (Деян. 26:24). Философите епикурейци и стоици в Атина го наричат разпространител на празни идеи (Деян. 17:18). Той обаче пренебрегва всичко и гледа с надежда към живия Бог, който направлява стъпките му сред изпитанията и трудовете към Царството небесно.
Светът не приема благочестивите
Твърде старо явление е хората на добродетелта да стават предмет на подигравка. Както Христос беше осмиван и подиграван, така и тези, които следват заповедите му биват оскърбявани и хулени. Биват наричани неразумни, изостанали, несъвременни, непрактични, малодушни, неспособни. Начинът им на живот не е в съгласие с този, който следва мнозинството. Навиците им влизат в пълно противоречие с новия начин на живот, който развитието и прогресът формират. С постоянството си в преданието, те противодействат срещу уеднаквяването на всички. При преобръщането на идеалите, те остават непоклатими в това, което са получили от отците си. Не се предават на новия морал на разврата, но каквото и да им струва, живеят „според Бога” и предлагат себе си като „жертва жива” на честния жертвеник. Знаят, че в света ще имат скърби. Получават обаче смелост от Господа: „Дерзайте: Аз победих света” (Йоан 16:33), от тайнствения глас, който отеква всеки миг в сърцето на оногова, който се подвизава за своето спасение.
Новият нрав на нашия народ
В днешната епоха словото на благочестието, както Евангелието го проповядва, а Православната Църква го живее, предизвиква смях и ирония. Повечето не могат да разберат, как е възможно в епохата на скокообразното технологично развитие да съществуват хора, които да отстояват един начин на живот, противоположен на плановете и на стремежите на новата епоха. Това тяхно недоумение ще се подсилва, доколкото средствата за масова информация въвеждат нов морал, нови обичаи, нови начини на поведение, чужди на преданието на нашия народ. Страшно е това, което се случва на нашата земя. Всекидневното промиване на мозъка, неспособността на отговорниците да разграничат кое вреди и кое е полезно, под външна диктовка, безграничното ни подчинение под властта на медиите, ни е довело до едно жалко състояние. Твърде скоро, ако не променим мисленето и ако не вземем нужните решения, само неодушевените предмети на културата ще ни напомнят за православния разцвет. За Бога, нека не позволяваме на никого да ни отдели от живителния дъх на нашето благочестие.
Завръщане към отеческото благочестие
Благочестивият, човекът на вярата, който всекидневно живее покаянието и радостта на литургичния живот, е този тип човек, от който се нуждае нашата епоха. Благочестието, подчертава апостолът, „е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот.” (1 Тим. 4:8). Онзи, който живее в духа на истинското благочестие, е творчески, честен, чист, мирен, напредничав, с една дума, обновен човек. На такива хора може да се основава едно общество. Бог благославя благочестивите и в настоящия, и в бъдещия живот. Той възнаграждава с небесните блага тяхната твърдост във вярата.
Ще бъде жалко за историята и за културата ни да изоставим отеческото благочестие. Нека държим пламъка на вярата, защото тя отново ще просвети народа ни. Христовата светлина ще победи, защото тя е истинска и истинна. Амин.
Публикувано в „Православен глас“, бр. 67/2018 г.
www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия
