Неделя след Богоявление – св. Йоан Кръстител
Неделно апостолско послание:
„В ония дни, докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. Всички бяха около дванайсет души. А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие“ (Деян. 19:1-8).
Покайното кръщение
„Докле Аполос беше в Коринт“, т. е. когато Аполос, вървейки към Ефес, е отишъл в Коринт, „Павел премина през горните страни“, т. е. св. ап. Павел е преминавал през планинските области на Галатия и Фригия, страни във вътрешността на Мала Азия, „дойде в Ефес“, т. е. слязъл след това в Ефес, „и, като намери там някои ученици“, срещнал някои християни. Ап. Павел разбрал за някои сериозни празноти във вярата и в живота им, който не бил украсен с благодатта на Светия Дух, и, „каза им“, т. е. попитал ги е: „Като повярвахте, приехте ли Светаго Духа?“, т. е. вярвайки в Христа, приехте ли Светия Дух? А те му отговорили: „Нито сме и чули, дали има Дух Светий“. Не сме чули дори, че съществува Свети Дух.
Като ученици на Предтечата, както ще видим по-надолу, те ще да са били юдеи. Следователно, имали са обща неясна представа за Светия Дух, защото св. прор. Йоил (2:16) и Предтечата (Марк 1:8, Иоан 3:34) са говорели за Светия Дух. Имало е обаче огромна разлика между това, което те са знаели, и Светия Дух, за Когото е питал ап. Павел и Който Свети Дух се е проявявал чрез благодатта и говоренето на различни езици.
Имайки предвид кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух (Мат. 28:19), ап. Павел ги пита: „А в какво се кръстихте?“. А те отговарят „в Иоановото кръщение“, т. е. кръщението, което Предтечата е извършвал в р. Йордан. Павел им казва: „Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него“. Кръщението на св. Йоан Предтеча е било символ на покаяние. Предтечата е проповядвал на народа да вярва в Идващия след него, в Христос, в Месията. „Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса“, т. е. кръстили са се, признавайки Христос за Месия. „Когато Павел възложи на тях ръце“, т. е. когато Павел е поставил ръцете си върху главите им, „слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици“ и да проповядват, да пророчествуват. Всички те са били дванадесет души.
„А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие“. След това ап. Павел, щом влиза в синагогата на евреите, три месеца смело беседва за Христос, убеждавайки много от евреите в Царството Божие.
Както казахме, дванадесетте човека са познавали кръщението на св. Йоан Предтеча, но са нямали Светия Дух, тъй като не са познавали Христовото разпятие, чрез което е бил изкупен човешкият род, не са знаели за Възкресението и Възнесението на Христа и за слизането на Светия Дух. Ще рече, не са знаели за завършека на делото на Спасителя, за страданието и за славата Му.
Христовото страдание и слава
Първозданните човеци Адам и Ева са били сътворени от Бога с толкова дарове, че биха достигнали до голямата висота на безгрешността и безсмъртието, ако не бяха престъпили заповедта за забранения плод. Престъпвайки обаче тази заповед, те са паднали в такава пропаст, от която е било невъзможно да излязат сами. Тази бездна, в която са се намерили първозданните, падайки от висотата, за която са били предопределени, е била изпълнена навред с хаос. Божието страдание и слава са разкрили този хаос – чрез страданията Си Христос е слязъл там, където се е намирал падналият човек. Със славата Си, Той е възлязъл там, където е трябвало да бъде човекът. Христовото страдание – това е Неговата кръстна смърт. Славата Му е във Възкресението, Възнесението и в слизането на Светия Дух.
Неговият кръст
Христос идва на земята заради Своя кръст, а чрез Своето разпятие Той слиза и в ада. Мястото и начинът на слизането на Господа на земята и в ада показват в каква бездна се е намирал човекът. Далеч от райската наслада, земята е първото място на заточение за първозданните човеци, тя е изпълнена с тръни и бодили, с болести и смърт. Когато човекът въстава срещу Твореца, сътворените животни и растения, дивите зверове и отровните растения въстават срещу човека. Когато душата въстава срещу Бога, тялото въстава срещу душата. Оттук – болестите и смъртта. Адът обаче е бил по-лош от земята. Там са отивали и праведните от Ветхия Завет, тъй като раят още не е бил отворен. Толкова страшен е бил адът, че юдеите са предпочитали да бъдат на земята, отколкото да отидат в ада. Толкова страшна е била смъртта, адовите врата преди Христа, че дори и преславният патр. Авраам е излъгал Фарес, че жена му е негова сестра, та да не бъде отвлечена от египтяните, да не бъде убита от тях и да не отиде в ада. Начинът на слизането на Господа на земята и чрез нея в ада, т. е. Неговата кръстна смърт, разкрива най-вече пропастта, в която се е намирал човекът.
Неговата слава
Колкото смирено снизхожда Господ, толкова високо възхожда. Слезе на земята? – Възлиза на небето. Стигна до ада? – Седна отдясно на Отца. Вместо смъртта Му и нашия грях на земята – безсмъртие и безгрешност на небесата. Вместо адската тъмнина – „стъклено море“ (Откр. 4:6), пълното, ясно звездно небе, сияние близо до престола на Бога! Не само мястото, но и начинът, по който Христос възлезе там, е противоположен на Неговия живот тук. Тук юдейският народ крещи срещу Господа? – Там неизброимо множество ангели Го възпяват. Тук Го мразеха? – Там ще има толкова много любов, че Христос ще обича един праведник толкова, колкото всички праведници обичат Христа.
Преди обаче да дойде онова радостно време, наречено вечност, Христос изпрати Светия Дух на Петдесетница, за да изпълни вярващите със светлина и радост, която е предвкусване на оная слава, която ще получим, та да може тук да имаме радост, а там слава. Колко красиво Бог съединява не само страданието Си тук със славата Си там, но и радостта ни тук със славата ни там! Тъй като обаче Христос е и Човек, мъките Му и славата Му са свързани с нашите мъка и слава.
Страданието и славата на християните
За да се прославим, трябва да пострадаме. Трябва да пострадаме, не защото е праведно да бъдем възнаградени, тъй като сме понесли нещо, а защото трябва да се уподобяваме на Христа. Когато се уподобяваме на Христос в Неговите страдания, ще имаме правото да се уподобим и в славата Му. Има обаче една голяма разлика между Христовите страдания и слава и нашите страдания и слава. Господните страдания са съизмерими със славата Му. Докато нашите собствени страдания и слава имат такава зависимост, че онези, които понесат повече, ще бъдат възнаградени повече, без да имат обаче съизмерима тежест. Нашите мъки са леки като „пух“, докато славата ни ще бъде „пълна вечна слава“ (2 Кор. 4:17). Основание за славата на Господа са мъките Му. Нашите собствени мъки не са основание, а повод за славата ни. Основание за нашата слава са страданията на нашия Изкупител!
Безгранична трябва да бъде нашата признателност за изкуплението ни. Безгранична ще бъде признателността ни към Изкупителя, тъй като Той ни разкри бездната, в която се намираме и която никога не си бяхме представяли толкова ясно и трагично, колкото чрез прободеното Му тяло! Още по-безгранична нека бъде признателността ни заради висотата, на която чрез вярата Той въздигна и затвърди нашите непостоянни сърца. Нека се съединим с Христос, със страданията Му, за да имаме право на славата Му. Нека пострадаме, за да се прославим. Амин.
(със съкращения)
* Публикувано в: Православен глас, бр. 65, 2017 г.
www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия
