Мобилно меню

4.8717948717949 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (39 Votes)

Vazkresyavane sin NainДнешният евангелски текст говори за едно чудо, което Господ направил. И тук за пореден път се показва, че главната причина за чудесата, които Господ Иисус вършил, е Неговата любов към хората. Той се смилил над вдовицата от град Наин и възкресил нейния син.

Чудесата, които правел Господ, не ги е правел, за да докаже нещо чрез тях. Той не ги извършвал, за да даде доказателство за Своята божественост. Това се вижда и от казаното от Него, където Христос набляга на вярата в словата Му: "Вярвайте в Мене заради думите, които ви говоря, или поне вярвайте заради делата Ми" (Йоан 14:10-11).

Това е най-слабата вяра: да Го следваме заради чудесата, а най-силната вяра е да Го следваме заради словото, заради божествения дар. И този дар ни се дава чрез слова, които човек не може да изрече; дава ни се заради живота, който Той е прекарал сред нас от любов към нас – жертвена любов до смърт. И затова в евангелието от Йоан чудесата се наричат знамения, защото чрез тях Господ ни насочва към някакви истини, показва какви са целите на благовестието, а не показва сила и власт.

Христос не е разкрил Божията сила на хората, по начина, по който правели юдеите. Той разкрил Божията сила и власт по Своя Си начин. А тази сила Божия била в кръста. С други думи, Господ сякаш разкрил по-скоро известна немощ, която обаче след Възкресението Му служела за доказателство, че Той, Христос, действително бил Божия сила (1 Кор. 1:24). Бог слязал при хората и живял с тях; в това се състои Неговата сила. За Него е възможно да изостави славата Си, за да бъде неразпознаваем между човеците. Хората искат да видят прояви на сила, а това е и едно от трите Му изкушения.

Човек днес се изправя пред три изкушения: изкушението на парите, изкушението на похотта и изкушението на силата или славата. Христос се е отказал от тях и бил чист от всичко това, умирайки заради немощта на слабото човешко естество, за да просияе силата Му и да победи чрез слава.

В този контекст Иисус възкресява един юноша и го връща в обятията на майка му. Трябва да вземем под внимание тук това, което Иисус казва на юношата: "Тебе думам, стани". Можеше да му каже просто "Стани", но Той му казал: "Тебе думам, стани".

Зад сценария на този случай, ако всеки един от нас погледне към своята духовна слабост и духовна смърт, към своето падение, към своето влошаване и износване, той ще погледне в същото време към красотата Христова, понеже всеки е мъртъв, а Христос казва лично на всеки един от нас: "Тебе думам, стани".

Това, в което всеки един от нас трябва да повярва, е, че Христос би могъл да дойде при нас, човеците, дори и в случай, че става дума само за един човек. Няма значение дали ще кажем, че Христос е Спасителят на света, и това е така: Той е Избавителят на всички хора, но това, което е от значение, е всеки един от нас да каже: Христос е моят личен спасител. Всеки един от нас може да каже това, ако пожелае да разкрие собствената си немощ пред Христос и да я изповяда.

Хората говорят за другите, че те крадат, убиват, лъжат и мошеничестват. Никога през живота си не съм чул човек да се оплаква от себе си и да казва явно: Аз излъгах, аз мошеничествах, аз придобих незаконна печалба или аз убих. Но истинското християнство е да изповядам пред всички хора, че съм грешник, лъжец и убиец. Така са правили първите християни, когато изповедта е била явна. Те изповядвали своите, а не чуждите грехове.

Който изповядва, че е грешник, на Него Христос му казва: Тебе лично думам: стани! И той веднага възкръсва от своята смърт, за да стане нов човек.

Източник: Сп. "Моето паство", бр. 41, 2017 г.نشرة رعيَّتي، عدد41، 2017م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u3ykk 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.