Тезисите в източноправославната византийска църковна музика

За авторите на църковната византийска музика важна предпоставка и условие за каноничността на дадено песнопение е използването на музикални тезиси – наречени още фигури-формули(певчески позиции). Тези певчески позиции са основен елемент, използван от творците на църковната музика при изграждане на свещеното музикално пространство. Тезисите са част от музикалната традиция, която отначало се е разпространявала устно, а в последствие е фиксирана в музикалните ръкописи.

Разглеждайки времето, в което е живял и творил св. Йоан Кукузел (късновизантийската епоха) проф. Елена Тончева утвърждава:  „Както Кукузел, така и неговите съвременници не са “мислили” мелодическата линия само в отделни тонове, а в трайно свързани тонови последования (подч. мое – И. Б.), т.е. в мелодически формули.”[4] Усвояването на тезисите е било задължително и е гарантирало каноничната мелодическа форма на песнопенията. Свободата на тогавашните творци се е състояла в подбиране и подреждане на тезисите в музикалното произведение[5]. Композиционната техника на съставяне на песнопенията от тезиси е известна и под наименованието „центон” – мозайка. Тази техника се открива не само в музиката, но и в старата  култура на Изток и Запад[6]. Известна е и в античната литература.

Хирономическото певческо упражнение[7] на св. Йоан Кукузел, писано около 1300 г., е въведено с цел усвояването на тезисите. Творбата е известна и като Голям исон на пападическото пеене[8], което наименование е свързано с „екзегетическия” (тълкувателен) период в нотационните системи – след ХVІІ в. нататък, когато са преработени, „разтълкувани” много от старите мелодии[9]. Според Е. Тончева „мелодията на тази творба изрежда голям брой от мелодическите формули, текстът ù предлага наименованията им, а невменият ù запис представя и техните графически символи...”.[10] Същият учен утвърждава, че това произведение е било не само упражнение, а е имало функцията на музикален речник на късновизантийската епоха, предлагащ основните мелодически фигури-формули (тезиси).[11]

Мануил Хризафис, църковен мелург (автор на църковна музика, композитор) и теоретик от ХV в., свидетелства, че „както в граматиката свързването на 24-те елемента образуват думи в срички, по същия начин знаците на звуците се обединяват научно, за да осъществят мелоса, и това се нарича позиция [тезис].”[12] Така тезисът може да се разглежда като музикална формула с определени начало и край, в която има определен брой слогове с определени ударения[13].

Известно е, че „музикалните съчинения и идеи на св. Йоан Кукузел” са използвани от много поствизантийски църковни творци, наследници на Ангелогласния майстор – Йоан Трапезундски, Петър Берекет, Даниил Първопевец, Петър Ефески, Теодор Фокейски, Иаков Пелопонески, Мануил Византиец, Петър Византиец, Григорий Левитски, Константин Византиец, Хурмузий Хартофилакс, Петър Лампадарий, Стефан Лампадарий, Георги Критски и др.[14]

От историята на църковната музика става ясно, че много от тезисите са били подложени на тълкувание, а и че към вече съществуващите са били добавяни нови – свидетелствo за динамичния процес на църковната музика.

Така например Панайот Халачоглу, протопсалт на Вселенската патриаршия от първата половина на ХVІІІ в., е скъсявал и променял някои мелодийни тезиси[15].  Даниил, протопсалт на Вселенската патриаршия  през втората половина на ХVІІІ в.,  създава мелоси, в които се срещат странни и чудновати тезиси, каквито певците не са изпълнявали нито преди, нито след него. Заради тях са го обвинявали в невежество. Използването от Даниил на тези странни тезиси се дължи на факта, че той е заимствал елементи от тогавашната светска музика[16]. Тези мелоси не са могли да се записват с тезисите на старата църковна музика, затова той е бил принуден да новаторства[17]. Приемникът на Даниил Яков протопсалт не пренебрегвал по-новите тезиси, но бил ревностен привърженик на старите, които и разтълкувал[18].

Преди 200 години, през 1814 г. Григорий, Хурмузий книгохранител и архимандрит Хрисант изработват Новия Аналитичен невмен метод, считан за най-съвършената невмена нотационна система. Теодор Фокейски (1851), ученик на тримата реформатори на невменото писмо, е автор на много песнопения, някои от които носят елементи от светската музика[19]. В музикалното творчество на протопсалтите на Вселенската патриаршия от миналия ХХ в. Константин Прингос и Трасивулос Станицас също се срещат произведения, изградени върху основата на определени маками.

Според Константин Фотопулос знанието на днешните мелурзи за тезисите е недостатъчно. Това води до използване на непълни тезиси, свързването им с предишния или следващия по ред тезис в музикалното произведение, не вземане под внимание на съществуващите ограничения за броя и местоположението на сричките, както и акцентираните места. Същият автор говори и за случаи на пренасяне на тезиси от един род в друг (например използване на тезис от пападически в стихирарически род); несъобразяване с поетическия размер на текста; несъобразяване от страна на някои химнографи[20] с музикалната одежда на словото и др. Според Фотопулос е необходимо да се направи сбор и кодификация на класическите тезиси; да се изучава старата нотация (в светлината на делото на тримата учители[21]), в която всеки тезис е като едно единно цяло, лесно се разграничават началото и краят му; също така да се пеят, особено на клироса, класически църковни произведения[22].

  Поколения мелурзи са автори на прекрасни църковни песнопения, затрогващи с молитвената си мелодика. Това обаче не лишава настоящето от отговорност пред църковната музика. „Музиката е жив организъм, и трябва да се третира като такава.”[23] За изграждане на музикалната форма на църковното песнопение от първостепенно значение е използването на определени музикални тезиси - важни елементи от традицията на византийската музика, родена в недрата на православното богословие и християнския праксис. Несъмнено църковните творци са използвали тезисите за оформяне и въплъщение на определена идея. А тази идея, подпомагана от живото, молитвено и художествено изпълнение на псалтите-певци, е да открехне пред духовните ни сетива мистичната врата на Небесното Царство.