Мобилно меню

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (14 Votes)

001 psaltesОт теорията на музиката е известно, че музикалното произведение има свой замисъл и идейна насоченост. Така музикалната форма на дадено произведение е изградена от музикално-изразни средства, чието предназначение е да оформят определена идея, положена от композитора в основата на даденото произведение. Най-малките структурни елементи на музикалното произведение са мотив, фраза, предложение, период[1]. Така фразирането е „логичното разчленяване на различните по големина и значение музикални мисли [2]”. То е осмисляне и изпълнение по подходящ начин на конкретен авторов замисъл.

Думата тезис (гр. θέσις) означава поставяне, установяване, одобрение. Думата се използва за означаване на теза, тема, основна мисъл, сентенция, резюме.

За християнските творци канонът има съществена функция. Той е в основата на изграждането на определени композиционни закономерности. „Канонът никога не е бил художествена пречка и трудните канонични форми във всички видове изкуства винаги са били само пробен камък, в който нищожествата са се срутвали, а истинските дарования са се изостряли”[3]. Тези думи на отец Павел Флоренски са показателни за изграждането на облика на църковните изкуства.

За авторите на църковната византийска музика важна предпоставка и условие за каноничността на дадено песнопение е използването на музикални тезиси – наречени още фигури-формули(певчески позиции). Тези певчески позиции са основен елемент, използван от творците на църковната музика при изграждане на свещеното музикално пространство. Тезисите са част от музикалната традиция, която отначало се е разпространявала устно, а в последствие е фиксирана в музикалните ръкописи.

Разглеждайки времето, в което е живял и творил св. Йоан Кукузел (късновизантийската епоха) проф. Елена Тончева утвърждава:  „Както Кукузел, така и неговите съвременници не са “мислили” мелодическата линия само в отделни тонове, а в трайно свързани тонови последования (подч. мое – И. Б.), т.е. в мелодически формули.”[4] Усвояването на тезисите е било задължително и е гарантирало каноничната мелодическа форма на песнопенията. Свободата на тогавашните творци се е състояла в подбиране и подреждане на тезисите в музикалното произведение[5]. Композиционната техника на съставяне на песнопенията от тезиси е известна и под наименованието „центон” – мозайка. Тази техника се открива не само в музиката, но и в старата  култура на Изток и Запад[6]. Известна е и в античната литература.

Хирономическото певческо упражнение[7] на св. Йоан Кукузел, писано около 1300 г., е въведено с цел усвояването на тезисите. Творбата е известна и като Голям исон на пападическото пеене[8], което наименование е свързано с „екзегетическия” (тълкувателен) период в нотационните системи – след ХVІІ в. нататък, когато са преработени, „разтълкувани” много от старите мелодии[9]. Според Е. Тончева „мелодията на тази творба изрежда голям брой от мелодическите формули, текстът ù предлага наименованията им, а невменият ù запис представя и техните графически символи...”.[10] Същият учен утвърждава, че това произведение е било не само упражнение, а е имало функцията на музикален речник на късновизантийската епоха, предлагащ основните мелодически фигури-формули (тезиси).[11]

Мануил Хризафис, църковен мелург (автор на църковна музика, композитор) и теоретик от ХV в., свидетелства, че „както в граматиката свързването на 24-те елемента образуват думи в срички, по същия начин знаците на звуците се обединяват научно, за да осъществят мелоса, и това се нарича позиция [тезис].”[12] Така тезисът може да се разглежда като музикална формула с определени начало и край, в която има определен брой слогове с определени ударения[13].

Известно е, че „музикалните съчинения и идеи на св. Йоан Кукузел” са използвани от много поствизантийски църковни творци, наследници на Ангелогласния майстор – Йоан Трапезундски, Петър Берекет, Даниил Първопевец, Петър Ефески, Теодор Фокейски, Иаков Пелопонески, Мануил Византиец, Петър Византиец, Григорий Левитски, Константин Византиец, Хурмузий Хартофилакс, Петър Лампадарий, Стефан Лампадарий, Георги Критски и др.[14]

От историята на църковната музика става ясно, че много от тезисите са били подложени на тълкувание, а и че към вече съществуващите са били добавяни нови – свидетелствo за динамичния процес на църковната музика.

Така например Панайот Халачоглу, протопсалт на Вселенската патриаршия от първата половина на ХVІІІ в., е скъсявал и променял някои мелодийни тезиси[15].  Даниил, протопсалт на Вселенската патриаршия  през втората половина на ХVІІІ в.,  създава мелоси, в които се срещат странни и чудновати тезиси, каквито певците не са изпълнявали нито преди, нито след него. Заради тях са го обвинявали в невежество. Използването от Даниил на тези странни тезиси се дължи на факта, че той е заимствал елементи от тогавашната светска музика[16]. Тези мелоси не са могли да се записват с тезисите на старата църковна музика, затова той е бил принуден да новаторства[17]. Приемникът на Даниил Яков протопсалт не пренебрегвал по-новите тезиси, но бил ревностен привърженик на старите, които и разтълкувал[18].

Преди 200 години, през 1814 г. Григорий, Хурмузий книгохранител и архимандрит Хрисант изработват Новия Аналитичен невмен метод, считан за най-съвършената невмена нотационна система. Теодор Фокейски (1851), ученик на тримата реформатори на невменото писмо, е автор на много песнопения, някои от които носят елементи от светската музика[19]. В музикалното творчество на протопсалтите на Вселенската патриаршия от миналия ХХ в. Константин Прингос и Трасивулос Станицас също се срещат произведения, изградени върху основата на определени маками.

Според Константин Фотопулос знанието на днешните мелурзи за тезисите е недостатъчно. Това води до използване на непълни тезиси, свързването им с предишния или следващия по ред тезис в музикалното произведение, не вземане под внимание на съществуващите ограничения за броя и местоположението на сричките, както и акцентираните места. Същият автор говори и за случаи на пренасяне на тезиси от един род в друг (например използване на тезис от пападически в стихирарически род); несъобразяване с поетическия размер на текста; несъобразяване от страна на някои химнографи[20] с музикалната одежда на словото и др. Според Фотопулос е необходимо да се направи сбор и кодификация на класическите тезиси; да се изучава старата нотация (в светлината на делото на тримата учители[21]), в която всеки тезис е като едно единно цяло, лесно се разграничават началото и краят му; също така да се пеят, особено на клироса, класически църковни произведения[22].

  Поколения мелурзи са автори на прекрасни църковни песнопения, затрогващи с молитвената си мелодика. Това обаче не лишава настоящето от отговорност пред църковната музика. „Музиката е жив организъм, и трябва да се третира като такава.”[23] За изграждане на музикалната форма на църковното песнопение от първостепенно значение е използването на определени музикални тезиси - важни елементи от традицията на византийската музика, родена в недрата на православното богословие и християнския праксис. Несъмнено църковните творци са използвали тезисите за оформяне и въплъщение на определена идея. А тази идея, подпомагана от живото, молитвено и художествено изпълнение на псалтите-певци, е да открехне пред духовните ни сетива мистичната врата на Небесното Царство.



[1] Срв. Е. Клостерман. Кратък музикален речник, С., 1995, с.81-82.

[2] П. Хаджиев. Елементарна теория на музиката. С., 2012, с.164.

[3]  П. Флоренски. Иконостас. София, 1994, с. 53.

[4] Е. Тончева, Звучали ли са мелодии от св. Иоан Кукузел в Търново през XIVв.?. - Музикознание, 1977, 1, с. 44.

[5] Срв. Е.Тончева, Българска музика отпреди 600 години... За непопулярните проблеми на популярния Йоан Кукузел”, Народна култура / 2, №39, 25 септември 1976, с. 2.

[6] Срв. Св. Куюмджиева, Стара българска музика. С., 2011,с. 33-34.

[7] Срв. Е. Тончева, Хирономическото певческо упражнение на Йоан Кукузел – В:   Йоан Кукузел –живот, творчеств, епоха – Музикални  хоризонти , Бр. 18-19, 1981.

[8] За българската общественост  творбата става известна от редакцията на Петър Сарафов и Петър Динев, носеща името – Голямо исо на пападическото пеене. Срв. П. Сарафов, Ръководство за практическото и теоретическото изучаване на восточната църковна музика. С.,1912. ; П. Динев, Духовни музикални творби от св. Иоан Кукузел. С., 1938.

[9] Процесът на музикално тълкувание (гр. ἐξήγηση -тълкуване)  води началото си от Баласий йерей  (ХVІІ-ти в.) и кулминира през 1814 г. в делото на тримата реформатори на невменото писмо.

[10]  Е. Тончева, Българска музика отпреди 600 години...За непопулярните проблеми на популярния Йоан Кукузел, Народна култура / 2, № 39, 25 септември 1976, с. 2..

[11]   Срв. Е. Тончева, Хирономическото певческо упражнение.., с. 75.

[12] D. Conomos, Byzantine Trisagia..., р. 331. Цит. по E. Тончева, Хирономическото певческо упражнение..., с. 80.

[13] К. Фотопулос, Сочинение (мелопия) как основной компонент византийской музыки и проблемы сочинения в настоящее время – In: http://psaltika.ru/index.php/stati-issledovaniya/11-sochinenie-melopiya-kak-osnovnoj-komponent-vizantijskoj-muzyki-i-problemy-sochineniya-v-nastoyashchee-vremya

[14]  Срв. П. Динев, Ръководство по съвременна византийска невмена нотация. С., 1964, с. 17.

[15] Срв. Хрисант. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на Дирахий от Мадит. Превод на на бълг. език по изданието на Панайотис Пелопидис от 1911 г. Д. Кирков, А. Атанасов, София, 2007, с. 149.

[16] По това време за музикотворците е било актуално да творят в османските маками. Макамите са ладово-мелодически модели в арабската, иранската и турската музика, възникнали върху основата на народни мелодии и не отговарящи на европейския темпериран строй.

[17] Срв. Хрисант. Голяма теория на музиката...,с. 149-150.

[18]  Пак там, с. 151.

[19] Срв. М. Богоев.  Учебник по източно църковно пение. С., 2-ро фот. изд., 1992, с. 97. Вж. бел. 16.

[20]  Автори на литургически текстове, влизащи в богослужебните книги.    

[21] Григорий протопсалт, Хурмузий книгохранител и митрополит Хрисант.

[22] К. Фотопулос, Сочинение (мелопия) как основной компонент византийской музыки и проблемы сочинения в настоящее время – In: http://psaltika.ru/index.php/stati-issledovaniya/11-sochinenie-melopiya-kak-osnovnoj-komponent-vizantijskoj-muzyki-i-problemy-sochineniya-v-nastoyashchee-vremya

[23] Пак там.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hraf 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.