Спомени от летните дни на 2026 година
Изминалите дни бяха изпълнени с духовни преживявания, които оставиха трайна следа и не бива да потъват в забрава. Затова искам да ги споделя – като свидетелство за начина, по който вярващи и свещенослужители от двете страни на Дунава живеят, молят се и общуват в духа на Христовата любов.
На 17 юли, в деня на св. великомъченица Марина, Каранвърбовският манастир в Русенската епархия отбеляза своя храмов празник. Утринното богослужение започна архимандрит Симон от Попово. Облечен в пълно богослужебно облачение и застанал пред светата трапеза на летния олтар, той възгласи: „Благословен Бог наш…“. Семейство от столицата стройно изпълняваше празничните песнопения, а румънският йеродякон Дамян внимателно следеше църковнославянския текст на богослужението. Отец Дамян е населеник на скита „Св. Августин Кентърбърийски, св. Даниил Отшелник и св. Софроний Атонски“ в Кентърбъри, Англия. Беше тръгнал рано сутринта от Букурещ, за да се помоли на св. Марина в България. Не носеше нито одежди, нито служебник, но в олтара на манастирския храм се намериха и дяконски одежди, и румънски служебник. Русенският митрополит Наум даде благословение отец Дамян да съслужи с него. Постепенно пристигнаха и поклонници от Гюргево и Букурещ, румънски монахини, както и духовници от Крайова и Фокшани.
Светата литургия беше оглавена от митрополит Наум. „С едни уста и едно сърце“ всички прославяхме Всевишния. След задамвонната молитва владиката освети коливото, умело приготвено от адвокат Теодора от Бяла. Последва водосвет, а след него митрополитът произнесе празнично слово. Радостта на събралите се поклонници беше осезаема.
В стари броеве на епархийското списание „Вяра и живот“, днес възстановено като вестник, от времето на Доростоло-Червенския митрополит Михаил четем за летните детски лагери, провеждани на две смени в тази света обител. Тук били организирани и т.нар. опреснителни курсове за свещеници, водени от изтъкнати столични богослови. Манастирът е бил средище на богат духовен и културен живот.
На 19 юли, по покана на Ковасненския и Харгитски епископ Андрей, заедно с митрополит Наум участвахме в богослужението в храм „Св. Николай“ в румънския град Топлица, окръг Харгита. Градът се намира в Източните Карпати, на близо 800 метра надморска височина. Храмът, който навършва сто години от своето построяване, посрещна празника с почистени и обновени стенописи. Местните вярващи, облечени в народни носии, участваха с вълнение в светата литургия. Младият Девенски и Хунедоарски епископ Нестор произнесе проповед върху неделното евангелско четиво, като разкри смисъла на двете чудеса, извършени от Спасителя: изцеляването на двамата слепци и на немия.
Предстоятелят на храма отец Александру Филип беше приготвил и акордеона си. С думите „Маестро, фа мажор!“ той даде начало на архиерейския химн, изпълнен в чест на тримата служещи архиереи. След това заедно със сина си, отец Богдан Филип, изпя народна песен. Вечерта участвахме в празничното бдение в двора на Топлишкия манастир „Св. пророк Илия“. Отново беше дошъл отец Василе Станчу, професор по църковна музика в Богословския факултет в Клуж-Напока, заедно със студенти богослови, чието пеене изпълни богослужението с особена тържественост.
Епископ Андрей предстоятелстваше службата. След утринната, съгласно установения от него обичай, прочете пет молитви преди изповед. Проливният дъжд не успя да разпръсне вярващите, които останаха докрай и участваха с молитвено внимание. Игуменът, архимандрит Емилиан, обяви продължаващата през нощта богослужебна програма: утринна, среднощна света литургия, Василиеви молитви, водосвет, маслосвет и акатист към св. пророк Илия.
На 20 юли, Илинден, точно в девет часа, при ударите на дървеното клепало и звъна на камбаните, от родната къща на патриарх Мирон, оглавявал Румънската православна църква от 1925 до 1939 г., потегли литийно шествие към открития външен притвор на манастирския храм, където предстоеше да бъде отслужена светата литургия. Начело вървяха трима архиереи. На мястото на епископ Нестор беше пристигнал от далечната Дунавска делта Тулчанският епископ Висарион. Той пожела лично да прочете на румънски език проповедта на митрополит Наум. Множеството вярващи и официалните лица, настанени на чардака, следяха богослужението с внимание.
След празника се отправихме по долината на река Олт към Ръмнику Вълча, града, в който св. Софроний Врачански за първи път отпечатва своя актуален и до днес „Неделник“, или „Кириакодромион“. Бяхме поканени от Ръмнишкия архиепископ Варсануфий да участваме в първото тържествено отбелязване на празника в чест на иконата на Пресвета Богородица „Скоропослушница“ от девическия манастир „От едно дърво“.
Светата литургия беше възглавена от Олтенския митрополит академик Ириней Попа. И тук богослужението се състоя на открито. Особено впечатление направиха петимата протодякони, които произнасяха малките ектении хорово: първата, в мажорна, а втората, в минорна тоналност. Четирима от тях бяха тенори, а петият притежаваше дълбок бас. По музикалните си качества те не отстъпваха на професионални оперни певци. В продължение на половин час митрополитът проповядва за Божията майка, като многократно привеждаше места от Новия Завет и от богатата православна химнография.
Отец Константин Олару, редактор на авторитетното епархийско богословско списание Martyria, издание за православна култура и духовност, ми подари броеве с публикации на български автори. Качеството на списанието е забележително, от хартията и изящното оформление до високото богословско равнище на текстовете.
В града се намира и духовната семинария „Св. Николай“, основана през 1837 г. Според информацията на нейния сайт тя е дала повече от 120 випуска свещеници, богослови, интелектуалци и музиканти. Епархията има тридесет манастира. Любопитно е, че сред тях има и Троянски манастир „Св. Антим Иверски“. Архимандрит Вениамин, игумен на манастира „Козия“, сподели, че вече е готов дърворезбеният аналой, предназначен за Басарбовския манастир. От всичко видяно се налага един прост, но важен извод: хората знаят какво трябва да направят и разполагат с волята и способностите да го осъществят... В манастирския двор е построен и нов храм с прекрасни стенописи. Вместо да се опитвам да ги описвам недостатъчно убедително, бих казал само: заслужава си човек да отиде и да ги види.
Няколко дни по-късно разговаряхме със заместник-директора на Букурещката свещоливница. Михай, носещ името на Еминеску, е завършил богословие. Предстоеше му пътуване до Солун и разговорът ни естествено премина през различни теми: значението на църковното радио „Тринитас“, преподаването на предмета „Религия“ в държавните училища, съдържанието на проповедта, качеството на парафина и съвременните технологии в производството на свещи. Неговият опит го е уверил, че всичко започва от качеството на парафина. Дори най-съвременната технология не може да даде добър резултат, когато суровината е некачествена.
Разговаряхме и за това могат ли съвременните проповеди да бъдат интересни на хората. И двамата споделихме мнението си, че проповедите на Румънския патриарх са изключително въздействащи. Когато човек ги слуша по радиото, трудно би прекъснал предаването, преди словото да е завършило. За много възрастни и болни хора, които не могат да присъстват на богослужение в храма, радиото се превръща в истинска духовна връзка с църковния живот. Те следят службите от домовете си с внимание и благоговение.
В Румъния предметът „Религия“ също е избираем, но огромна част от учениците го изучават, подкрепени от възпитанието, получено в семейството. Успехът на предмета обаче зависи в голяма степен и от личността на преподавателя. Михай не е попаднал на особено вдъхновяващ учител, но именно това го е подтикнало сам да задълбочи знанията си и да прочете Свещеното Писание. Дори когато не всички ученици проявяват еднакъв интерес, живото отношение на едни може да увлече и останалите. Същото важи и за проповедта: има проповедници, които привличат човека към църковния живот, но има и такива, чието слово може по-скоро да го отдалечи.
Една русенска учителка ми беше споделила, че подобни разкази понякога я натъжават, защото неволно я карат да сравнява видяното с нашата действителност. Тук си спомних думите на Сълажкия епископ Венедикт в неговата проповед в русенския храм „Всех святих“ преди месец: да бъдем като пчелите, които търсят и събират доброто. Така и вярващият приема видяното не като повод за обезсърчение, а като пример, насърчение и подтик към духовен труд.
