Продължение на беседата "Когато Бог мълчи"
И така стигаме до четвъртата част – до думите на апостол Павел, които прочетохме: „Всичко съдейства за добро на ония, които обичат Бога“, тоест Бог винаги извежда нещата към добро, винаги дава някакво разрешение, винаги открива изход. Обърнете обаче внимание какво казва апостолът. Той не казва, че всичко е добро. Не казва, че в този живот онзи, който вярва в Бога, ще бъде освободен от всичките си проблеми, че всичко ще върви добре и че няма да среща никакви трудности. Казва: „съдейства“. Бог направлява събитията, устройва ги и ги води по такъв начин, че чрез тях да те доведе до доброто. Той не ти казва, че няма да има проблеми.
И тук е изключително важно да разберем, че Христос никога не ни е лъгал. Христос никога не е казвал на някого: „Ако си с Мене, няма да носиш кръст.“ Бог не е казвал, че ако изпълняваш Неговите заповеди, всичките ти проблеми ще бъдат разрешени. Никога не е казвал: „Ако вярвате в Мене, няма да имате кръст.“ Какво каза? Каза: „Никога няма да те оставя сам. В твоя кръст ще бъда с тебе, ще бъда до тебе.“
„На кръста и Аз ще бъда с тебе. Няма да те оставя сам.“ Но не каза, че няма да имаш кръст.
Знаете, мнозина отиват в Църквата, а понякога и ние, свещениците, говорим така. Правим някакъв вид религиозен маркетинг и казваме: „Ела в Църквата и всичко ще се разреши.“ Какво ще се разреши? Може да стане и по-тежко. Нищо не се разрешава по магически начин. Но какво придобиваш? Придобиваш благодатта на Светия Дух.
А какво означава благодатта? Утеха и ободрение в сърцето и в душата. Това означава, че животът навън няма да престане да бъде джунгла. Че няма да престане да те черпи със своите болка, предателство и разочарование. Светът ще те разочарова. Този свят никога няма да те изпълни докрай. Никога. Единственото, с което този свят може да те почерпи, когато му кажеш: „Жаден съм“, е жлъчка и оцет. Ще казваш: „Жаден съм“, а той ще ти дава жлъчка. Ще казваш: „Гладен съм“, а той ще ти дава рожкови. Ще казваш: „Самотен съм“, а той ще те оставя още по-празен.
Но какво казва Христос? „Ела, за да ти дам Моята благодат.“ Не: „За да разреша проблемите ти“, а: „За да ти дам Моята благодат, та да можеш да се изправиш срещу тях.“ В Църквата се дава благодат. Тук не става дума за житейски наставления. Тук не се предлагат готови решения на проблемите. Тук донасяш своя кръст, носиш своята скръб и своята болка, а Бог ти дава Своето присъствие и Своята благодат.
И тогава какво става? Преминаваш през огъня и не изгаряш. Тогава имаш присъствието на Светия Дух, за да понесеш изпитанията на този живот. Без това присъствие не можем да понесем нищо. Аз бих полудял. Бих полудял без това присъствие.
И тъй, апостолът не казва, че всичко е добро, когато всичко върви добре. Той казва: „Всичко съдейства към добро“ (Рим. 8:28). „Съдейства.“ Това означава, че Бог действа сред хаоса, сред мълчанието, сред твоето „защо“, сред твоето очакване и така нататък.
Искам да се върна към онова място, където апостолът казва, че Духът се моли вътре в тебе. Вече казахме доста неща за това, но нека добавим. Много пъти, когато се молим, ние чувстваме и мислим, че молитвата е наше собствено постижение: „Аз се помолих.“ Дори мнозина питат: „Отче, извърших молитвата по този и по този начин, мислиш ли, че ще стане?“
Молитвата не е рецепта. Молитвата не е химически анализ. Молитвата е отдаване, отваряне, разкриване пред Бога; тя е отношение – любовно отношение с Бога. Отдаване.
Молитвата и вярата, знаете, не дават гаранции. Имат ли гаранции, това вече не е молитва. Ако някой ми каже: „Знаеш ли, ще произнесеш тази молитва и със сигурност…“, това не е молитва. Затова се пазете и се отнасяйте с недоверие към онези предписания, които казват: „Направи това пет пъти, за да се случи онова; приготви този обреден хляб, за да стане другото; кажи десет пъти „Отче наш“ и още три пъти Символа на вярата и тогава всичко, което си поискал от свети Тадей, ще се изпълни“, или нещо подобно.
От такива неща се пазете. Това не е молитва. Това е рецепта, сборник с предписания; нещо, което няма нищо общо със Светия Дух. Молитвата не дава гаранции, защото трябва да бъде любов. А любовта не дава гаранции. Любовта е скок. Любовта е жертва.
Христос на кръста преживява пълната богооставеност. Той казва: „Или, Или! Лама савахтани?“, тоест: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:46), и никой не Му отговаря. Това е истинската любов. Никой не Му отговаря, а Той не си отива. Христос не казва: „Знаете ли, понеже не се отнесохте добре с Мене, ще сляза от кръста. Понеже не Ме обичате, слизам. Аз си отивам.“ Не си отива. Остава. Любовта остава докрай, без никаква гаранция. Иначе не е любов. Иначе е сделка. Иначе е корист. Иначе е даване, за да получиш нещо в замяна. „И аз Те обичам, но знам, че всичко ще свърши добре.“ Знаете ли колко лесно е това? И аз мога да се пожертвам, когато знам, че накрая ще се спася. И аз мога да правя жертви, когато знам, че в края всичко ще завърши прекрасно.
Любовта е тайна. Любовта не дава гаранции. Не знаеш.
Ние, разбира се, още от първия ден, в който се запознаем с някого, казваме: „Завинаги заедно.“ Е, „завинаги“... Откъде знаеш? Никой не знае какво ще стане. Освен това в наше време думата „завинаги“ може да прозвучи и като кошмар. Някога хората умирали на четиридесет-петдесет години и всичко приключвало. А сега благодарение на лекарствата всички сякаш живеят вечно. Казваш „завинаги“, гледаш мъжа си и си мислиш: „Пресвета Богородице, значи завинаги ще го имам този!“
Но любовта не е такава. Кога започва истинската любов? Тя започва тогава, когато рухне представата, която си създал за другия. Когато се разпадне фантазията ти за него и видиш човека такъв, какъвто е в действителност, тогава започваш истински да го обичаш. И казваш: „Оставам тук.“ Ставаш вечер, поглеждаш го и си мислиш: „Къде съм тръгнал, кого съм взел?“ Но въпреки това казваш: „Оставам. Не си съвършен, но оставам тук.“
Разбира се, не му казвайте, че не е съвършен. Това си го казвайте наум, не е нужно непрекъснато да му го напомняте. Оставете го да вярва, че е съвършен. Казваш си: „Не си съвършен, но аз оставам тук и те обичам.“ Пък и ти самата не си съвършена, затова и той остава. Какво друго да прави?
Всеки път, когато приключи някоя фантазия – че си обикнал принца, бога, съвършения човек или богинята, ще изчезне и първоначалното опиянение. Това е неизбежно.
Онази жена, която минава отвън и на която мъжът ти се възхищава, също е омръзнала на някого. Попитайте човека до нея колко му е омръзнала. Казвам ви го аз. И някоя друга жена, като види твоя мъж, може да си помисли: „Тази него е взела! Колко е щастлива!“ Но попитайте самата нея какво ще ви отговори за себе си, стига да бъде искрена.
И така, има два пътя. Или всеки път, когато фантазията се разруши, ще напускаш връзката, за да изградиш нова фантазия, която по-късно отново ще те разочарова; или ще избереш да останеш с надеждата, че един ден ще срещнеш истинската любов.
Истинската любов можеш да срещнеш само така: когато фантазията ти се разпадне и пред тебе се появи реалният човек. Той не е нито твой бог, нито твой лечител, нито твой психолог. Не е дошъл, за да разреши проблемите на живота ти. Той е човек като тебе, със своите травми, рани, слабости и затруднения. И заедно, хванати за ръце, чрез молитвата и искреността си се опитвате да понесете онова, което наричаме битие, съществуване, живот. Именно в това е красотата.
Следователно молитвата не е мое постижение. Тя е Божият отговор в сърцето ми.
Отците на Църквата казват нещо, което може би не разбираме лесно, но разберем ли го, то е дълбоко освобождаващо: молитвата, която отправяш, вече е Божият отговор вътре в тебе. Ти не извършваш някакво свое дело. Бог вече е видял сърцето ти. Бог е видял онова място дълбоко в тебе, което не може да бъде изразено с думи. И като е видял сърцето ти, Той вече те е подтикнал към молитва. Следователно Бог вече ти отговаря чрез самата твоя молитва. Тя вече е Неговият отговор.
(Следва)
