Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (16 Votes)

3333От историята на източното църковно-музикално изкуство са известни имената на много наши вдъхновени музикотворци като Йоасаф Рилски Втори, отец Неофит Рилски, Николай Триандафилов, хаджи Ангел Иванов Севлиевецът, Димитър Златанов Градоборчето, Никола Златарски, архимандрит Калистрат Зографски, Йоан Хармосин Охридски, Тодор Икономов, Петър Сарафов, Жеко Павлов, Иван Каиков, Петър Динев, Тодор Ценков и др.

Повечето от тях са били не само изкусни певци и музикоучители, но са оставили и свое църковно-песенно творчество. Между тези многозаслужили дейци на олтара на родната ни църква, намира лично място и музикоучителят Манасий Поптеодоров (1860-1938 г.).

Манасий Поптеодоров е роден в свещеническо семейство през 1860 г. в с. Субашкьой, близо до гр. Серес (дн. Гърция). Манасий е учил в килийното училище на близкия до селото манастир. По-късно започнал да посещава уроци в гръцко педагогическо училище с преподаватели от Германия. Там наред с другите дисциплини изучавал и теорията на западноевропейската музика. Впоследствие станал учител в османската столица, но поради заболяване се преместил в село близо до Лозенград, в което да се лекува и преподава. Манасий посетил и Света Гора, където се запознал със старите певчески книги. През 1892 г. пял и учителствал в Бургас, а две години по-късно станал преподавател в Самоковското богословско училище. В края на 19 в. учителствал в Битоля, след което по покана на Св. Синод отново се завърнал като преподавател в Самоковското богословско училище, което в 1903 г. било преместено в София и развито в Духовна семинария. Там преподавал до пенсионирането си през 1925 г. За кратко време след това бил лектор в Черепишкото училище за свещеници, като едновременно с това пял в някои столични храмове. Манасий Поптеодоров починал на 14 октомври 1938 г.[1]

Манасий Поптеодоров е издал няколко църковно-певчески сборника с невмена нотация,[2] които служат и до ден днешен за обучение както на кадрите на средните и висши духовни училища, така и на мнозина любители на източно-църковното пеене. Повечето от тези сборници се използват вече над сто години, което е свидетелство за тяхната пригодност. Издадените от Манасий певчески сборници са следните: „Воскресник със западни ноти” (1898 г.),[3] „Псалтикийна литургия” (1905 г.), „Кратък воскресник” (1905 г.), „Псалтикийни треби” (1911 г.), „Псалтикиен воскресник – обширен” (1914 г.), „Псалтикийна утрена” (1914 г.), „Псалтикиен минейник” (1921 г.), „Псалтикийни Триод и Пентикостар” (1922 г.).

Манасий Поптеодоров развивал своята педагогическа, църковно-музикална и издателска дейност през годините, в които се развиват и работят т. нар. „Първо поколение” български композитори – Ангел Букорещлиев, Панайот Пипков, Добри Христов, Маестро Георги Атанасов и др. Тези композитори са свързани с приобщаването на българите към западноевропейската музикална култура след Освобождението.[4] В края на 19 – първата половина на 20 век се повдига и музикологичният въпрос – кое е истинското българско църковно пеене? Дали е т. нар. „Болгарский роспев” открит в руски ръкописи от 17-18 век, или пък псалтикийното източно-църковно пеене? Композитори като Ангел Букорещлиев и Добри Христов поддържат линията на хоровата църковна музика, изградена върху основата на старобългарски напев, и смятат източно-църковното пеене за гръцко.[5] Именно в такава обществено-музикална обстановка е трябвало да работи Манасий, грижейки се за запазването и разпространяването на многовековното псалтикийно източно-църковно пеене.

Музикологът Петър Динев твърди за хаджи Ангел Иванов Севлиевеца,[6] че е „основателят на българското псалтикийно църковно пение и че неговите последователи, които са издавали свои псалтикии, са се ползвали почти буквално от произведенията му”.[7] Динев визира и Манасий Поптеодоров, за когото свидетелства, че ги е „копирал буквално и ги е включил в своя нотиран псалтикиран сборник”.[8] В църковно-музикалното обществено пространство битуват и мнения, че, съобразявайки се с певческите възможности на мнозинството певци, Манасий е „поорязъл” някои песнопения, от което те са изгубили част от красотата и първоначалния си замисъл. Въпреки тези твърдения, неоспорим факт е, че до ден днешен върху храмовите певници на българските църкви най-използваните певчески книги с невмена нотация са Манасиевите. В това отношение са показателни думите на нашия съвременник прот. Кирил Попов, диригент на Софийския свещенически хор: „В своята дългогодишна учителска и певческа дейност Манасий Поптеодоров създаде система в източното църковно пеене”.[9]

155-годишнината от рождението на дядо Манасий (така са го наричали учениците му) е повод да се замислим с гордост и благодарност за този верен „апостол” на църковната музика.



[1] Срв. Попов, К. „Живот и дело на музикоучителя Манасий Поптеодоров (1860-1938)” – В: Църковен вестник, 10, 16-31 май 1999, с. 8.; Динев, П. „Музикоучителят Манаси Поптодоров” – В: Църковен вестник, 11, 1960, с. 8-10. 

[2] Класическата графическа фиксация на източно-църковната музика се извършва посредством т. нар. невмено писмо. Под невми се разбират специалните графически нотни знаци, с които си служи едногласната музика от Средновековието до днес. От двеста години насам (1814 г.) се използва Хрисантовата невмена нотация, наречена така по името на един от създателя й архимандрит Хрисант.

[3] Както е видно и от заглавието на този първи сборник на Манасий Поптеодоров, в него са поместени песнопения, фиксирани със западноевропейска петолинейна нотация.

[5] Срв. Кое е истинското българско църковно пеене?, съст. Ю. Куюмджиев, Пловдив 2011.

[6] Хаджи Ангел Иванов (1809-1880) – голям познавач на източно-църковната музика и издател на църковно-певчески сборници.

[7] Динев, П. Х. Ангел Ив. Севлиевец. Църковнопевческата дейност на Хаджи Анг. Иванов Севлиевеца (Най-бележит църковен певец, музиколог и съчинител на псалтикийни творби през възрожденската епоха), С. 1942, с. 2.

[8] Пак там, с. 13.

[9] Попов, К. Цит. съч., с. 8.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/94dax 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.