155 години от рождението на музикоучителя Манасий Поптеодоров

Манасий Поптеодоров е роден в свещеническо семейство през 1860 г. в с. Субашкьой, близо до гр. Серес (дн. Гърция). Манасий е учил в килийното училище на близкия до селото манастир. По-късно започнал да посещава уроци в гръцко педагогическо училище с преподаватели от Германия. Там наред с другите дисциплини изучавал и теорията на западноевропейската музика. Впоследствие станал учител в османската столица, но поради заболяване се преместил в село близо до Лозенград, в което да се лекува и преподава. Манасий посетил и Света Гора, където се запознал със старите певчески книги. През 1892 г. пял и учителствал в Бургас, а две години по-късно станал преподавател в Самоковското богословско училище. В края на 19 в. учителствал в Битоля, след което по покана на Св. Синод отново се завърнал като преподавател в Самоковското богословско училище, което в 1903 г. било преместено в София и развито в Духовна семинария. Там преподавал до пенсионирането си през 1925 г. За кратко време след това бил лектор в Черепишкото училище за свещеници, като едновременно с това пял в някои столични храмове. Манасий Поптеодоров починал на 14 октомври 1938 г.[1]

Манасий Поптеодоров е издал няколко църковно-певчески сборника с невмена нотация,[2] които служат и до ден днешен за обучение както на кадрите на средните и висши духовни училища, така и на мнозина любители на източно-църковното пеене. Повечето от тези сборници се използват вече над сто години, което е свидетелство за тяхната пригодност. Издадените от Манасий певчески сборници са следните: „Воскресник със западни ноти” (1898 г.),[3] „Псалтикийна литургия” (1905 г.), „Кратък воскресник” (1905 г.), „Псалтикийни треби” (1911 г.), „Псалтикиен воскресник – обширен” (1914 г.), „Псалтикийна утрена” (1914 г.), „Псалтикиен минейник” (1921 г.), „Псалтикийни Триод и Пентикостар” (1922 г.).

Манасий Поптеодоров развивал своята педагогическа, църковно-музикална и издателска дейност през годините, в които се развиват и работят т. нар. „Първо поколение” български композитори – Ангел Букорещлиев, Панайот Пипков, Добри Христов, Маестро Георги Атанасов и др. Тези композитори са свързани с приобщаването на българите към западноевропейската музикална култура след Освобождението.[4] В края на 19 – първата половина на 20 век се повдига и музикологичният въпрос – кое е истинското българско църковно пеене? Дали е т. нар. „Болгарский роспев” открит в руски ръкописи от 17-18 век, или пък псалтикийното източно-църковно пеене? Композитори като Ангел Букорещлиев и Добри Христов поддържат линията на хоровата църковна музика, изградена върху основата на старобългарски напев, и смятат източно-църковното пеене за гръцко.[5] Именно в такава обществено-музикална обстановка е трябвало да работи Манасий, грижейки се за запазването и разпространяването на многовековното псалтикийно източно-църковно пеене.

Музикологът Петър Динев твърди за хаджи Ангел Иванов Севлиевеца,[6] че е „основателят на българското псалтикийно църковно пение и че неговите последователи, които са издавали свои псалтикии, са се ползвали почти буквално от произведенията му”.[7] Динев визира и Манасий Поптеодоров, за когото свидетелства, че ги е „копирал буквално и ги е включил в своя нотиран псалтикиран сборник”.[8] В църковно-музикалното обществено пространство битуват и мнения, че, съобразявайки се с певческите възможности на мнозинството певци, Манасий е „поорязъл” някои песнопения, от което те са изгубили част от красотата и първоначалния си замисъл. Въпреки тези твърдения, неоспорим факт е, че до ден днешен върху храмовите певници на българските църкви най-използваните певчески книги с невмена нотация са Манасиевите. В това отношение са показателни думите на нашия съвременник прот. Кирил Попов, диригент на Софийския свещенически хор: „В своята дългогодишна учителска и певческа дейност Манасий Поптеодоров създаде система в източното църковно пеене”.[9]

155-годишнината от рождението на дядо Манасий (така са го наричали учениците му) е повод да се замислим с гордост и благодарност за този верен „апостол” на църковната музика.