Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (8 Votes)

pascha miniatjuraВеликденското тържество е събитието с най-голямо значение за цялото човечество. Възкресение Христово се нарича още „празник на празниците” и „тържество на тържествата”. В деня на Великата Пасха Нашият Господ Иисус Христос е победил „началата и властите на тъмнината” и ни е дал възможността да придобием небесния Едем. Според протопрезвитер Александър Шмеман: „Възкресението е появата в този свят, изцяло доминиран от времето, и следователно от смъртта, на живот, който няма да има край.” [1]

Един от най-осезаемите начини да се приобщим към това Събитие през време на земния ни живот е участието ни в пасхалното богослужение. Според протойерей Сергей Булгаков „Църквата е призвана да съживява свещените възпоменания, да ги осъществява реално, така че ние да бъдем техните нови свидетели и участници.”[2] Така в Пасхалното богослужение Христос възкръсва наново[3]. Смисълът на цялото православно богослужение се съдържа в Пасха[4].

Преминавайки през св. Четиридесетница, Църквата ни въвежда във дните на Страстната седмица. „Мистерията на православното богослужение достига най-голяма сила и изразителност по време на Страстната седмица и на Великден”.[5] През тези дни богослужението е съвсем различно – различни са както редът на службите, така и положените за изпълнение в тях песнопения.

В деня на Великата Събота – „сия бо ест благословенная субота” (Вечерня на Велика събота, Слава на Господи, воззвах), когато Църквата възпоменава телесното погребение на Христа и слизането Му в ада, ние вече предвкусваме пасхалната радост (древната икона на Възкресение изобразява Слизането на Христос в ада).

В утренята на Велика събота се извършва специалният чин на Опело Христово, непосредствено след който се пеят възкресните тропари, наречени благословени (евлогитарии) „Благословен еси, Господи”. Църковният мелург[6] Петър Лампадарий (†1778 г.) е автор на пространни евлогитарии, в които е съчетан траурният погребален елемент с предстоящата  Възкресна радост.

По време на вечернята служба на този ден Църквата пее: „Днес адът стене и плаче: унищожено е царството ми, Пастирът се разпъна, и възкреси Адам… Слава, Господи, на Твоя кръст и Твоето възкресение” (Вечерня на Велика събота, стихира на Господи, воззвах).

В полунощ срещу Възкресение, преди да излезе от храма и да възвести „Христос воскресе”, свещеникът излиза от олтара със запалени свещи и запява: „Дойдете, приемете светлина от незалязващата светлина и прославете Христа, Възкръсналия от мъртвите!” След това певците запяват и възкресната стихира[7]Възкресението твое, Христе Спасителю, ангелите възпяват в небесата; удостой и нас с чисто сърце да Те славим на земята.” Връзката между ангелското и човешкото пеене е базирана на съпоставимост, гарантирана от небесно-земния характер на Църквата Христова. В Богочовешкия организъм всеки въздава слава според йерархическите реалии, разпоредени от Господ – както ангелите, така и хората.

Тропарът[8] на празника гласи: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, дарува живот!” Този тропар се пее многократно във всички богослужебни последования през Светлата седмица (цялата седмица след Възкресение до Томина неделя).

Когато се върне обратно в храма, свещеникът започва отслужването на пасхалните утреня и св. Литургия. По време на утренята се пее пасхалният канон[9], дело на св. Йоан Дамаскин. В ирмосите и тропарите на този канон се съдържат много поучителни истини. Така например в тях се казва: „Ден на възкресение е, да се просветим, хора…”; „Небесата достойно да се веселят, земята да се радва, да празнува целият свят, видимият и невидимият…”; „Днес всичко се изпълни със светлина, небето и земята, и преизподнята…”. В деветата песен на посочения канон се пее: „Ангелът викаше на Благодатната: "Чиста Дево, радвай се! И пак ще кажа: Радвай се! Твоят Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите възкреси.Люде, веселете се! Светлей, светлей, нови Йерусалиме, защото славата Господня над тебе възсия! Ликувай сега и се весели, Сионе! А ти, чиста Богородице, радвай се за възкресението на Родения от тебе!”.

В пасхалния ексапостиларий[10] пеем: „Заспал по плът като смъртен, Царю и Господи, възкръсна тридневен, като въздигна Адам от тлението и обезсили смъртта. Ти си Пасха на безсмъртието, на света спасението.

Към края на пасхалната утреня се изпълняват пасхалните стихири, в които победно се възвестява: „Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят. Пасха свещена се показа нам днес; Пасха нова и свята; Пасха тайнствена и всепочитана, Пасхата на Христа Избавителя, Пасха непорочна, Пасха велика, Пасха на верните, Пасха, която ни отваря райските врати, Пасха, която освещава всички верни… Този е денят, който Господ сътвори: да се възрадваме и развеселим в него! Пасха възхитителна! Пасха! Господня Пасха, Пасха всечестна ни озари! Пасха е! С радост един другиго да прегърнем! О, Пасха - избавление от скръб! Защото от гроба днес като от чертог блесна Христос и изпълни жените с радост, като им каза: Възвестете на апостолите!”

В края на утренята се изпълнява песнопението: „Ден на възкресение е, да се просветим с тържество, и едни други да се прегърнем, да речем: братя! и на ненавиждащите ни да простим всичко заради Възкресението…

Във възкресния кондак[11] се пее: „Макар и в гроб да слезе, Безсмъртни, но адовата сила разруши и възкръсна като Победител, Христе Боже. На жените мироносици извика “Радвайте се!” и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение”. А чрез пасхалното ипакои[12] Църквата възвестява: „Като изпревариха утрото и намериха камъка отвален от гроба, Мария и жените с нея чуха от Ангела: “Защо търсите между мъртвите като човек Оногова, Който пребъдва във вечна светлина? Вижте гробните повивки! Тичайте и възвестете на света, че Господ възкръсна, като умъртви смъртта, понеже е Син на Бога, Който спасява човешкия род.” Вместо литургийното Трисвятое  (Святий Боже, святий Крепкий, святий Безсмертний, помилуй нас! ) се пее „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” (Гал. 3:27). Това е отглас от древната практика, когато оглашените, подготвяйки се през целия Велик пост за светото кръщение, са приемали тайнството на връх Възкресение. Според отец Георги Флоровски: „Символиката на кръщението е преди всичко символика на смъртта и на Възкресението, на Христовата смърт и Възкресение.”[13]

В неделя преди обяд се извършва вечерня служба, наречена Второ Възкресение, по време на която се чете св. евангелие (Йоан 20:19-29) на различни езици. На различни езици се пее и пасхалният тропар „Христос воскресе”, с което Църквата потвърждава истината, че събитието на Христовото Възкресение е спасително за всички народи, които приемат свободно вярата в Христа.

Богослужението през цялата Светла седмица се извършва по един и същи начин. Тази седмица сякаш се слива в един единствен ден – този на Пасхалната радост. В различните дни на тази седмица се изреждат всички църковни гласове[14] (с изключение на седми глас) с полагащите им се възкресни песнопения.

Отец Александър Шмеман свидетелства: „Великденският празник е сърцето на Православието, а заедно с това – и живо свидетелство за неговата пълнота и истинност.”[15] Спокойно би могло да се приеме, че този Празник е и сърцето на православното богослужение. От него извира цялото литургично богатство на Източно-православната Църква. Св. Ап. Павел пише до коринтските християни: „ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете” (1Кор.15:17). Без участие и вникване в пасхалното богослужение и неговата сакрална специфика всеки опит да се разбере православната богослужебна традиция би бил суетен (празен) и обречен на провал. „Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък" (1Кор.15:20).

 Икона: Слизане в ада, преп. Андрей Рубльов 1408-1410 г.



[1] Шмеман, А. Литургия и живот. В. Търново, 2002, с. 85.

[2] Пак там, с. 219.

[3] Срв. Булгаков, С. Православието. С., 1994, с. 218.

[4] Срв. Шмеман, А. Цит. съч., с. 85-89.

[5] Булгаков, С. Цит. съч. , с.220.

[6] Творец на източно-православна музика. Думата композитор е със западно-европейска конотация.

[7] Богослужебно песнопение, написано в стихотворен размер.

[8] Кратко песнопение, посветено на празника.

[9] Канонът е химнографска форма и е съставен от девет песни, началните тропари на които (наречени ирмоси) са с библейски характер. Всяка песен на канона съдържа по няколко тропари.

[10] Ексапостиларият (наречен и светилен) е песнопение от утренята, което се изпълнява след деветата песен на канона.

[11] Църковното песнопение кондак е свързано със името  на св. Роман Сладкопевец, който е първият творец на кондаци.  Кондаците на св. Роман са били многострофични – типичен пример за някогашния кондак представлява богородичният акатист, изпълняван в днешно време по време на св. Четиридесетница. В съвременната богослужебна практика част от кондаците се намират след шестата песен от канона на утренята.

[12] Думата означава послушание и обозначава едно от древните църковни песнопения.

[13] Флоровски, Г. Творение и изкупление. С., 2008, с. 185.

[14] Пеенето в Православната Църква е разпределено на осем църковни гласа. Това разпределение е направено през 8 в. от св. Йоан Дамаскин – църковен поет, оратор и богослов.

[15] Шмеман, А. Цит. съч., с. 223.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/946fd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.