Великденското тържество е събитието с най-голямо значение за цялото човечество. Възкресение Христово се нарича още „празник на празниците“ и „тържество на тържествата“. В деня на Великата Пасха нашият Господ Иисус Христос е победил „началата и властите на тъмнината“ и ни е дал възможността да придобием небесния Едем. Според о. протопрезвитер Александър Шмеман, „Възкресението е появата в този свят, изцяло доминиран от времето, и следователно от смъртта, на живот, който няма да има край“. [1]
Един от най-осезаемите начини да се приобщим към това Събитие през време на земния ни живот е участието ни в пасхалното богослужение. Според о. протойерей Сергий Булгаков, „Църквата е призвана да съживява свещените възпоменания, да ги осъществява реално, така че ние да бъдем техните нови свидетели и участници“.[2] Така в Пасхалното богослужение Христос възкръсва наново.[3] Смисълът на цялото православно богослужение се съдържа в Пасха.[4]
Преминавайки през св. Четиридесетница, Църквата ни въвежда в дните на Страстната седмица. „Мистерията на православното богослужение достига най-голяма сила и изразителност по време на Страстната седмица и на Великден“.[5] През тези дни богослужението е съвсем различно – различни са както редът на службите, така и положените за изпълнение в тях песнопения.
В деня на Великата събота – „сия бо ест благословенная субота“ (Вечерна на Велика събота, Слава на Господи, воззвах), когато Църквата възпоменава телесното погребение на Христа и слизането Му в ада, ние вече предвкусваме пасхалната радост (древната икона на Възкресение изобразява Слизането на Христос в ада).
В утринната на Велика събота се извършва специалният чин на Опело Христово, непосредствено след който се пеят възкресните тропари, наречени благословени (евлогитарии) „Благословен еси, Господи“. Църковният мелург[6] Петър Ламбадарий († 1778 г.) е автор на пространни евлогитарии, в които траурният погребален елемент е съчетан с предстоящата възкресна радост.
По време на вечерната служба на този ден Църквата пее: „Днес адът стене и плаче: унищожено е царството ми, Пастирът се разпъна, и възкреси Адам… Слава, Господи, на Твоя кръст и Твоето възкресение“ (Вечерна на Велика събота, стихира на Господи, воззвах).
В полунощ срещу Възкресение, преди да излезе от храма и да възвести „Христос воскресе“, свещеникът излиза от олтара със запалени свещи и запява: „Дойдете, приемете светлина от незалязващата светлина и прославете Христа, Възкръсналия от мъртвите!“. След това певците запяват и възкресната стихира[7] „Възкресението твое, Христе Спасителю, ангелите възпяват в небесата; удостой и нас с чисто сърце да Те славим на земята“. Връзката между ангелското и човешкото пение е базирана на съпоставимост, гарантирана от небесно-земния характер на Църквата Христова. В богочовешкия организъм всеки въздава слава според йерархическите реалии, разпоредени от Господа – както ангелите, така и хората.
Тропарът[8] на празника гласи: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, дарува живот!“. Този тропар се пее многократно във всички богослужебни последования през Светлата седмица (цялата седмица след Възкресение до Томина неделя).
Когато се върне обратно в храма, свещеникът започва отслужването на пасхалните утринна и св. Литургия. По време на утринната се пее пасхалният канон,[9] дело на св. Йоан Дамаскин. В ирмосите и тропарите на този канон се съдържат много поучителни истини. Така например, в тях се казва: „Ден на възкресение е, да се просветим, хора…“; „Небесата достойно да се веселят, земята да се радва, да празнува целият свят, видимият и невидимият…“; „Днес всичко се изпълни със светлина, небето и земята, и преизподнята…“. В деветата песен на посочения канон се пее: „Ангелът викаше на Благодатната: „Чиста Дево, радвай се! И пак ще кажа: Радвай се! Твоят Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите възкреси“. Люде, веселете се! Светлей, светлей, нови Йерусалиме, защото славата Господня над тебе възсия! Ликувай сега и се весели, Сионе! А ти, чиста Богородице, радвай се за възкресението на Родения от тебе!“.
В пасхалния ексапостиларий[10] пеем: „Заспал по плът като смъртен, Царю и Господи, възкръсна тридневен, като въздигна Адам от тлението и обезсили смъртта. Ти си Пасха на безсмъртието, на света спасението“.
Към края на пасхалната утринна се изпълняват пасхалните стихири, в които победно се възвестява: „Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които Го мразят. Пасха свещена се показа нам днес; Пасха нова и свята; Пасха тайнствена и всепочитана, Пасхата на Христа Избавителя, Пасха непорочна, Пасха велика, Пасха на верните, Пасха, която ни отваря райските врати, Пасха, която освещава всички верни… Този е денят, който Господ сътвори: да се възрадваме и развеселим в него! Пасха възхитителна! Пасха! Господня Пасха, Пасха всечестнà ни озари! Пасха е! С радост един другиго да прегърнем! О, Пасха – избавление от скръб! Защото от гроба днес като от чертог блесна Христос и изпълни жените с радост, като им каза: Възвестете на апостолите!“.
В края на утринната се изпълнява песнопението „Ден на възкресение е, да се просветим с тържество, и едни други да се прегърнем, да речем: братя! и на ненавиждащите ни да простим всичко заради Възкресението…“.
Във възкресния кондак[11] се пее: „Макар и в гроб да слезе, Безсмъртни, но адовата сила разруши и възкръсна като Победител, Христе Боже. На жените мироносици извика „Радвайте се!“ и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение“. А чрез пасхалното ипакои[12] Църквата възвестява: „Като изпревариха утрото и намериха камъка отвален от гроба, Мария и жените с нея чуха от Ангела: „Защо търсите между мъртвите като човек Оногова, Който пребъдва във вечна светлина? Вижте гробните повивки! Тичайте и възвестете на света, че Господ възкръсна, като умъртви смъртта, понеже е Син на Бога, Който спасява човешкия род“. Вместо литургийното Трисвятое (Святий Боже, святий Крепкий, святий Безсмертний, помилуй нас!) се пее: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Гал. 3:27). Това е отглас от древната практика, когато оглашените, подготвяйки се през целия Велик пост за св. Кръщение, са приемали тайнството на връх Възкресение. Според о. Георги Флоровски, „символиката на кръщението е преди всичко символика на смъртта и на Възкресението, на Христовата смърт и Възкресение“.[13]
В неделя предиобед се извършва вечерна служба, наречена Второ Възкресение, по време на която се чете св. Евангелие (Иоан 20:19-29) на различни езици. На различни езици се пее и пасхалният тропар Христос воскресе, с което Църквата потвърждава истината, че събитието на Христовото Възкресение е спасително за всички народи, които приемат свободно вярата в Христа.
Богослужението през цялата Светла седмица се извършва по един и същи начин. Тази седмица сякаш се слива в един единствен ден – този на Пасхалната радост. В различните дни на тази седмица се изреждат всички църковни гласове[14] (с изключение на седми глас) с полагащите им се възкресни песнопения.
Отец Александър Шмеман свидетелства: „Великденският празник е сърцето на православието, а заедно с това – и живо свидетелство за неговата пълнота и истинност“.[15] Спокойно би могло да се приеме, че този Празник е и сърцето на православното богослужение. От него извира цялото литургично богатство на Православната църква. Св. апостол Павел пише до коринтските християни: „… ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете“ (1 Кор. 15:17). Без участие и вникване в пасхалното богослужение и неговата сакрална специфика всеки опит да се разбере православната богослужебна традиция би бил суетен (празен) и обречен на провал. „Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20).
* Икона: „Слизане в ада“, преп. Андрей Рубльов, 1408-1410 г.
[15] Шмеман, А. Цит. съч., с. 223.
