Продължение след Писмо десето
ПИСМO ЕДИНАДЕСЕТО
Мои скъпи и благословени чеда, знаете, че ви пиша като на мои възлюбени чеда, достойни за благословение и наследяване на Царството.
Тъй като вие сте станали такива, потребно е да си спомняте денонощно в молитвите си за тези, които желаят да станат синове на Царството, за да ги пази Бог от всяко зло, та добили ясно виждане за всичко, те да съзерцават онова, което е полезно за тях, и да получават благата, приготвени за праведниците.
Мои скъпи чеда, понеже станахте мои възлюбени и синове на Царството, моля се за вас безспир, за да ви даде Бог добре да виждате и да различавате всяко нещо, та да можете да различавате доброто от злото. Св. апостол Павел пише: „… а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло“ (Евр. 5:14). Такива хора са станали синове на Царството и участват в богоосиновяването. Затова и Бог им дава тази далновидност и такава разсъдливост във всичките им дела, за да не бъдат лъгани нито от човеците, нито от бесовете. Знайте, следователно, че под предлог за добро бесовете съблазняват верните и лъжат голяма част от тях именно поради това, че те не са получили тази далновидност и такава разсъдливост.
Блаженият Павел, като е знаел богатствата, предназначени за верните, и тяхното безгранично величие, отправя до ефесяни (станали негови чада и синове на Царството) с голяма любов, която храни към тях, следните слова: „… до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса: … Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии, не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си, щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите“ (Еф. 1:1; 15-18). Апостолът казва също: „Затова прекланям колене пред Отеца на Господа нашего Иисуса Христа, от Когото се именува всеки род на небесата и на земята, да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, та вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии що е ширина и дължина, дълбочина и височина“ (Еф. 3:14-18).
Следователно, помислете, мои скъпи чеда, как този велик апостол, познавайки това огромно богатство, неизвестно все още за ония, които са били смятани за синове чрез приобщаването им към вярата, се е молил за тях, за да добият познание на същото това огромно богатство, познато от него, а именно това осъзнаване на истината, каквото дава разсъдливостта. Няма нищо по-важно от това в християнската вяра. Той се е молил така от голяма любов към чедата си. Той е знаел всъщност, че ако това би им било дадено, те не биха се изморявали по всяко време и не биха се страхували от нищо, но радостта в нашия Господ щеше да им бъде денонощна утеха, делата им щяха да бъдат благи всякога и по всяко време. И поради всичко това Бог ще им дарува откровението на великите тайни на бъдещия век, които нашият плътски език не може да опише.
Мои възлюбени в Господа, вие, които ми станахте чеда, молете се, впрочем, денонощно, с много сълзи за тази далновидност и за това различаване, за да получите вечното благоволение на нашия Бог, та вашата добродетелност да расте във всичко и Господ да ви дарува много други неща, които никога не сте познавали.
И аз, вашият старец, също се моля за вас, за да достигнете до това равнище, каквото е нашето. Мнозина монаси и девици, които живеят общежитийно, не са достигнали това равнище. Ако обаче вие желаете да го достигнете това равнище, каквото е съвършенството, отдалечавайте се от тези, които носят името на монашеството или девството, но нямат нито тази далновидност, нито тази разсъдливост. Ако пък живеете с тях, те няма да ви допуснат да преуспеете. По-скоро ще угасят пламъка, който е във вас, понеже в тях няма никаква топлина, а студ, тъй като те се ръководят от собствената си воля. Тъй че, ако идват при вас и общуват с езика на този век и ви говорят за това, което съответства на тяхната воля, не се съгласявайте. Всъщност св. апостол Павел пише: „Духа не угасяйте. Пророчествата не унижавайте“ (1 Сол. 5:19-20). Но знайте, мои скъпи чада, че Духът в нас не се угасва само с празни думи, шеги и много други дела, които не мога да ви опиша едно след друго. Тъй че, ако срещнете такива люде, не ги мразете, правете им добро без да общувате с тях, от страх да не ви върнат назад. И нека мирът на нашия Господ да бъде с вашия дух в благост, обични чада. Нему слава и чест от всички творения сега и през вековете. Амин!
* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“
