Продължение от Писмо единадесето
ПИСМО ДВАНАДЕСЕТО
Мои обични в Господа, знайте, че любовта на Господа подбужда постоянно нашата съвест и помага на всички ония, които денонощно насочват мислите на своето сърце към спомена за „събранието на светиите“ (Пс. 149:1), а не към други неща. И тъй както Духът Божи си спомня за тях по всяко време и ходатайства за тях непрекъснато, понеже те са Му станали синове и ги е родил в Бога, така и аз не преставам денонощно да си спомням в молитвите си за вас, които смятам за синове и които направих чеда на Бога. Нека вярата ви да бъде твърда, напредвайте в упражняване на добродетелите. Нека нашият Господ да утвърди вашия поглед и вашата разсъдливост и да ви даде още по-голяма сила от тази, която имате.
Такава е постоянната ми молитва за вас, понеже аз ви родих в Христа и вие станахте мои чада. Така светият апостол Павел писа тези слова до Тимотей, понеже той го е родил в Бога и Тимотей му е станал син: „Благодаря Богу, Комуто още от прародители служа с чиста съвест, задето непрестанно те споменувам в молитвите си денем и нощем, като, при спомена за твоите сълзи, копнея да те видя, за да се изпълня с радост“ (2 Тим. 1:3-4).
Мои скъпи чеда, помислете следователно върху това, че апостолът е имал три грижи спрямо Тимотей, когото е родил в Бога и който му е станал (духовен) син: 1) той си е спомнял денем и нощем за него, 2) молил се е за него и 3) желаел е да го види. Тъй също и аз, мои обични чеда, спрямо вас, които сърцето ми обича поради чистотата на вашите сърца, имам тези три вида грижи: спомням си за вас, моля се за вас и желая да ви видя.
Аз съм подтикван към това от спомена за вашите трудове, стенания и мъки на сърцата ви, както и от спомена за голямото ви търпение и искреност, тъй като вие вършите делата си с крепко сърце и мъдрост. По този повод светият апостол Павел казва: „Защото Бог не ни е дал дух на боязливост, а дух на сила, любов и целомъдрие“ (2 Тим. 1:7). И нашият Господ иска от всеки един от нас да вършим своите дела според тази мъдрост.
А сега, мои скъпи чеда, моля Господа да ми улесни пътя, за да дойда при вас повторно, понеже зная, че вие искате да ме видите, както и аз желая още повече да ви видя. И тъй, знайте добре: нищо на земята не може да бъде равно на любовта на родителите към децата и на децата към родителите. В действителност те желаят непрестанно да се виждат. Ако впрочем родителите и децата по плът притежават тази любов, колко повече я притежават духовните отци и техните чеда в Бога. Ето защо те желаят да се виждат един други в страх към Бога и в Неговата любов, понеже бащинството в Бога е по-голямо от бащинството по плът. И тъй, любовта на родителите към техните деца е по-голяма от тази на децата към техните родители. Ето защо божественият апостол Павел казва: „На драго сърце ще жертвувам и сам ще се пожертвувам за душите ви, при всичко, че, обичайки вас извънмерно, съм по-малко обичан от вас“ (2 Кор. 12:15). По същия начин, мои скъпи чеда, аз съм ваш отец и любовта, която храня към вас, е по-голяма от любовта, която вие имате към мене.
Тъй като вие ми станахте чеда, нека всички заедно да се помолим нашият Господ да ни даде възможност да се видим един други, понеже зная, че нашето събиране ще ни достави голяма радост и веселие. Както казва апостол Павел: „… защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване, сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя“ (Рим. 1:11-12).
Когато се съберем, ще ви науча на много други неща, които не мога ви опиша в писмата и които ще послужат за вашето спасение в Господа Иисуса Христа. Нему слава, чест и прослава заедно с Неговия Отец и Светия Му Дух във вечността, Амин!
* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“.
Следва
