Продължение от Писмо девето
ПИСМО ДЕСЕТО
Мои благословени чада, пиша ви това писмо, за да знаете, че онези, които обичат Бога, Го търсят от цялото си сърце и Той откликва на зова им, и им дарува това, което искат.
Относно тези, които не пристъпват към Бога с цялото си сърце, а вършат всичките си дела от стремеж към самохвалство, за да получат човешка похвала, Той не чува техните молитви. По-скоро Той се разгневява срещу тях, понеже делата им са извършени от лицемерие. Ето защо спрямо тях се изпълват думите на псалмопевеца, който казва: „Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против Тебе…“ (Пс. 52:6).
Наистина Всевишният Бог се гневи на техните дела, не се радва на техните молитви и им се противопоставя много силно, понеже те вършат делата си без вярност и ги изпълняват лицемерно пред човеците. Поради това силата на Бога не действа в тях, понеже те са недъгави по сърце във всичките си дела, които предприемат. Ето защо такива човеци не са познали благостта на Бога с присъщите ѝ блаженство и радост, а техните души изнемогват от делата им като под тежък товар.
Някои от вашите братя също са такива. Тъй като не са придобили тази сила, която доставя сладост на душата, изпълва я с радост и веселие ден след ден и запалва в нея стремежа по Бога, те са били съблазнени от покварен дух и лицемерно са извършвали делата си пред човеците.
Що се отнася до вас, мои обични и тъй скъпи на сърцето ми, когато представяте на Бога плодовете от вашия труд, старайте се да се отдалечавате от духа на тщеславието (празната, суетната слава) и да го побеждавате по всяко време, за да приеме Господ тези ваши плодове и да получите от Него силата, която Той дава на Своите избраници.
Моето сърце е спокойно за вас, мои обични, понеже зная, че не одобрявате духа на празната слава, а постоянно му се противопоставяте. Поради това вашите плодове са свети и чисти пред Бога. Следователно продължавайте да се противите на този лош дух.
Когато човек в действителност е започнал справедливи дела и се е впрегнал в усърдна борба, тогава същият този дух се притичва и се опитва да се присъедини към човека, за да го възпре в това, което е започнал, та да не допусне да направи нещо справедливо. Тъй като той е лош дух, той се противопоставя на всички, които искат да бъдат верни.
Има много хора, които живеят според вярата и са готови да проявяват милост към бедните. Този именно дух, на тщеславието, се опълчва срещу тях. При други той се присъединява към делата им, унищожава плодовете им и така ги примамва да изоставят това, което вършат, или им внушава да основават на тщеславието всичките си дела – и упражнението в добродетелите, и проявите на милосърдие към ближните.
Изглежда, че хората смятат подобни лицемери за праведни, но в същото време те нямат никакви плодове за спасение. Те са подобни на дивите смоковници, които отдалеч изглежда, че са отрупани с плодове, но когато човек ги опита, открива, че тези плодове са горчиви.
Тщеславните хора напълно приличат на тези дървета. Хората си мислят, че имат плодове, приятни на Бога, но в действителност не притежават такива. Нещо повече, Бог ги е изоставил да изсъхнат, понеже не е намерил в тях никакъв полезен плод. Ето защо Той ги е лишил от върховната сладост на Своята божественост.
Но вие, мои скъпи и трудолюбиви чада, насилвайте се да се съпротивлявате на духа на тщеславието. Противопоставяйте му се и го побеждавайте. И силата на Бога ще ви се притече на помощ; тя ще остане с вас и ще ви даде сили и топлина завинаги. А що се отнася до мене, аз ще се моля тази топлина да пребъдва във вас вечно, понеже тя е истинска и няма нищо по-прекрасно от нея.
Следователно, ако някой от вас намира, че тази топлина не е в него, нека да я иска настойчиво и тя ще дойде у него. Тя е подобна на огън, който се крие в искрите. Ако човек иска да си свари зеленчуци, раздухва въглените и се появява огън, който кара водата да кипи и така сварява зеленчуците. По същия начин, мои братя, ако намирате, че вашата душа е изстинала от безгрижие и небрежност, постарайте се да я сгреете чрез сълзите на покаянието. Тогава духовната топлина ще дойде и ще се съедини с нея, като ѝ придаде своето горящо естество. И душата, която започва да кипи, ще изобилства от добри дела.
Когато Давид откри, че душата му се е сковала и изстинала, той каза така: „Към Тебе възнасям душата си“ (Пс. 142:8); „Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела…“ (ст. 5); и още: „Простирам към Тебе ръце, душата ми е към Тебе като жадна земя“ (ст. 6). Впрочем, разберете, мои възлюбени, това, което Давид направи, когато сърцето му беше закоравяло: той вложи всичките си усилия, докато топлината възпламени отново неговото сърце, за да може да каже: „Готово е сърцето ми, Боже!“ (Пс. 107:2). И той възвърна отново лекотата на своето денонощно служение.
И вие действайте по този начин, за да бъдете обединени чрез разположението на вашето сърце в сиянието и топлината на Божеството, та да ви разкрие Бог големи и неизразими тайни. А аз ви моля да съхраните непокътнати вашите тяло, душа и дух дотогава, докато Той ви пренесе в жилището на Своята благост, в мястото, където са достигнали нашите свети отци.
Бъдете в радостта на нашия Господ, Комуто подобава слава сега и през вековете. Амин!
* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“.
Следва
