Продължение от Писмо дванадесето
ПИСМО ТРИНАДЕСЕТО
Вие знаете несъмнено, мои възлюбени чеда, че всяко разумно творение, било мъж или жена, притежава способността да обича. Тази способност може да действа в две насоки – към божествените или към светските неща. Тези, които са от Бога, обичат божественото, а онези, които са плътски, обичат плътските неща (срв. Рим. 8:5).
И понеже божествеността е във вас, аз ви обичам от цялото си сърце и с целия си дух, тъй като вие приехте в себе си Бога и занапред ще заемате основно място в сърцето ми.
Непрестанно се моля на моя Бог за вас, чрез Своята любов да умножава в сърцата ви Божията визвишеност и да ви разкрива величието на тези тайни, които не мога да изразя с моя език, понеже те са изключително велики и възвишени и не си приличат с тия от този свят. Те не са разкрити на нечистите души, а на тези, които са очистили сърцата си от всяка нечистота и от делата на този преходен свят, на тези, които мразят света, та дори и себе си и които, носейки кръста си, следват Господа във всичко, като изпълняват Неговата воля.
В тях обитава божествеността. Тя им преподава своята благост и радостта в Господа. Тази именно радост пребъдва в душите и ги подтиква да се усъвършенстват все повече и повече. И както дърветата не могат да растат, ако не се напояват от водното естество, тъй също и душата не може да напредва, нито да се изкачва до висините, ако не получи небесна радост. Само душите, които са получили тази небесна радост, могат да напредват към висините, понеже те са съблюдавали казаното преди това. Тайните на Царството небесно са им разкрити, докато са още в плът. Те са станали приятни на Бога и Той изпълнява всичките им просби.
А сега, мои възлюбени и достойни за уважение, ето целта на постоянната ми молитва: да достигнете до това равнище и да усвоявате все повече и повече неизмеримото и безкрайно богатство на Царството Божие. И тъй, зная, че само няколко сред монасите и девиците, които живеят общежитийно (в общежитийни манастири, бел. ред.), заслужават това, понеже са постигнали равнището на съвършенството. Затова и на тях са им приготвени места, за да седнат на тях и да съдят. Познавам такива от наше време, които са достигнали до този връх на Божието осиновление. Никое поколение не е лишено от хора, постигнали този връх. И бъдещите поколения няма да бъдат лишени от подобни хора не само сред мъжете, но и сред жените. Когато те седнат да съдят, както се каза преди това, всеки от тях ще съди хората от своето поколение, понеже са се борили, за да станат съвършени. Съвършените хора са тези, които ще съдят света.
Ето за кое се моля денем и нощем: да достигнете до такова равнище, че да можете да съдите човеците от вашето поколение. Подтикнат съм към това от изключителната си любов към вас, която нито аз, нито вие можем да изразим с думи. Апостол Павел казва за тези, които смята за свои чеда: „Тъй ви бяхме обикнали, че бяхме готови да ви предадем не само благовестието Божие, но и душите си, понеже ни бяхте станали драги“ (1 Сол. 2:8). Това именно чувствам в сърцето си към вас, мои възлюбени в Господа.
Вече ви изпратих вместо мене моя възлюбен син, като очаквам Бог да направи възможно моето присъствие сред вас, за да добавя радост към вашата радост. Всъщност, когато Господ вижда, че духовният старец обича своите чеда, Той Самият става радост за тях. Той им дарува голяма сила и мир сред мястото на единството, каквото е вечното Царство. Нека вие да го получите като наследство чрез благодатта на нашия Господ Иисус Христос! Нему възхвала, слава и величие през вековете, Амин!
* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“
