От 3 до 8 юни богослови от катедрата по Практическо богословие на Богословския факултет на СУ „Свети Климент Охридски“ посетиха италианските градове Палермо и Катания в изпълнение на научноизследователския проект „Свидетелства на светостта“. Те бяха водени от ръководителя на проекта проф. д-р ставр. иконом Иван Иванов. В изследователското пътуване се включиха преподаватели от катедрата - гл.ас. д-р Полина Спирова и гл.ас. д-р Стоян Малинов, докторантите Евгения Комарова-Казиола, Веселин Алексиев, Данила Иванова, и магистрите Елинка Лазова, Величка Ражданова и Цеца Ангелова. Те посетиха свещени места в Сицилия емблематични средновековни християнски храмове от византийската и норманската епоха. Срещнаха се с преподаватели, ректори, декани и духовници от Палермо и Катания, които дадоха своето свидетелство за светостта в тази древна и свързана с Балканите и нейната православна византийска традиция християнска земя.
Първото посещение беше на 4 юни в монументалния палат „Стери“ в Палермо, където се проведе академична среща с Великия ректор проф. д-р Масимо Мидири и университетската колегия.
След това българските богослови посетиха музея на инквизицията, където в центъра на експозицията са запазените графити от килиите на затворниците. Пленниците, с подръчни материали, са изпълнили стените с образи и текст, описващи тяхната вяра и страданията, на които са били подложени. За разлика от типичните музеи на инквизицията по света, които често наблягат на възстановки на уреди за мъчения, този музей е уникален с това, че дава глас на самите жертви чрез това, което са оставили след себе си.
Тъй като документите на инквизицията са били унищожени при нейното премахване през 1782 г., тези надписи остават единственото автентично свидетелство за случилото се там. Сред графитите могат да се видят стихове и молитви, които описват отчаянието и страданията. Стените на килиите са изпълнени с рисунки - изображения на Иисус Христос, светци, карти, както и карикатури на самите инквизитори. Затворниците са използвали всичко, до което са имали достъп – парчета въглен, ръжда, прах от тухли, а понякога и собствените си телесни течности, за да оставят следа за съществуването си по стените на затвора.
Същия ден българската група посети и Парламента на Сицилия в Палермо, където се запозна с дългата парламентарна традиция на острова.
Във фокуса на изследователския интерес на богословите беше „Капела Палатина“ (Cappella Palatina), кралският параклис в Норманския дворец в Палермо. Храмът е един от най-красивите примери на мултикултурна Сицилия от XII век (днес част от културното наследство на ЮНЕСКО) и събира три свята в една хармонична структура. Тя съчетава норманското наследство в класическата базиликална форма с колони от антични сгради с ислямското изкуство, представено в изумителния дървен таван тип „мукарнас“ и заострените арки, носещи почерка на фатимидските архитекти, както и византийското великолепие чрез златни мозайки, които представят образи от Свещеното Писание.
Най-старите и изящни мозайки в купола са дело на византийски майстори от 1140-те години. Те са в контраст с мозайките от централния кораб, от 1160-те години, които са създадени от местни майстори. Те са с латински надписи и разказват библейските сюжети по много по-земен начин. Тази симбиоза между изтока и запада превръща параклиса в шедьовър на културната толерантност.
На 5 юни проф. д-р ставр. иконом Иван Иванов и членовете на катедрата по Практическо богословие се срещнаха с Управителния съвет на представителството на хоспиталиерния „Орден на свети Лазар Йерусалимски“ с център в Монреале в Сицилия. Това стана в църквата църква „Свещено сърце“ в Монреале, която е предоставена за литургично ползване на Българката православна църковна мисия „Св. Йоан Рилски“, създадена през 2022 година.
В рамките на научноизследователския проект академичната колегия посети и университета LUMSA (Libera Università Maria Santissima Assunta) в Палермо.
Другият важен фокус в изследователското пътуване на българските богослови беше посещението в Катедрала в Монреале (Duomo di Monreale), разположена над Палермо.
Тя е шедьовър на норманската архитектура в Сицилия (обект на ЮНЕСКО), разположена само на 15 км от сицилианската столица. Строежът на катедралата започва през 1174 г. по заповед на норманския крал на Сицилия – Вилхелм II Добрия (Гулиелмо II) и е завършен през 1182 г. Истинската слава на храма в Монреале се крие в нейния интериор. Повече от 6000 квадратни метра от стените на катедралата са покрити със златни мозайки. За тяхното създаване Вилхелм II поканил най-добрите майстори-мозаисти директно от Константинопол. Те пристигат в Сицилия и заедно със своите местни ученици завършват колосалното дело за по-малко от десетилетие (до края на 1180-те години).
Най-внушителното изображение – на Христос Пантократор - се намира в централната апсида. Само ръката на Христос, вдигната за благословия, е дълга над два метра. Образът излъчва едновременно величие и дълбоко състрадание. Майсторите са използвали за мозайките истински златен варак, за да създадат илюзията за божествена светлина, която обгръща целия храм. По стените на централния кораб се разгръщат сцени от Стария завет (от Сътворението на света до борбата на Яков с ангела), както и сцени от Новия Завет. Двата странични кораба са посветени на св. ап. Петър и Павел.
Катедралата в Монреале представлява особен интерес за богословите заради хармоничния културен и религиозен синтез. Тя обединява три свята в едно пространство - византийските майстори създават мозайките по стените, арабските занаятчии построяват сложните геометрични дървени тавани и инкрустациите по пода, а норманските архитекти проектират масивните кули и общата базиликална структура.
Същия ден богословите от Софийския университет бяха приети и от архиепископа на Монреале Гуалтиеро Федерико Исаки. Той получи от българската делегация копие от чудотворната икона на пресвета Богородица от Бачковския манастир и албум за Рилския манастир.
На следващия ден, 6 юни, проф. Иван Иванов и придружаващите го се срещнаха с монс. Рафаеле Де Анджелис, епарх за гръко-католическата автономна албанска област „Пиана дели Албанези“ край Палермо. Тази стара етническа общност, заселена в Сицилия през 15 век, е запазила езика и бита, както и древната богослужебна и химнографска византийска традиция от периода преди падането на Константинопол под османската власт. По политически причини тази църковна общност преминава под юрисдикцията на Католическата църква.
На 7 юни българските богослови се срещнаха архиепископа на Катания монс. Луиджи Рена и отец проф. Антонино Де Мария, епархийския делегат за икуменизъм и междурелигиозен диалог, а след това се поклониха на мощите на света Агата, които се съхраняват в катедралния храм на града.
Посещението в емблематични академични и духовни центрове на Сицилия даде възможност на българските богослови за научен обмен с изследователи от различни области на богословието, да сравнят и анализират особеностите на източната и западната християнска традиция през образците, съхранени в богатото църковно и културно наследство на Сицилия.
Българските богослви в катедралата "Успение Богородично" в Монреале:
