ПОУЧЕНИЯ
Продължение от „Животът и смъртта зависят от нашия ближен“
17. Старци дошли един ден при авва Антоний. С тях бил и авва Йосиф. Старецът пожелал да ги изпита и им предложил една дума от Св. Писание. И всеки говорел според това, което могъл. Старецът обаче казвал на всеки: „Ти не откри смисъла на думата“. На последния от всички, авва Йосиф, казал: „А ти как обясняваш тази дума?“. Оня му отговорил: „Не зная“. Тогава авва Антоний рекъл: „Наистина авва Йосиф откри пътя, понеже каза: не зная“.
18. Братя дошли от Сетия при авва Антоний. Като се качили на кораба, за да отидат при него, те попаднали на старец, който желаел да стори същото. Братята обаче не го познавали. Седнали в кораба, те си разменяли последователно думи от Св. Писание, от отците или думи, свързани с ръчните им трудове. Старецът пък мълчал. Когато пристигнали, Антоний им казал: „Вие намерихте в лицето на този старец добър спътник“. А на самия него рекъл: „Авва, ти намери добри събратя“. Старецът отговорил: „Несъмнено те са добри, но тяхното жилище няма врата и всеки може свободно да влезе в обора и да отвърже осела“. Той казал това, понеже братята си говорили за всичко, което им идвало на устата.
19. Братя посетили авва Антоний и му казали: „Кажи ни как можем да се спасим?“. Старецът им отвърнал: „Четете ли Св. Писание? То ще ви отговори най-добре!“. „Но ние искаме да чуем тебе, отче!“. Тогава той им отговорил: „Евангелието казва: ако някой те удари по дясната страна, обърни му и другата“. „Не можем да направим това“. „Ако не можете да си обърнете и другата страна, то поне понесете да ви ударят само по едната“. „И това не можем да сторим“. „Ако ли и това не можете да направите, не отвръщайте на злото, което сте получили“. „И това също не можем да сторим“. Тогава старецът казал на своя ученик: „Приготви им малко каша от брашно, защото са болни. Ако вие не можете онова и не искате това, какво мога да сторя за вас? Вие се нуждаете от молитви“.
20. Един брат се отказал от света, раздал благата си на бедните, но запазил малко от тях за личните си нужди. После потърсил авва Антоний. След като узнал за това, старецът му казал: „Ако искаш да станеш монах, отиди в едно село, купи месо и с него покрий голото си тяло и ела тук в това странно облекло“. Братът направил това, но кучетата и птиците наръфали тялото му. След завръщане при стареца последният поискал да узнае дали той изпълнил неговия съвет. Братът му показал нахапаното си тяло. Светият авва Антоний му казал: „Тези, които се отказват от света, но желаят да запазят богатствата си, са разкъсвани по този начин от бесовете, които воюват срещу тях“.
21. Случило се на един брат от общежителната общност на авва Илия да бъде изкушен. Прогонен оттам, той отишъл на планината при авва Антоний. Братът останал известно време при него, след което Антоний го върнал в общността, от която бил изхвърлен. Като го видели, братята отново го прогонили и той се завърнал при авва Антоний, като му казал: „Отче, те не желаят да ме приемат“. Тогава старецът им го върнал с думите: „Един кораб претърпял корабокрушение в морето, загубил своя товар и с големи усилия достигнал твърдата земя; а вие, вие искате да хвърлите в морето това, което е било поставено под заслон на земята“. Като разбрали, че авва Антоний е бил този, който им изпратил монаха, братята веднага го приели.
22. Авва Антоний казал: „Мисля, че тялото притежава едно естествено движение, което му е свойствено, но не се осъществява без съгласието на душата; то е само безстрастно движение в тялото. Има друго едно движение, което произлиза от хранене и затопляне на тялото и се предизвиква от храна и питие. Така например топлината на кръвта стимулира тялото за работа. Ето защо и апостолът казва: „Не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство“. А в Евангелието Господ Иисус Христос от Своя страна отправя към учениците Си тази препоръка: „Прочее, внимавайте над себе си да не би някак сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи“. Съществува обаче и едно друго движение, присъщо на тези, които водят духовна бран и което произлиза от кроежите и злобата на бесовете. Следователно, трябва да се знае, че има три телесни движения: едно, идващо от естеството, друго – от изобилие на храната, и трето – от бесовете.
23. Авва Антоний казал: „Бог не допуска това поколение да бъде нападано както това на предците, понеже Той знае, че днешните хора са слаби и не могат да понесат подобни борби“.
24. В пустинята авва Антоний имал следното откровение: „В града има един човек, който е подобен на тебе: лекар по служение, той дава от своя излишък на тези, които са в нужда и всеки ден пее „Святий Боже“ с ангелите“.
25. Авва Антоний казал: „Идва време, когато хората ще станат луди и когато срещнат някого, който не е луд, ще се обърнат към него с думите: „Ти безумстваш“, защото не прилича на тях“.
26. Братя отишли при авва Антоний и го попитали за една дума от кн. Левит. Старецът се оттеглил в пустинята. Авва Амон, който познавал неговия навик, го последвал скришом. Старецът, отдалечил се доста, стоял прав, молел се и извикал с висок глас: „О, Боже, изпрати Моисей и той ще ми разясни тази дума“. И един глас започнал да разговаря с него. Авва Амон казал: „Чух добре гласа, който говореше с него, но не разбрах съдържанието на разговора“.
27. Трима братя имали обичай да посещават всяка година блажения Антоний. Двамата го питали относно техните мисли и спасението на душата, а третият пазел пълно мълчание, без да поставя какъвто и да е въпрос. След продължително време авва Антоний му казал: „Ето, че от доста време имаш навика да идваш тук и не ми поставяш никакъв въпрос“. Другият отговорил: „Отче, едно-единствено нещо ми е достатъчно – че те виждам!“.
28. Един брат от монашеска общност бил лъжливо обвинен в блудство. Той станал и отишъл при авва Антоний. Братята от общността дошли да го излекуват и върнат; и започнали да го убеждават, че бил постъпил така. Той обаче твърдял, че напротив, нищо подобно не е извършвал. Тогава авва Пафнутий, който бил там, им казал следната притча: „Видях на брега на реката един човек, затънал до колене в тинята, и няколкото души, дошли да му подадат ръка, станаха причина той да потъне до шия“. При тези думи на авва Пафнутий авва Антоний им казал: „Ето истински човек, способен да лекува и да спасява душите“. Тогава братята, изпълнени с покаяние от думите на старците, направили дълбок поклон на брата си и укрепени от отците, се върнали с него в обителта си.
29. Казват, че авва Антоний станал Духоносец, но не желаел да се говори за това на хората. Той разкривал действително това, което ставало в света, както и предвиждал бъдещето.
30. Един ден авва Антоний получил писмо от император Константин, който го канел да отиде в Константинопол. Той се запитал какво да прави. Тогава се обърнал към авва Павел, негов ученик: „Трябва ли да замина?“. Този му отговорил: „Ако заминеш, ще те наричат Антоний, но ако не отидеш – авва Антоний“.
31. Авва Антоний отишъл един ден при авва Амон в Нитрийската планина. Когато се видели, авва Амон му казал: „Тъй като благодарение на твоите молитви броят на братята се е увеличил и някои от тях желаят да построят килиите си по-далече, за да живеят в усамотение, на какво разстояние от наличните килии ти мислиш, че трябва да си построят своите?“. Той отговорил: „Ние ще се нахраним в деветия час и след това ще обходим пустинята, за да огледаме местата“. И те тръгнали из пустинята до залез слънце. Тогава авва Антоний казал: „Да се помолим и да издигнем тук един кръст, та тези, които желаят, да си построят килии на това място. Така братята, когато дойдат оттам, за да посетят тук своите събратя, които закусват в деветия час, ще ги намерят именно в този час. А тези, които ще си отидат оттук, за да се приобщят към останалите, правейки същото, ще си запазят своето усамотение“. Разстоянието пък е дванадесет мили.
32. Той казал още: „Доколкото е възможно, монахът трябва да повери на старците броя на стъпките, които извървява, и броя на глътките вода, които изпива в своята килия, за да знае дали не се лъже във всичко това“.
33. Той казал още: „Познавам монаси, които, след като са понесли много мъки, са паднали и са стигнали до разстройване на духа, понеже са се надявали само на делата си и са пренебрегнали препоръката на този, който казва: Попитай твоя отец и той ще те научи“.
34. Авва Антоний казал: „Този, който кове желязо, първо обмисля с духа си това, което иска да направи: коса, меч или брадва. Така и ние също трябва да се питаме: какъв вид добродетел желаем да постигнем от опасение да не се изтощим напразно“.
35. Той казал също, че послушанието и въздържанието дават власт над дивите животни.
36. Авва Антоний казал: „Занапред не се страхувам от Бога, а Го обичам, понеже любовта прогонва навън страха“.
37. Авва Антоний казал: „Винаги имай пред очите си страха от Бога. Спомни си за Този, Който дава живота и смъртта. Презирайте и всичко, което е в света. Презирайте всякакъв телесен покой. Откажете се от този живот, за да живеете за Бога. Спомнете си това, което сте обещали пред Бога, понеже Той ще ви иска сметка за него в съдния ден. Понасяйте глада, жаждата, голотата и бденията; пребъдвайте в съкрушение и сълзи, въздишайте в сърцата си. Изпитвайте се дали сте достойни за Бога. Презирайте плътта, за да спасите вашите души!“.
* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“.
Край
