Св. Антоний: Бог не помага на онзи, който отхвърля Божията воля

И тъй, всички ония, които бъдат намерени в този момент немарливи към своето спасе­ние, ще бъдат пазени в най-мрачната тъмнина до страш­ния ден, когато ще се произнесе горчивата присъда над тях. Тогава те ще бъдат предадени на безмилостните палачи и пазители на тъмницата. Последните без ни­каква милост са поставени да поддържат този огън, изпълнен с червеи, които не умират (срв. Марк 9:44, 46, 48), да пазят външната тъмнина (виж Мат. 25:30) и тъм­ничните стаи, където има само студ и зъзнене. Тези жес­токи същества ще отнесат ония, които са им предаде­ни, в места твърде отдалечени от Бога, за да стовар­ват над тях своето отмъщение. Тогава те ще ридаят със сълзи, викове, плач и охкания, но няма да бъдат нито чути, нито помилвани. Фактически милостта ги е изос­тавила във вечността, понеже по време на земния си живот тези човеци сами са били безмилостни, като не са давали на гладния да яде, на жадния да пие, не са при­емали странник, не са обличали гол, не са спохождали бо­лен, не са посещавали затворник (срв. Мат. 25:42-43). Поради това именно те са получили безмилостна отпла­та – още повече, че са били изпълнени с грехове, лукавство, неподчинение към техните учители и отци, които са ги възпитавали; те никога не са се покайвали, дори един-единствен ден; не са си избрали учител, който да се е смилявал над тях; не са благодарили за богатства­та, които са им били дарувани и още тук са се отказали от познание за Бога. Ето защо Той също ги е забравил долу – в ада, и ги е изоставил на тези безмилостни съ­щества, за да им отмъщават с мъчения, нямащи край, подобно на длъжника, който нямал милост към своя дру­гар по служба, като не му опростил сто динария (срв. Мат. 18:23-34), които били малко нещо в сравнение с опростените му хиляда динария; подобно също и на нес­пособния и мързелив слуга, заровил таланта на своя гос­подар (срв. Мат. 25:18); на оказалия се без сватбарска премяна (срв. Мат. 22:12-13); на слугата, който презрял заповедта на господаря си и пил и ял с пияници (срв. Мат. 24:49). Всички тези са били предадени на мъчения и на тези безмилостни същества, защото те са били безми­лостни, както е казано: „… съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост…“ (Иак. 2:13).

Ето защо, мои възлюбени, поради голямото ми със­традание, което храня към вас, ви умолявам отново аз, смиреният: да се освободим от нашето безчувствено състояние; да плачем за себе си, докато сме в това тяло и да стенем денонощно, за да избегнем горчивите мъче­ния, плач, въздишки и мъка, които няма да имат край. Да не заспиваме и да не минаваме през широките врата и просторния път, които водят „… към погибел и мнози­на са, които минават през тях“ (Мат. 7:13). Да влезем по-скоро през тесните врата и пътя на мъките и стра­данията, които водят „… в живот, и малцина ги нами­рат“ (Мат. 7:14). И тъй, тези, които са влезли през тях, са заслужилите работници, които ще получат с радост отплата за техните мъки и ще наследят Царството.

Мои възлюбени, който се е подготвил да не мързелува по време на жетвата от страх да не би сезонът да свърши и да не се намери продавач за продажба, всъщ­ност това се е случило с петте неразумни девици, кога­то те не са намерили никого, за да закупят елей. Тогава те викали и плачели, казвайки: „Господине, господине, от­вори ни! А той им отговори и рече: Истина ви казвам, не ви познавам“ (Мат. 25:11). Това им се е случило само поради тяхната леност. След като стопанинът на къщата е станал и е затворил вратата, повече е нямало как­во да се прави, както е писано (срв. Лука 13:25).

Ще ви дам друг пример за това: когато Ной влязъл в кораба (ковчега) със своите синове, жените им и всички останали, които ги придружавали, Господ затворил вра­тата на кораба поради водите на потопа, които се изли­вали над нечестивците. Ной не я е отворил и не допуснал синовете му да видят ужасната гледка на осъждането на нечестивците. Последните не са могли да влязат с пра­ведните след затваряне на вратата. Те са били поставе­ни сред козлите отляво, които не могат да се приближат до тези отдясно. По-скоро са загинали под водите на по­топа поради тяхната леност и неподчинение. През сто­те години на построяването на кораба Ной ги е предуп­реждавал, но те не са го послушали и затова са загинали.

Наистина за мен и братята, които са с мен, при­чина за радост е да имаме новини за вашия истински християнски живот и да знаем, че Божият мир живее във вас и е сред вас. Върху него вие се съзиждайте дено­нощно, за да станете един-единствен дух с една-единс­твена воля, с една-единствена вяра, с едно-единствено общение на една и съща трапеза, за да пребъдва този мир сред вас.

Откакто Вашето писмо е достигнало до мен, сърце­то ми страда поради настъпилото състояние сред вас: поради липса на разсъдливост искате да се изолирате и да вършите собствената си воля, докато вие сега жи­веете в общежитийност. Мои възлюбени, нека това да спре занапред. По-скоро помагайте си в съгласие чрез дос­тавяне на хляб в дома на мира, понеже не подобава да се дава собствения хляб на друго място, но по-добре е да се събирате с един дух, за да го предлагате в мир, съгласие, смирение, страх Божи и молитви. Тогава хлябът на до­ма на мира ще бъде съвършен и вие ще го приемате с радост и веселие. След това давайте на немощните и бедните, за да бъдете удостоени и с една втора радост, още по-възвишена: радостта във вярата, надеждата, любовта, смирението, страхопочитанието, трезве­ността, аскезата, мира, съзерцанието и любовта на бра­тята. Който постъпва така, той е облечен в сватбена премяна (срв. Мат. 22:12) и постъпва според заповеди­те на Духа.

И тъй, казвам ви наистина, мои възлюбени, Гос­под не ме удостои да живея по този начин, отделен от братята: всъщност опасявам се да го направя самовол­но без Господнята воля. Затова ви моля да запазите ва­шето смирение и търпение, за да се отдалечат страс­тите от вас. Разбира се, сега не е моментът да се тър­си това – да се отделите от братята. Ако някой нап­редне и стане годен за това, аз съм сигурен, че моят Господ ще им го посочи и Той ще изпълни над него Своя­та блага воля. Тъй че ако пребъдвате в това разположе­ние на духа, мирът ще почива във вас и във вашето мес­тоживеене и този мир ще бъде с всички, които идват там и се молят в името Господне.

Смятайте за сигурно, че който постъпва според Божията воля, към която не притуря човешка воля, ще бъде подпомаган и утвърждаван от силата на Бога, по-сладка от мед и изпълнена с радост. Тази сила ще изпъл­ни душата му с чудни дела и ще отвори пред него всички пътища, приятни на Бога. Тогава никой от противни­ците му не ще може да му противодейства, понеже ще разберат, че той постъпва според Божията воля.

Бог обаче няма да помогне с нищо на оня, който пос­тъпва според собствените си желания, мислейки, че то­ва са желания на Господа. Той ще предостави такъв на демоните. Последните ще живеят в неговото сърце де­нонощно и няма да го оставят да си намери никакъв по­кой, понеже сърцето му се е затъмнило до такава сте­пен, че не вижда повече светлина. Демоните ще го обез­силят във всичките му дела – както външни, така и вът­решни, понеже такъв човек ще бъде лишен от благодат­та. Те ще го подбуждат към много други трудни и мъчи­телни неща, които не мога да кажа. Така мнозина са би­ли лъгани поради липсата на здрав разум и на трезве­ност и са започнали да се подиграват на вярващите, ко­ито вървят правилно по средния път.

Това, което се случи с нашия праотец поради лип­са на разсъдливост, го накара да послуша Ева, която беше съблазнена поради липса на разсъдливост. Тя силно по­жела безсмъртие и обожествяване, когато дяволът, прикрит под вид на змия, ѝ говореше като че ли на свой приятел със следните слова: „… не, няма да умрете, но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи доб­ро и зло“ (Бит. 4-5). Ала поради липса на преценка и на разсъдливост, когато Ева е чула да се говори за обожествяване и безсмъртие, не се е задълбочила в това, кое­то ѝ се е казало, за да открие дали това е от сатаната, а е изоставила волята на Бога и е престъпила Божиите запо­веди. Така съблазнена, Ева е съблазнила Адам и двамата са паднали от своето високо достойнство и са изпаднали в крайна немилост загдето се противопоставили на Бо­жията воля.

Мои Възлюбени, същото става фактически и с този, който отхвърля Божията воля и действа според воля­та на своето сърце.

Така се изпълват думите на Соломон в Притчите: „Има пътища, които се струват на човека прави, но краят им е път към смъртта“ (Прит. Сол. 14:12). Казах ви съ­що, че демонът предлага на подобни хора радост и весе­лие, които не са в действителност такива, а само бол­ка, мъка и плач, понеже те не произлизат от Бога. Що се отнася до радостта и веселието, произлизащи от Бо­га, те се дават само на оня, който се труди с цялата си сила, насилва се, принуждава се да се държи твърдо в добрите дела, отсича собствената си воля и се присъе­динява към тази на Господа.

Тъй като говорих за Божията воля и тази на чове­ците, искам да ви запозная с още нещо: волята, която действа в сърцето на човеците бива три вида. Много монаси и монахини не държат сметка на това. Само ма­лък брой хора, които са водили тежки борби и са изпъл­нени с разсъдливост, си дават сметка за това, понеже е писано, че „… твърдата храна е за съвършени“ (Евр. 5:14). Първият вид воля идва от дявола, вторият – от човека, а третият – от Господа. Първите два вида во­ля – на дявола и човека – не са угодни на Бога.

Мои възлюбени братя, които сърцето ми обича, изпитвайте себе си и се приобщавайте към Божията воля. Послушайте вашия отец, понеже много се моля за вас. Не напускайте вашето жилище под предлог за ня­какво добро. Не отивайте другаде, а си останете, до­като дойда при вас с Божия помощ и ви посоча кое е полезно за вас. Ако обаче постъпвате както си знаете, ще измъчите сърцето ми, както и вие ще се измъчите. Що се отнася до мене, грешния, мисля, мои възлюбени, че имам по-голямо познание за Бога от вас и зная, че това е полезно за вашето издигане.

Следователно постоянствайте в любовта към бра­тята и в това, което създава вашата слава и изслед­вайте Божията воля. Всъщност не е без значение за един човек постоянно да изследва Божията воля. Истина ви казвам, ако човек не се откаже от всички желания на сърцето си, не се смирява при всеки един случай, не от­блъсва далеч от себе си всичките си богатства и при­тежания и не се подчинява на Бога, подчинявайки се на духовните си отци, такъв не може да съзерцава Божия­та воля, нито да я изпълнява и ще бъде лишен от пос­ледното благословение.

Всеки, който се подчинява във всичко на духовни­те си отци, изпълнява чрез това Божията воля. Та­ка например нашият добър отец Яков е бил благословен от баща си Исаак поради изключителното му подчинение, което е проявявал към своите родители. Тъй като той се е подчинявал на родителите си и е изпълнявал тяхната воля, животът му е бил изпълнен с добродетели. В Биб­лията се разказва за него, че преди смъртта на баща му, след като получил неговото благословение, майка му ка­зала да отиде в Месопотамия и да остане при чичо си Лабан, понеже брат му Исав искал да го убие. Яков не искал да отиде там, за да не напусне бащината си къща; всъщност той обичал хората и тези, които го обичали, обаче се вслушал и се подчинил. Той отишъл в тази от­далечена страна и в една земя, която не познавал, и не се противопоставил на волята на майка си, за да удовлетвори нейното сърце. Твърде много се е постарал, за да получи в пълнота благословението на своите роди­тели, понеже е писано, че „… бащина благословия утвър­ждава домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа“ (Сир. 3:9).

И тъй, казах ви, че някои между вас твърдят, че Яков не е избягал от своя брат Исав, а други, че е избягал. Тези две твърдения са верни: той не е избягал по собст­вена воля, а от подчинение. Само поради това Господ го е подпомагал във всичко – скрито и открито.

И тъй, мои възлюбени, нека постоянният спомен за Яков и за ония, които са вървели по неговите стъпки, да бъде сред вас и във вас.

Прогонете от вашите мисли това, което чух за вас, а именно, че Бог забравя вашите трудове и не ви възнаграждава. Далеч от това, понеже нашият Господ – Нему слава! – никога не е говорил за награда тук, долу, а за изкушения, безпокойство, трудове и мъки, докато наг­радата ще бъде там, горе. Разбира се, това е пътят на мъките и изкушенията. Ако обаче вие държите твърдо, слушате вашите отци и им се подчинявате, Господ ще умножи вашата награда. В действителност такъв труд е приятен пред Господа.

Мои възлюбени, аз, окаяният ваш отец, ви уведо­мявам, че дълго се трудих по пустини и планини, като се молех денем и нощем Господ да ми разкрие Своята во­ля. Той обаче не благоволи да ми я разкрие, а да се вслуш­вам в моите отци за всяко нещо. От тях се научих да познавам Божията воля, понеже, който слуша своите отци, слуша Господа и който слуша Господа, слуша и сво­ите отци; който обаче не слуша своите отци, той не слуша и Господа. Следователно, мои възлюбени, слушай­те вашите отци относно това, което ви пиша, за да почива върху вас Неговото благословение, за да намери­те покой, благодат, сила и слава, та Господ да направи лесни всичките ви пътища.

Ето че ви разкрих в това писмо начина, по който да се държите както в материално, така и в духовно от­ношение, както и борбата срещу плътта и демоните, за да действате, да се борите и да получите последно­то благословение, за да пребъдва във вас изобилна бла­годат.

Нека мирът да бъде с всички вас и спасението да дой­де на вашите бедни духове и чисти мисли и сърца от Господа Иисуса Христа!

Нему подобава възхвала, слава и чест от всички нада­рени с разум същества, заедно с Неговия Отец и Пресветия Му Дух още отсега и през вековете! Амин!

* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“

Следва