Продължение от Писмо тринадесето
ПИСМО ЧЕТИРИНАДЕСЕТО
До вас, мои възлюбени в Господа!
Вие сте се приготвили за Небесното царство и се молихте на Бога да го получите като духовния ви старец. Вие се молихте да отидете там, където той отива, да приемете благословението, което той приема, да получите славата, която той получава, понеже му станахте чеда в истината, благословението и послушанието. Действително послушните деца получават богатствата на техните бащи, тяхната правда и тяхното благословение.
Тъй като молитвите, които тези чеда отправят към Бога, наподобяват на молитвите на техните бащи, поради това и те наследяват техните добродетели, правда и благословения. По същия начин молитвите на Яков приличаха по всичко на тия на неговите отци. Поради това той е получил всичките им благословения и се е удостоил да види духовната стълба и ангелите, които се качвали и слизали по нея. Преди да е получил благословението на отците си, той не е видял нито един ангел, но след това е видял ангелите, които са го благословили.
Тъй също истинските чеда знаят, че без да са получили благословението на техните отци, не могат да видят никаква сила. Затова и те се стремят да изявят послушанието към отците си, като ги молят да бъдат благословени, за да се удостоят да видят ангелското войнство, чрез което да бъдат утвърдени без нищо да ги смущава. След като видял това войнство, и блаженият Павел бил утвърден и укрепен, за да може да извика: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?“ (Рим. 8:35). Той казва още: „Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ“ (Рим. 8:38-39).
Следователно вие виждате, мои възлюбени, че всички, които в подвига си са стигнали дотам, че не познават смут, нямат никакъв повод за безпокойство. Желая и вие да бъдете така и имам голямо желание да ви видя поради изключителната любов, която имате към Бога.
Денем и нощем се моля да слезе над вас благословението на нашите отци, както и моето, колкото и недостоен да съм, за да пребъдват у вас духовните сили и да прекарате остатъка от вашия живот във всяка радост, понеже, който не е достигнал това равнище, не получава радостта на небесата.
Знайте също, мои скъпи чеда, че всички заповеди не са нито тежки, нито мъчителни, а по-скоро са истинска светлина и вечна радост за този, който им се подчинява докрай.
И тъй, казвам ви, че не спирам да се моля за вас, за да бъдете с мене там, където ще бъда и аз, понеже ми станахте чеда и ме слушахте за всяко нещо. Когато нашият Господ Иисус Христос видя, че Неговите ученици Го слушаха, Той отправи тази молитва към Отца: „И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби. Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде“ (Иоан 17:22-24).
Тъй че размислете, мои скъпи чеда, върху молитвата на нашия Господ учениците Му да бъдат там, където е и Той, а също и върху молитвата Му към Отца да ги пази от злото, докато те достигнат до мястото на покоя, понеже те са станали негови възлюбени. Знайте, че такава именно е и моята молитва за вас пред Бога: да ви предпазва от злото, докато достигнете мястото на покоя и да ви дарува благословението на нашите отци. Когато това благословение почива върху вас, то ще ви удостои с усилване на благодатта.
След като получил благословението на своя баща, на път за Месопотамия Яков видял ангели и Бог го благословил поради послушанието, което проявил към своите родители и поради тяхното благословение. И когато видял лично да му се явяват ангели, той задържал един от тях, докато получи от него изобилно благословение, чрез което той благословил и своите синове.
Също и аз, колкото и недостоен да съм, моля по този начин моя Бог, Комуто служа от детинство до ден-днешен, да ви благослови и ви даде изобилно благословение, за да станете телом и духом подобни на Яков, който е бил изпълнен с благословения. Знайте, следователно, че нашият праотец Яков по време на своя престой в Месопотамия си е спомнял за своите родители и е предприел завръщане в своето отечество. Преди да срещне своя брат, понеже се е боял от него, той му е изпратил четири дара. Възможно е брат му да не се е нуждаел от тях, понеже е бил богат човек, но той е постъпил така, за да изчезне съществуващата между тях вражда и за да почива върху него благословението на родителите му. Всъщност той е познавал силата, която притежава благословението на родителите, според както е казано: „бащина благословия утвърдява домовете на децата“ (Сир. 3:9).
Мои възлюбени в Господа, занапред ще бъде радост да си спомняте и за мене, макар и да съм недостоен, както и за вашите по плът родители, за да почива постоянно върху вас тяхното благословение. Разберете това добре! И нека мирът на Господа да пази вашите сърца и Неговата благодат да ви укрепява!
Нему подобава възхвала от всички разумни творения във вечността. Амин!
* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“
