Продължение от Писмо четиринадесето
ПИСМО ПЕТНАДЕСЕТО
Мои скъпи и благословени чеда, преди всичко моля Бог да ви възнагради с това, което е невидимо, а не само с това, което е видимо, „като имаме пред очи невидимото, а не видимото, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно“ (2 Кор. 4:8). Ако аз така се моля за вас, то е поради това, че видях вашите живи и духовни плодове и че сте станали наследство и притежание на Бог-Слово. Ето защо сърцето ми искрено се възрадва. Зная, наистина, че Бог се радва за тези, чиито плодове са също живи и духовни и че Той прави от тях Свое наследство и Свое притежание.
Обаче всички ония, чиито плодове са мъртви, не се смятат за част от Бога. Той по-скоро ги обвинява, според казаното от Него на пророка, за да ги извести: „Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов – греховете му. Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога: „защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?“ – Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове“ (Ис. 58:1-3).
Тъй че, знайте, мои скъпи чеда, че всичко това са мъртви плодове. И всички ония, които ги произвеждат, тях Бог не чува кога се молят, но по-скоро ги порицава.
Светото Евангелие също ни посочва това, като казва: „И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?“ (Мат. 6:23). И пророкът говори: „Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда – като зацапана дреха“ (Ис. 64:5).
Ето защо, мои възлюбени чеда, понеже вие знаете, че това са лоши плодове, не се занимавайте с нито един от тях от страх те да не би да повредят вашите живи и духовни плодове. А аз моля Бога за вас да предпазва плодовете ви от загниване и да ги преумножава, за да изобилства у вас благодатта, радостта и любовта към братята и бедните. Моля Го да усъвършенства добродетелите ви и истинските ви плодове, докато напуснете тази хижа, за да се съберете всички заедно в онова друго място, където няма ни болест, ни печал, ни страдание, но радост и веселие, слава, чест и венци, чисти плодове, Църква на светци, вечно наследство и всички други блага, които „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9).
И аз желая, мои възлюбени и благословени чеда, да ме подпомагате в молитвата и любовта ми, които храня към вас, като пребъдвате с крепко сърце в делата по Бога. Моля Го тъй също да ви предпазва в тези лоши времена, за да бъдете свети по тяло, душа и дух. Нека Господ ви дарува познание във всичко, за да избегнете тиранията на този век, да имате мира и радостта и да бъдете спасени чрез Него от тези лоши и мъртви плодове, чийто корен са празната слава и леността на тялото.
Нека мирът на нашия Господ Иисус Христос да пребъдва върху всички вас! На Него, както и на Неговия Отец, и на Светия Му Дух да бъде чест, възхвала и поклонение сега и винаги, и во веки веков. Амин!
* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“.
