1. Когато пребивавал в пустинята, веднъж светият отец Антоний бил нападнат от мрачни мисли. Той казал на Бога: „Господи, искам да бъда спасен, но тези мисли не ме напускат! Какво да правя в мъката си?“. Малко след това, ставайки, за да излезе, Антоний видял човек като него. Той седял и работел, после оставил работата си, за да се моли, отново сядал да плете въже и пак се изправял, за да се моли. И Антоний чул ангел да му казва: „Прави така и ще бъдеш спасен!“. При тези думи Антоний почувствал голяма радост и решителност. И като постъпвал така, той бил спасен.
2. Същият отец Антоний, изследвайки дълбочината на Божиите съдби, попитал: „Господи, как става тъй, че някои умират в цветуща възраст, докато други достигат до пределна старост? Защо има бедни и богати? Как става тъй, че беззаконниците се обогатяват, а праведниците са в нужда?“. Чул се глас, който му отговорил: „Антоние, занимавай се със себе си, понеже това са съдби Божии и нищо не ще те ползва да ги знаеш!“.
3. Попитали отец Антоний: „Какво трябва да се спазва, за да се угоди на Бога?“. Старецът отговорил: „Спазвай това, което ще ти препоръчам: където и да ходиш, имай Бога през цялото време пред очите си; каквото и да правиш, постъпвай според свидетелството на Св. Писание; в каквото място и да се намираш, не се мести лекомислено! Пази тези три предписания и ти ще бъдеш спасен!“.
4. Отец Антоний казал на отец Пимен: „Ето великото дело на човека: да стовари върху самия себе си своя грях пред Бога и да бъде готов за изкушение до последния си ден“.
5. Същият е казал: „Който не е понесъл изкушения, такъв не може да влезе в Царството небесно. Всъщност, добавил той, премахни изкушението и никой няма да се спаси“.
6. Отец Памво попитал отец Антоний: „Какво трябва да правя?“. Старецът му отговорил: „Не се доверявай на твоята справедливост, не се наскърбявай от миналото, но обуздавай своя език и своя корем“.
7. Отец Антоний казал: „Виждам всички мрежи на врага, хвърлени върху земята, и си казвам, стенейки: „Кой ще убегне от тях?“. И чувам глас, който ми отговаря: „Смирението!“.
8. Той казал още: „Някои са отдали телата си на аскеза, но поради липса на разсъдливост са се отдалечили от Бога“.
9. Той казал още: „Животът и смъртта зависят от нашия ближен. В действителност, ако спечелим нашия брат, печелим Бога, но ако предизвикваме ближния си, съгрешаваме против Христа“.
10. Той казал още: „Както рибите умират, ако останат твърде дълго извън водата, така и монасите, които остават вън от своята килия или прекарват времето си със светски хора, отслабват силата на вътрешния си мир. Следователно за нас е потребно да се устремим към нашата килия, както рибата към морето от страх да не би, забавяйки се вън, да забравим вътрешната си бдителност“.
11. Той казал още: „Този, който живее уединено в пустинята, е освободен от три вида борба: на слушането, говоренето и виждането. Единствената му борба е срещу блудството“.
12. Няколко братя дошли при отец Антоний, за да го уведомят за виденията, които имали, и да разберат от него дали те са истински, или идват от бесовете. Те имали магаре, което умряло по пътя. Когато дошли при стареца, той ги попитал: „Как тъй малкото магаре умря по пътя?“. Те му отговорили: „Отче, откъде знаеш това?“. „Бесовете, казал той, ми го показаха“. А те: „Именно поради това и ние искаме да те попитаме, за да не би да се лъжем, понеже имаме видения, които често се разкриват като истински“. И старецът ги убедил чрез примера с магарето, че те са от бесовете.
13. Един ловец на диви животни в пустинята видял авва Антоний да си почива заедно с братята. Той се възмутил от това. В желанието си да го убеди, че е необходимо от време на време да се проявява снизхождение към братята, старецът му казал: „Сложи стрела в своя лък и го опъни“. Той направил това. Старецът добавил: „Опъни го малко повече“ и ловецът го направил. „Продължавай да опъваш“. „Ако опъна лъка до краен предел, ще го скъсам“. Тогава старецът му отговорил: „Същото е и в делото Господне: ако изискваме извънредно много от братята, те скоро ще бъдат сломени. Следователно, от време на време трябва да снизхождаме към техните нужди“. Като чул тези думи, ловецът бил обхванат от смирение. Силно поучен от стареца, той си заминал, а братята се завърнали духовно укрепени.
14. Авва Антоний чул да се говори за един съвсем млад монах, който извършил чудо по пътя. Като видял, че старците се движели трудно по пътя, той заповядал на магаретата си да дойдат, за да се качат на тях и да отидат при Антоний. Това именно разказали на авва Антоний. А той им отговорил: „За мене този монах прилича на кораб, натоварен с блага, но не знам дали ще достигне до пристанището“. След време Антоний изведнъж започнал да плаче, да си скубе косите и да се окайва. Учениците му го попитали: „Авва, защо плачеш?“. Старецът отговорил: „Една голяма колона на Църквата току-що падна (той говорел за младия монах); но отидете при него и вижте какво му се е случило“. Учениците отишли и намерили монаха, седнал на рогозка, да плаче заради грешката, която сторил. Виждайки учениците на стареца, той казал: „Предайте на стареца да моли Бога да ми даде само десет дни и се надявам на изкупление“. И в рамките на пет дни той починал.
15. Братята хвалели един монах пред авва Антоний. Последният, след като го приел, го изпитал дали понася обида; и като се убедил, че не понася, му казал: „Ти приличаш на едно село, външно отлично украсено, но вътрешно разграбено от крадци“.
16. Брат казал на авва Антоний: „Моли се за мене!“. Старецът му отговорил: „Няма да се умилостивя за тебе, нито пък Бог, ако ти самият не се умилостивяваш и не умоляваш Бога!“.
* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“
Следва