Св. Антоний: Чрез радостта по Бога душата се разгръща

Душата на човека е подобна на птица също и в това, че дължи на топлината своето съществуване в света. Ако в действителност яйцето не се мъти постоянно от птица, от него не може да излезе живо птиче, поне­же неговият живот може да съществува само чрез топ­лина. Затова и Господ е казал в св. Евангелие: „Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чадата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!“ (Мат. 23:37).

Мои скъпи чада, след като разбрахме, че душата на този, който служи на Бога, е подобна на птица, чието съществувание произлиза от топлината, не допускай­те да ви бъде отнета силата на този огън. Вие сте подложени на множество нападения от страна на беса, за да ви изтръгне този огън, който Господ ви е дал. Всъщност бесът знае, че няма власт над вас, докато при­тежавате в себе си този огън.

Затова противете му се и се научете да разпозна­вате неговите измами, понеже дяволът крие своята злъч под маската на благост, за да не бъде доловима. Той ви представя много хубави неща (а те не са всъщност такива!), за да привлече към себе си вашите сърца чрез своето коварство, което наподобява истината. В това се състои именно неговата вечна грижа: да се противо­поставя с цялата си сила на всички души, които служат на Бога. Дяволът влага във вашите души множество из­кушения, за да изгаси този огън, чрез който се осъщест­вява добродетелта. Преди всичко той ви предлага по­кой на тялото и всичко свързано с него. Ако забележи обаче, че човек не му се подчинява и че неговото внуше­ние не намира никакъв прием, той прибягва до други хит­рости, които привидно са добри: преобразява се в ангел на светлината, както казва св. апостол Павел (срв. 2 Кор. 11:14), и прави много други неща, още по-необикновени, за да привлече сърцата към себе си. Когато обаче разбере, че хората се пазят от тях, не ги приемат и дори и за известно време не ги слушат, тогава, смутен, той бяга далече от тях. В този момент Духът Божи се вселява в човеците.

Когато Духът Божи живее в людете, Той им предла­га покой във всичките им дела и прави така, че игото на Бога им става благо, както е писано в св. Евангелие: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго и се поучете от Ме­не, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намери­те покой за душите си; защото игото Ми е благо и бре­мето Ми леко“ (Мат. 11:28-30). И тогава човеците не се изморяват нито при упражняването на добродетели­те, нито при богослуженията, нито при всенощните бдения; не се обиждат при оскърбления, нанасяни от други­те, и не се страхуват от нищо – нито от човек, нито от животно, нито от глад, нито от привидения, понеже радост­та от Бога е денонощно с тях.

Тази радост развива техния разум и го храни. Чрез нея душата се разгръща, подготвя се и се издига до не­бето, тъй както тялото получава своя строеж и укрепва чрез хляба, водата и други подобни неща от на­чалото на своя живот до края. Ние виждаме детето да се развива в действителност благодарение на млякото на сво­ята майка, след това – като поема мека храна, а по-късно – като се храни с онова, което му подхожда. Тогава то става силно и смело пред неприятели и при лоши условия. Ако болест обаче го постигне и му пречи да се хра­ни, неговите неприятели вземат връх над него и го по­беждават. Детето успява да си възвърне здравето, да се възстанови от болестта си и да победи неприя­телите си само с помощта и грижите на лекаря. Така и човешката душа, която не притежава в себе си радост­та по Бога, се оказва болна и засегната от тежки рани. Ако тя обаче се постарае да потърси човек, служител на Бога и познавач на душевната медицива, и се приоб­щи към него, той ще я излекува от нейните страдания, ще я възстанови и ще ѝ проповядва за Бога. Душата ще намери следователно онази радост, която ще бъде и ней­ната храна. Само тогава тя ще успее да се съпротивля­ва срещу своите врагове, които са духовете на злото; ще ги побеждава, ще разбива всичките им лоши съвети и благодарение на радостта ще стане съвършена.

Ето защо, мои възлюбени, след като знаете това, пазете се от лошите съвети на беса. Всъщност той се представя като такъв, който уж говори истината, за да лъже и обладава. Тъй че, ако той дойде при вас във вид на ангел на светлината, не му вярвайте и дори не го слушайте, понеже хваща верните чрез благовидни пред­ложения, които обаче не са такива. Несъвършени­те не схващат тези лукавства на дявола и онова, което постоянно им нашепва. Съвършените обаче съзнават това, както казва апостолът: „А твърдата храна е за съвършени, които благодарение на навика имат сетива, обучени да различават добро и зло“ (Евр. 5:14). Тях врагът не може да ги съблазни. Обаче верните, които не са съвършени и не се предпазват достатъчно, той ги мами чрез своята храна, която изглежда добра, а не е та­кава. Дяволът ги тегли към себе си, както рибарят тег­ли рибата, след като е скрил в стръвта острието на кукичката. Тъй че рибата не знае, че кукичката е скрита в стръвта, затова се приближава и, като захапе стръв­та, се хваща бързо и лесно. Следователно разберете то­ва: ако рибата знаеше, че ще бъде хваната с тази стръв, тя би избягала и изобщо не би се приближила. Както ка­захме, и врагът хваща в клопка несъвършените верни под предлог на една привидна истина, както го потвържда­ва премъдрият Соломон: „Има пътища, които се стру­ват човеку прави, краят им е път към смъртта“ (Прит. Сол. 16:25). Също и пророк Амос е писал: „Улавя ли се птица в примка на земята, когато няма мрежа за нея?…“ (Ам. 3:5). Знае се, че птицата от страх да не бъде хваната на земята се издига във въздуха и си прави гнездо на твър­де високи места, за да си почива и да спи. Така по време на своя сън тя няма да бъде обезпокоявана, понеже ни­кой не може да отиде при нея и да я грабне. Ние виждаме обаче, че ловецът постъпва хитро. Той идва под нейно­то гнездо и ѝ поставя мрежа с храна. С това я примамва да слезе от височината и я хваща в примката. Така дейс­тва и дяволът: поставя примки на несъвършените вяр­ващи чрез своите лукавства, които приличат на исти­на, но са твърде различни от нея и по този начин ги при­мамва да слязат от своята висина.

По същия начин той е действал, когато се е скрил под вида на змията, като е казал на Ева: „… в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло“ (Бит. 3:5). Ка­то е чула тези думи, Ева е била съблазнена и е помислила, че това е вярно, понеже не го е проучила грижливо. И кога­то тя е вкусила и е предложила и на Адам да яде, те са били пос­тигнати от най-голямото нещастие и двамата са падна­ли от тяхната висина.

По подобен начин постъпва дяволът и с несъвър­шените вярващи, докато те не знаят да правят разлика между доброто и злото, а следват своите влечения и се задоволяват със собственото си мнение. Те не се обръ­щат да се поучат от своите отци, които са вече съвършени и различават доброто от злото. Те си въобразяват, че сами са придобили съвършенство­то и благословението на своите отци.

И тъй, мои скъ­пи чеда, тези люде приличат на птиците, които, след ка­то са си направили гнезда нависоко, слизат на земята и лов­ците ги пленяват със своите измамни примамки. Това ста­ва така, понеже те се възгордяват, действат според соб­ствената си воля и изпълняват своите щения, без да слу­шат, нито да се подчиняват на своите отци. Тогава дяволът им представя тези измислени видения и изпълва сърцето им с гордост: през нощта им внушава мечтания, а през деня им показва тяхното сбъдване, за да ги съблаз­ни. И това не е всичко: през нощта той им разкрива свет­лини, макар че местата, където се намират, са осветени. Прави и много други неща от този вид, а така също и чудеса, които тук не можем да разкажем, нито да избро­им едно по едно. Всичко това бесът върши, за да си помислят вярващите с удовлетворено сърце, че той е ан­гел Божи и да го възприемат като такъв. След като са го приели по този начин, той твърде бързо ги хвърля от тяхната височина, поради обладалата ги гордост, по по­добие на птиците, за които говорихме. После той им вну­шава да си мислят, че са велики и съвършени по духовност много повече от другите. И тогава те не търсят послушание на своите отци. Така спрямо тях се изпълня­ва казаното в Светото Писание, че „… гроздовете им са гор­чиви“ (Втор. 32:32). В действителност те са такива. Раз­бира се, че съветите на отците им са трудни, понеже си въобразяват, че вече всичко знаят.

Ето защо, мои скъпи и благословени чеда, добре раз­берете това, което ви казах: вие не можете да напред­вате, нито да растете, нито да станете съвършени, нито да се научите да различавате добро от зло, ако не се вслушвате в съветите на вашите отци, пос­тигнали съвършенство. Само по този начин нашите от­ци са се държали: слушайки техните отци и получавайки техните поучения, те са напредвали, усъвършенствали са се и са станали самите те отци. Така е писано в кни­га Премъдрост на Иисуса, Син Сирахов: „Не бивай небре­жен към разказите на мъдрите и се упражнявай в техни­те притчи“ (8:9).

Мои обични чеда, трябва да подражавате на тези, ко­ито са се подчинявали на своите отци и са ги слушали във всичко, на тези, чиито отци са ги научили на всички Божии дела и които са поучавали своите верни и пос­лушни чеда. Исаак слушаше Авраам, Яков слушаше Исаак, Йосиф слушаше Якова, Елисей слушаше Илия, Павел слушаше Анания, Тимотей слушаше Павел. Всички тия и други светци са слушали свои­те отци, като са изпълнявали волята им в пълно подчине­ние. Те са познали истината, разбрали са справедливост­та и в крайна сметка са получили Духа Божи. И тогава те са проповядвали истината за всичко, както е писано у пророк Йезекиил: „Сине човешки! Аз те поставих… над дома Израилев и ти ще слушаш слово из моите уста и ще ги вразумяваш от Мене“ (Иез. 3:17).

Мои възлюбени в Господа, сега, когато притежавате правотата на сърцето, ако искате да напредвате все повече и повече, да имате сърца, несмутими от нищо, и в нищо да не бъдете играчка на бесовете, слушайте ва­шите отци и им се подчинявайте. И няма да паднете.

Аз ще ви науча на друго едно дело, което утвържда­ва човека отначало докрай, а именно: да обича Бога от цялата си душа, от цялото си сърце, от цялата си мисъл и да Му бъде изцяло предан. Тогава Бог ще му даде голяма сила и много радост и всички Божии дела ще бъдат за него по-сладки от мед. Така ще бъде и с всеки телесен труд, съзерцание и бдения. Игото на Господа ще му бъде леко и благо.

От любов към човека Господ го подлага на изпитания, за да не се възгордява, а да бъде твърд в борбата и да продължава да се усъвършенства: вместо сила идват тежест и слабост; вместо радост – мъка; вместо по­кой и спокойствие – смущение; вместо благост – гор­чивина. И много други състояния от този вид дос­тигат този, който обича Бога. Чрез тях той се укрепя­ва все повече и повече, като се бори срещу тях и ги по­беждава. След като ги победи, Светият Дух ще бъде с него във всичко и ще му дава повече сила, макар че човек няма да се страхува занапред абсолютно от никакво зло.

Моля се на Господа да ви дарува тази благодат поради вашето послушание и да я съхранявате в себе си.

Нему подобава слава и възхвала от всички надарени с разум същества, ведно с Неговия Отец и Пресветия Му Дух, се­га и във вечността. Амин!

* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“.

Следва