Протокол и приличие

Тези дни това е „дъвката“ на форумджиите в социалните мрежи. Сещате се – за роклята на външната министърка при срещата с турския ѝ колега. Не съм се заглеждал в снимките, нито ми е работа, но щом специалисти се изказват осъдително, сигурно има какво да се постарае съответната дирекция във МВнР относно външния вид на първите ни дипломати. Защото държавният протокол следи и за някакво установено приличие.

Добре е обаче и в „дрескода“ на църковниците да има известно приличие. Не става дума за лукса (и бесните цени) на одеждите и съответните им аксесоари. Впрочем, като рекох аксесоари, та да поясня. По справочниците френската дума "аксесоар" се обяснява като „дребен, второстепенен предмет, вещ, които служат за допълване или украсяване на друг, главен предмет“. Това не е мое определение, а вече вие си преценявайте за този главен предмет колко е главен и дали е одушевен или неодушевен. Но ако Господ слезе и погледне един наш натруфен владика, има да се диви какво е това чудо!

Тъкмо тези дни ми направиха пак впечатление черните очила на някои висши духовници. Сигурно на някои от тях им е препоръчано от очните доктори да носят такива очила при ярко слънце. Така поне съм чувал от не-клирици. Но то очните проблеми не питат имаш ли клирически сан или нямаш. Затова е добре да си пазят очите, ако не от друго (!), барем от силното слънце. Само че когато влязат в храма, където по дефолт (измодерничих се и аз, вместо да напиша „по подразбиране“) слънчевите лъчи са почти напълно ограничени, добре е тези клирици с черни очила да си свалят очилата, за да виждат по-добре иконите и хората в храма, а и Господ да ги види, че са Негови служители.

Тъй де! То няма писан официален църковен протокол, но има нещо, което на хубав български език се казва приличие.