Св. Антоний: Светият Дух не живее в горделива душа

Друг един отец е прославил Бога със следните слова: „Благославям те, Господи, че Ти ме научи чрез Своя Дух, Който даде на Твоите раби! Благословен си Ти, Господи, Който дарува на Твоите светци величие, по-голямо от всички богатства; аз пък не мога и с поглед да обхвана величието на богатствата на Духа, с Когото си обдарил Твоите верни чеда!“.

Мои възлюбени чеда, този Дух, Когото светците са търсили, са Го намирали. Той е именно онзи скъпоценен бисер, за който се говори в Евангелието: „Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери, и като намери един скъпоценен бисер, отиде, та продаде всичко, що имаше, и го купи“ (Мат. 13:45-46). Писано е също за едно „имане, скрито в нива, което чо­век намери и укри и от радост за него отива, та прода­ва всичко, що има, и купува тая нива“ (Мат. 13:44). Тъй също, мои възлюбени, и светците от всяко поколение, когато са намирали този Дух и Той се е вселявал в тях, са отправяли дълбока благодарност към Бога. И тъй, този Дух се вселява само в душите на тези, които приличат на онези блажени люде. Тогава Той им разкрива големи тайни, дарява им радост и покой на сърцето в този свят и прави нощта светла като ден.

След като ви обясних някои от плодовете на Светия Дух, мои възлюбени чада, сега искам да ви посоча какви са борбите на покварения дух. Знаете, че след като ви напуснах Господ облекчи моя път и пристигнах там, къ­дето сега пребивавам. Останах в моето усамотение далече от общността с помощта на Светия Дух, която се изявя­ва както в скритите, така и във видимите неща. Когато дойдете при мене, искам да ви запозная с това, което Светият Дух ми разкрива всеки път, както е пи­сано, че богатствата на Господа помагат на мъдрия, и да ви запозная с изкушенията, които ми се случиха впослед­ствие.

Наистина изкушенията дохождат със сила само при тези, които са получили Светия Дух. Когато чове­ците получават Духа, тогава ги нападат изкушенията на дявола, понеже Духът го допуска до тях. В действител­ност бесът няма власт да насилва вярващия, освен ако Светият Дух не му позволи.

И нашият Господ Иисус Христос, след като приел е човешка плът, станал е пример за нас, за да ни научи да различаваме винаги истината. По време на кръщението Светият Дух е слязъл върху Му във вид на гълъб, след това Ду­хът Го е повел в пустинята, за да бъде изкушен от дявола. Същият, след като Го е изпитал с всичките си изкушения, не е могъл да стори нищо против Него, както е казано в св. Евангелие: „И като свърши всички изкушения, дяво­лът отстъпи от Него до някое време. И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея…“ (Лука 4:13-14). Тъй също и всички, които получават Духа, като се борят с изкуше­нията и ги побеждават, са подкрепяни от Светия Дух. Той им дава много по-голяма сила, вдъхновява ги и ги предпазва от всичко.

Мои възлюбени чеда, бих желал да дойдете при мене, за да узнаете последното ми изкушение, което е подоб­но на това на нашия Господ Иисус Христос. След като е завършил спасителната Си мисия и като е знаел, че трябва да си отиде, Той е казал: „Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти“ (Мат. 26:39). Тази молитва не е била отправе­на поради слабост, страх или безсилие, но за наша поука, каквито са били впрочем и първите изкушения. Всъщ­ност Господ съвсем доброволно дойде от небето, без обаче да го напуска. Той живя на земята и взе нашето естество, за да ни спаси чрез него, като изпълни Своя промисъл, проповядвайки божественото Си учение. Той умря за нас, биде погребан, възкръсна, освободи от ада пленените и се възнесе на небето – там, където беше преди това.

Мои възлюбени чеда, виждате следователно любов­та на Бога-Слово, която ни издигна от адската бездна до небесните висини. Последните се различават от ви­димото небе, а и то се различава от въздуха, който е вятър с леки повеи; и въздушното пространство се от­личава от твърдата земя, върху която се намираме сега и която трябва да напуснем след известно време. И тъй, знайте, че делата на небето се различават от делата на земята и че съществува друго много по-твърдо място от тази земя, твърде мъчително и мрачно, където няма никаква светлина, ни покой. Това място се нарича ад. Следователно, мои възлюбени чеда, изкушението, кое­то неотдавна ми се случи, трябваше да ме повлече към същия този ад: враговете на доброто пожелаха да ме хвърлят в него поради голямото им лукавство. Те ми при­чиниха мъки, борби, безпокойства и смущения, но греш­ният аз благодаря и прославям Бога, че Той не ме оста­ви, а ме подкрепи и спаси от мрака на враговете и ме върна на първоначалната ми височина – така, както спаси Адам и добрите му синове, като им възвърна пър­воначалното им достойнство.

Затова е и казано: „Като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците“ (Еф. 4:8; срв. Пс. 67:19).

Известявам ви, че последното ми изкушение е по­добно на последното изкушение на Йосиф. Блаженият и праведен Йосиф е бил изпитан от много изкушения и не е бил смутен. След като е бил хвърлен обаче най-накрая в затвора, подобен на ада, той е бил покрусен от това изкушение. Като е видял неговата борба и търпение, на­шият милостив Бог го е удостоил с голяма чест и го е нап­равил господар. И нататък Йосиф не е бил изкушаван.

Наистина, мои мили чеда, които обичам, не ви прикрих важността на изкушението, в което попаднах и от което ме освободи моят Бог. Сигурен съм обаче, че това освобождаване се дължи на вашите молби и мо­литви, понеже вие си спомняте за моята смирена лич­ност. С мене вие понесохте множество трудности и Гос­под ще ви даде благодатта на Духа и на спасението, как­то направи това и на мене, недостойния. В действител­ност Той беше казал на Своите ученици: „Но вие сте, кои­то устояхте с Мене в Моите напасти, и Аз ви завеща­вам, както Ми завеща Моят Отец, царство, за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство и да седне­те на престоли да съдите дванадесетте колена Израилеви“ (Лука 22:28-30).

Мои възлюбени чеда, разберете добре истинския сми­съл на тези думи: този, който съучаства с Господа Иисуса Христа, като Му се подчинява, ще има дял с Него в мяс­тото на покоя; и който Му съучаства в презрението, ще има дял с Него в славата, понеже само онзи, който понася стра­данията, упреците, проклятията и презрението, ще бъ­де прославен.

Знайте също така, мои скъпи чеда, които обичам, че след като все пак писах това писмо, Духът ме подбуди да ви пиша и за серафима, когото пророк Йезекиил видял (Иез. 1:4 сл.) и който е образец на верните души, кои­то се борят, за да получат съвършенство. Той има шест криле, покрити с очи, едно лице, приличащо на човек, дру­го – на телец, трето – на лъв и четвърто – на орел. Пророкът споменава и за много други неща, но времето ми не ще стигне, за да ви ги опиша. Ще ви дам само няколко обяс­нения за смисъла на това, а когато с Божия помощ дойда при вас, ще ви изложа останалото устно, защото сега не мога да ви го опиша.

Знайте, че първото лице на серафима, което е лице на човек, означава вярващите в света, които изпълня­ват усвоените от тях заповеди. Ако някой от тях на­пусне света, за да сложи монашеското облачение, той се уподобява с лицето на телеца, понеже се бори за при­лагане на заповедите, свойствени на монашеското със­тояние, и води една реална борба. Когато изпълни за­дълженията на общежитийния живот и отиде в пусти­нята, за да живее в усамотение и продължи борбата сре­щу невидимите демони, тогава отшелникът се сравня­ва с лицето на лъв, който е цар на животните в пусти­нята. След като е победил невидимите врагове, станал е господар на своите страсти и ги е преодолял, тогава той ще изрази благодарност на Светия Дух, ще съзерца­ва божествени видения и ще се сравнява с лицето на орел. И за него ще се изпълни Светото Писание: „… подновява се като на орел твоята младост“ (Пс. 102:5). Оттук на­татък разумът му ще различава това, което идва към него от шестте посоки, и ще бъде оприличен на тези шест криле, покрити с очи. Такъв ще стане духовен се­рафим и ще получи вечното наследство чрез послушание към духовните си отци.

Мои обични чеда, зная, че всички ние получихме сила от Господа, понеже се подчинявахме на нашите отци и получихме тяхното благословение. Също и вие поради ва­шето послушание и служение ще получите сила от Гос­пода и ще наследите благословението на вашите отци.

Казвам ви наистина, че си спомням винаги за вас. Виж­дам ви с духа си както бдящата и състрадателна майка вижда своите съвсем малки деца. Моят Господ много пъ­ти искаше да отпочина от умората на това тяло и да призове при Себе Си моята душа, но, за да пребъдва във вас Духът Господен, Той остави бедния ми дух в тялото му за ваше назидание, като ми каза: „Ти си добра майка, добра първомайка, тъй че Аз те оставям да възпитаваш в доброто твоите чеда“. А сега, мои благос­ловени чеда, получете последното ми благословение.

Ето написаното от вашия отец и неговото благословение: пазете ги добре, понеже това е истинско­то наследство, което унаследяват духовните отци. Те не оставят в наследство на своите синове злато, среб­ро или нещо друго подобно, а именно това истинско наследс­тво. Всъщност родителите по плът са тези, които ос­тавят в наследство на своите чеда злато, сребро и други подобни блага. Виждате, че патриарсите, които са били твърде богати на злато, сребро и други материални блага, при все това не се споменава, че са говорили за тези неща на сво­ите чеда, понеже те са временни и преходни. Те обаче са оставили като наследство това истинско благословение, което трябва да продължи вечно и чрез което се наследява вечният покой. То именно ще остане с човека във вечността.

Тъй че знайте, че това благословение, което ви даде вашият отец, е като благословенията на отците пред­вид вашето спасение в Господа и в Духа на истината!

И нека нашият Господ ви дари всичко това, докато на­пуснете този преходен свят и наследите онзи, който е непреходен, по ходатайството на всички наши отци. Амин!

* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“

Следва