По повод годишнината от регистрацията на българската православна църква в Чикаго (1 март 1946 г.) публикуваме този текст, който е част от книгата на проф. Георги К. Иванов „Българските църковни общини в Америка и Чикаго” (Пловдив, 2011 г.). Авторът е живял дълги години като емигрант в Чикаго и е допринесъл много за запазване на българския характер на църковните ни общини в този американски мегаполис с изключително голяма българска общност. Проф. Г. Иванов любезно предостави текста на Двери.бг.
Идеята за създаването на българската православна църква "Св. София" в Чикаго датира от 29 април 1938 г. Това научаваме от една “Дописка за посрещането на епископ Андрей Велички в гр. Чикаго, САЩ”. Публикувана е в “Църковен вестник”, гр. София, бр. 22 от 27 май 1938 г.
Казва се: “Българите в Чикаго бяхме щастливи тия дни да посрещнем, да видим и да чуем наш български владика в Чикаго. Тая радост за нас е особено голяма. Дядо Владика дойде при нас с обич и ние го посрещнахме със синовна преданост и почит. На 29 април дядо Владика събра колонията ни в руската църква “Св. Троица”. Тамо той отслужи вечерна служба, прави водосвет, поръси всички ни, каза ни топло, пропито с вяра и обич пастирско слово и ни благослови. След черковната служба той ни събра в църковния салон, дето разменихме мисли за духовното преуспяване на колонията ни и избрахме комитет, който да поеме грижата да си построим в най-скоро време църква в Чикаго.”
Църковната община официално е регистрирана 8 години по-късно, на 1 март 1946 г. Като членове на първото настоятелството са записани: Иван Тонов, Крист Ковачев, Калина Михайловска, Коста Патев и Виктор Чотов. Съгласно нейните регистрационни документи и устав тя "административно и канонически е неделима органическа част от Българската Православна Църква - Епархията в Америка и остава под нейната юрисдикция".
За продължителен период от време историята на църквата е свързана най-вече с политически борби, отколкото с духовно-религиозния живот. Повече подробности за нея и българите в Чикаго дава нейният пръв свещеник - Антим Енев. Нека да се запознаем с неговата “Кратка историйка за създаването на църквата “Св. София” – гр. Чикаго”.
При създаването на църковната община най-голяма роля е играл г-н Иван Тонов. Негова е идеята за създаването на българска църква, "която да пази, като любеща майка, българското национално съзнание, вяра и народни традиции на българите емигранти в този град". Той е главният мисионер, убеждавайки лично българите в необходимостта от българска църква. Редом с него е г-н Христо Ковачев, по професия аптекар. Той оставя завещание от 5,000 долара на църквата. Друга личност, играла голяма роля при образуване на църквата с "нейния такт и религиозни познания на Христовата вяра е г-ца Калинка Михайловска". Г-н Коста Патев е бил касиер. През последната война той губи вяра, че може да се построи църква и връща даренията, направени от някои по това време. По времето на г-н Владимир Дамянов като председател на църковното настоятелство (1962/63 г.) е проиграна възможността общината да се сдобие със свой свещеник. Промяна в живота на църквата настъпва, когато председател става г-н Христо Иванов, а касиер г-н Димитър Тикатов - "и двамата млади, ентусиазирани и постоянни в защита на идеята: да се поддържа жива църквата, да се набират средства и да се очаква моментът, когато ще се сдобият с български законен свещеник".
Българският свещеник, протойерей Антим Енев, е назначен на 1 май 1973 г. В касата на църквата има 26 000 долара. Той предлага да се закупи къща, която да се преустрои за църковни служения. През пролетта на 1974 г. е закупена къщата на 3827 N. Lawndale в Чикаго. Цената е 38 000 долара. Наличните пари са недостатъчни. Христо Иванов и Димитър Тикатов додават лични пари, колкото е необходимо. Изготвят се всички документи за преустройството: първият етаж е за църковни служения, а вторият етаж - за жилище на свещеника, а бейсментът (сутерен) за салон за социални срещи и различни прояви.
„Историйката“ продължава: "Пръв започва да прилага личен труд по събаряне и почистване на етажа Димитър Тикатов. На втория ден се присъединява свещеникът, а на третия и една жена – Руска Ив. Стайкова. Иконостаса направи и подари г-н Нинко Цолов". Съпругът на Руска "направи пода на олтара и гардероба за одеждите". Г-н Владимир Мечкарски подарява столове и маси. Георги Радоев и Олга Георгиева също правят дарения. "Един човек, чужд на вярата и нацията ни – един евреин" не взема пари при узаконяване на електрическата инсталация. Към заслужилите от “голям мащаб” са Георги Стоилов и Димитър Караджов. Общо взето 60 души са взели участие при създаването на храма. Накрая завършва така: "Храмът се намира в добър квартал, населен с европейци".
До влизането в собствена църковна зала ще мине повече от една година. През това време църковните служби се водят в залата на Центъра на латвийската общност (Latvian Community Center), намиращ се на 4146 N Elston Ave. в Чикаго. Залата е наемана за два часа в неделя сутрин срещу 25 долара наем. Като начало на редовни църковни служби в Чикаго, изнасяни на български език в Latvian Community Center се посочва датата 13 май 1973 г. (Неделя на мироносиците, бел. ред.).
Първата света литургия в собствения храм на българите в Чикаго е отслужена на 8 декември 1974 г., неделя. Още една светла дата в историята на българската емиграция в Чикаго!
През 1975 г. е взето решение храмовата зала да бъде осветена. По това време в САЩ има двама епископи, изпратени от Синода в София. Единият е Йосиф Знеполски (Диков), а другият е Симеон Главиницки (Димитров). На 5 остомври 1975 г., неделя, двамата в съслужение с отец Енев освещават църквата в присъствието на огромно мнозинство българи.
Свещенослужения се провеждат редовно от свещеник Енев до 1978 г. Отношенията му с църковното настоятелство се влошават и те го уволняват. На негово място назначават монаха Дамян Маринов (архимандрит, бивш игумен на Преображенския манастир, Великотърновско). О. Дамян дълги години е бил домакин на еп. Андрей в Ню Йорк.
Особено място в живота на църквата "Св. София" и българската емиграция заема посещението на Българския патриарх Максим. Той идва в САЩ през септември 1978 г. Посрещнат е с радост и полагащото се уважение от българите в Чикаго. Няколко деца са получили светото кръщение тогава от него в църквата "Св. София".
Църквата "Св. София" и българите в Чикаго от дълги години са в полезрението на специалните служби в България. Държавна сигурност разработва, предлага и ЦК на БКП приема документ за „Основни положения за работа с българските църкви в САЩ, Канада и Австралия”. Там е указано какъв е начинът на „подбор, подготовка и назначаване, и ръководство на свещенослужителите”, както и мястото на „съответните компетентни органи” в този процес. Формулирани са задачите, които свещениците трябва да изпълняват наред с духовната си мисия: „Изолиране на вражеската емиграция от влияние в българските църковни общини в чужбина”. Те са подчинени на Синода, но ще „работят под ръководството на посолството”. Да подготвят отчети по предварително зададена структура, като „докладите се представят лично в нашите посолства или консулства”. Свещениците са длъжни „да не съхраняват в жилищата си и в служебните помещения копия от доклади, сведения и други материали...; да не разгласяват пред църковните настоятелства и други лица за отчетите, които се дават, и данните, които се съдържат в тях; да не кореспондират директно с Комитета (по въпросите на БПЦ и на религиозните култове към МВнР в София, бел. ред.) и Синода; в личната си кореспонденция... да не третират служебни въпроси и такива, свързани с работата им”. Ще припомня също, че в материалите, подготвени за разглеждане в Секретариата на ЦК на БКП, на два пъти се споменава Чикаго. Първият път: „Да се направи опит архимандрит Дамян да бъде преместен другаде – например в Синсинати, а в Чикаго да бъде изпратен един по-подходящ и по-подготвен във всяко отношение свещеник...”. И вторият: „Може би ще бъде възможно да се смени само свещеникът в Чикаго, където, ако се изпрати по-подходящ човек, ще бъде извършена много положителна стъпка”.
Както се вижда, смяната на свещеника в църквата "Света София" в Чикаго е от особено значение за управляващата комунистическа партия в България. По това време Чикаго е средище на най-отявлените "врагове" на социалистическа България: Български национелен фронт, БЗНС - Никола Петков, анархисти. В схемата за изпълнение на решенията на ЦК на БКП, разработени от Държавна сигурност, е включен епископ Дометиан (от 1972 г. той е агент на ДС с агентурно име Добрев). Той е в САЩ (от 1979 г., бел. ред.), сменил еп. Симеон като администратор (управляващ, но не титуляр, бел. ред.) на Акронската епархия. (Еп. Симеон е единственият измежду висшите духовници, огласен като щатен официр от ДС с агентурни имена Христов и Торис. През ноември 1967 г. е назначен за оперативен работник към строго секретния щат на Първо главно управление на ДС). Еп. Дометиан, следвайки „Основните положения за работа с българските църкви", предлага на църковното настоятелство на църквата "Св. София" няколко имена на свещеници. Между тях са имената на брата на епископа, покойния вече отец Благой Топузлиев и това на Валентин Ноцков. За да няма конфликт на интереси, братът отпада (при това о. Благой наскоо е излязъл от затвора след присъди от общо 5 г. и 6 мес. за антикомунистическа дейност, бел. ред.). Така остава кандидатурата, лансирана от ДС - тази на Ноцков (от Благоевград, бел. ред.).
Ноцков пристига като енорийски свещеник в Чикаго в началото на м. септември 1982 г. като "по-подходящ и по-подготвен във всяко отношение". На следващата година обаче Ноцков е обвинен в “сексуално посегателство” спрямо една от енориашките. Започва продължителна серия от съдебни дела с най-различни ищци и ответници, обвинения и претенции. Развоят им се следи от властите в България. От София дават лични указания на посланика във Вашингтон: “Свещеник Ноцков е положителен човек, лоялен и привързан към социалистическа България... Моля представител на посолството (то е във Вашингтон) да се срещне със свещеника (той е в Чикаго) и да поговори с него за линията на поведение, която трябва да се следва ...”. В друга грама се казва: "Координираните действия, направлявани от заинтересовани сили в САЩ, имат за цел ликвидиране на българското присъствие и влияние сред нашата емиграция в САЩ”. Зам.-министър Любомир Попов обръща внимание, че: "Тази кампания се ръководи от вражеската емиграция, която в лицето на свещеник Ноцков виждат пречка за постигане на своите цели".
Финалът идва през май 1993 г. Ноцков и поддръжниците му губят делото. Съдът постановява църквата, парите и архивът да бъдат предадени на другите. От сметката на църквата липсват около 50 000 долара. Касиерът е осъден и е запорирана къщата му. Свещеникът е обвинен от възстановените настоятели, че не е дал отчет къде са няколко хиляди долара от фонда за построяване на нова църква. В резултат на съдебните дела “църквата "Св. София" се провали морално, религиозно и духовно, а финансово беше ограбена", казват от настоятелството. Ноцков се завръща в България. След две години той отново е в Чикаго. Опитите му да разруши установения мир сред миряните в църквата "Св. София" среща категоричната съпротива на настоятелството (по това време свещеник вече е отец Груйо). Те пишат на Ноцков: "Вашата поява в нея (църквата "Св. София") е символ на разцепление и раздор".
Както става ясно, от м. май 1993 г. мястото на свещеника в църквата "Св. София" в Чикаго отново е вакантно. Църковното настоятелство търси такъв. Явяват се няколко кандидати. Един идва от Ню Йорк и служи почти цяло лято, докато децата му били във ваканция. Чикаго му харесало, но жена му имала добра работа в Ню Йорк и не пожелала да се премести тук. Други изнесли по няколко свещенослужения “пробно”. Между тях е и отец Грую поп Цонков. Настоятелството се спира на него. Той поема свещенослуженията в църквата през декември 1993 г. (отец Груйо Цонков почина прец октомври 2021 г. в болница в Чикаго, бел. ред.).
През 2001 г. църковното настоятелство взема решение за строеж на нова църква. Тук освен ентусиазма на отец Груйо активна роля заема д-р Виолета Симов(а), д-р Николов, д-р Аврамов, Роза Грегори, която по това време е председател на черковното настоятелство, и десетки родолюбиви българи от старото и по-новото поколение емигранти. Много далновидно търсят и намират парцел извън голямо Чикаго, в близост до който минават някои от важните пътни магистрали. Църквовният комплекс е построен за няколко години. Намира се на адрес: 404 West Oakton Street, Des Plaines, IL 60018. Освен богослужебния храм има обширни ресторант, паркинг и двор. Няколко помещения са отделени за класни стаи за българското училище. На 15 юни 2014 храмът е осветен от българския митрополит за САЩ, Канада и Австралия Йосиф (Босаков).
