Ако човек прочете Евангелието, ще види как Христос постоянно върши чудеса: проповядва, поучава и извършва чудотворни дела. Той посява словото Божие и говори за Божието царство, а същевременно, за да засвидетелства истинността на това царство, извършва чудеса – изцелява слепи, хроми, прокажени и изобщо хора с различни тежки страдания. А аз ви призовавам да четете всеки ден Свещеното Писание, макар и по малко: дори само един откъс от Стария или от Новия Завет, а най-добре и от двата – постепенно ще започнете да виждате как Бог говори в сърцето ви и как животът ви се променя. Та и в Деянията на апостолите ще видим какви велики чудеса са извършвали апостолите. Казва се, че дори чрез сянката на апостол Петър хората се изцерявали; чрез кърпата или дрехите на апостол Павел ставали чудеса. Имало възкресявания на мъртви, изцеления на парализирани, слепи и хроми – на хора с тежки болести.
Но така ли е било през всички времена? Нима през цялата история чудесата и явяванията на светците, на Пресвета Богородица и на Самия Христос са били толкова постоянни и явни?
Затова мнозина хора, когато четат Евангелието, си задават един въпрос. Те казват: в страниците на Свещ. Писание виждаме как непрестанно се случват чудеса. Днес обаче, в нашето време – и обърнете внимание на това, защото ще го разгледаме по-подробно – особено в западните общества, тоест в Европа и Америка, такива случаи се чуват много по-рядко. А ние самите живеем именно в тази западна културна среда. Колкото повече минава времето, сякаш тези явления стават все по-редки. В Гърция например се споменават чудеса, свързани със св. Рафаил или със св. Ефрем, а и в православни страни като Гърция все още се говори за такива събития. Но не е както в миналото, когато хората чуваха за толкова много чудеса и свръхестествени прояви.
И ако това се наблюдава дори в православни страни, какво да кажем за други региони – например за Северна Европа или за по-секуларизираните части на Запада?
Така естествено възниква един въпрос: как е възможно апостолите да извършват толкова много чудеса, а днес да чуваме за тях толкова рядко? Ако човек започне да чете внимателно Деянията на апостолите, ще се удиви от чудесата, които са ставали навсякъде, където апостолите проповядвали. В името на Иисус Христос те изцелявали болни, слепи и парализирани; изгонвали бесове; дори възкресявали мъртви. Ставали наистина удивителни и страшни по силата си дела. Всички тези чудеса свидетелствали и потвърждавали едно: че Божието царство е дошло и действа сред хората.
Но случват ли се днес чудеса?
За да отговорим на този въпрос, трябва първо да изясним какво представляват чудесата. Оттук трябва да започнем, за да можем след това да разберем какво се случва и в наши дни.
Преди всичко трябва да се каже, че чудесата в Евангелието не са опит на Бога да впечатли хората. Те не са демонстрация на сила или власт и не са насочени към това да предизвикат удивление или сензация.
В Евангелието от Йоан чудесата дори не се наричат „чудеса“, а „знамения“ (σημεῖα). И това не е случайно. Наричат се знамения, защото са знаци за началото на Божието царство. Когато Христос върши чудеса, Той всъщност свидетелства, че Божието царство вече е започнало. Сякаш казва: „Царството Ми дойде. Новият свят, който ви обещах, вече се открива.“
А какъв е този свят? Това е свят, в който няма болка, нито страдание, нито въздишка; свят без болести, без сълзи и без смърт – светът на Божието царство. Затова, когато Христос изцелява слепия, хромия, парализирания или болния човек, Той показва именно това: че царството Божие вече се открива сред хората.
Той не върши тези дела, за да Му ръкопляскат, нито за да впечатлява, нито за да демонстрира сила. Бог няма нужда от подобно нещо. Всички Негови чудеса са знамения, които свидетелстват, че Божието царство е започнало да действа в света.
Божието царство все още не е напълно осъществено, но вече е започнало.
Един съвременен голям богослов казва следното: когато Христос изцелява слепец, прокажен или парализиран, Той не извършва просто една обикновена телесна изцелителна намеса. В този момент Христос показва как ще изглежда Божият свят, когато Бог възстанови всичко.
С други думи, чрез тези чудеса Христос сякаш ни казва: „Такъв ще бъде светът в Моето царство.“ Това е светът, който Бог е замислил за човека още от самото начало – преди грехопадението. Макар че след греха на Адам и Ева и след собствените ни грехове този свят е бил помрачен и разстроен, първоначалният Божи замисъл за човека остава същият.
В този Божи свят няма болести, няма слепота, няма недъзи, няма страдание. В Божието царство няма разделения и противопоставяния, няма социални или човешки различия, които пораждат несправедливост – няма противопоставяне между богат и беден, силен и слаб. Божието царство е свят на пълно възстановяване и хармония.
Затова, когато Христос изцелява слепия, Той сякаш му казва: „Погледни в това изцеление образа на онова, което предстои. Виж какъв ще бъдеш в Моето царство. Виж какъв ще бъде светът, когато Божието царство се открие напълно.“
И така, според този съвременен богослов, Христос чрез чудесата разкрива предварително какъв ще бъде светът, когато Бог окончателно възстанови всичко – в Неговото царство, след възкресението, когато хората ще възкръснат от мъртвите и ще получат нови тела. Тогава ще има нов свят, нова земя и ново небе – нов живот в пълнотата на Божието царство.
Веднъж попитали един богослов: „Наистина ли вярвате, че човек може да възкръсне отново? Че след смъртта може отново да се роди за нов живот, да възкръсне от мъртвите?“
На този въпрос той отговорил: „Защо ти се струва толкова трудно да повярваш в това? Нима не вярваш, че си се родил и че си дошъл на този свят? Ако Бог е могъл да те сътвори и да ти даде живот веднъж, защо да не може отново да те възкреси и да те създаде наново?“
Точно това казва и книгата Откровение (Апокалипсис). Днес често представят тази книга като нещо страшно и мрачно. Но ако прочетем последните ѝ глави, ще видим, че те са изключително красиви и изпълнени с надежда. Защото там се говори за това, че Бог създава ново небе и нова земя, един нов свят без болести, без страдание и без болка.
Там се открива образът на възстановеното творение: майката отново вижда своето дете, детето – своя баща, братята – своите братя, роднините – своите близки. Всички се събират отново и образуват едно велико семейство на Бога. Всички се познават и всички живеят отново, в нов живот.
Всъщност това е и основното послание на цялото Свещено Писание. Цялата Библия разкрива Божия план – да доведе творението до Своето царство, където няма да има болест, болка, плач или страдание.
И именно така завършва Откровението. Ако човек прочете последната глава, ще види обещанието, че хората ще възкръснат и ще получат нови, преобразени тела.
Но някой ще попита: „Но как ще стане това?“
А отговорът е прост: когато си се родил, знаеше ли къде се намираш преди това? Съществуваше ли някъде съзнателно? Знаеше ли откъде идваш и как ще се появиш в света? Знаеше ли, че ще се родиш? Не. Тогава защо ти се струва невъзможно, че Бог може отново да ти даде живот чрез възкресението? Ние вярваме в общото възкресение, когато, както казва Свещеното Писание, всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Христос и ще оживеят отново.
Един съвременен богослов казва, че чудесата са малки образи на новото творение на Бога, на Божието царство. Те са като малки прозорци, през които можем да надникнем към бъдещия свят.
Например чудото с изцелението на парализирания в Капернаум, за което се чете в Църквата, е сякаш отворен прозорец към Божието царство. Чрез него ние виждаме, макар и за кратко, какъв ще бъде светът, когато Божието царство се открие напълно.
Сега още не можем да го видим изцяло, но чрез чудесата ни се показва част от тази бъдеща реалност – свят без болести, без парализа, без страдание.
След като видяхме какво представляват чудесата, можем да разгледаме и още един въпрос, който често се поставя. Мнозина казват: „Чудото се случва, когато човек има много силна вяра.“ И наистина, в Евангелието често чуваме Христос да казва: „Иди си – твоята вяра те спаси.“
Но ако не разберем правилно това, възниква един проблем. Защото човек може да си помисли, че нашата вяра сама по себе си ни изцелява – сякаш става дума за някаква психологическа сила, за вид самовнушение, за моя собствена сила и собствена способност това да стане, което накрая ме изцелява.
Но нещата не стоят така.
Когато Христос казва: „Вярата ти те спаси“ или когато на други места отбелязва: „Не съм намерил такава вяра дори в целия Израил“, Той няма предвид някаква психологическа сила, която произвежда чудото. Вярата не е вътрешна енергия на човека и не е форма на самовнушение, не е нещо, което имаш вътре в себе си.
Вярата е нещо друго: тя е отвореността на човешкото сърце към Бога. Сякаш сърцето на човека казва: „Да, Господи, отворен съм да видя Твоето чудо. Да, Господи, желая да видя Твоята сила. Ето ме – Твой съм, Твоят син, Твоята дъщеря, Твоят раб. Искам да видя. Отворен съм, покажи ми Твоето царство. Покажи ми Твоята слава, Твоята светлина, Твоето присъствие.“
Следователно вярата е отваряне на човека към Бога. А неверието е обратното – затваряне. Когато човек затвори сърцето си, той се затваря за Божието действие и за Неговото присъствие. Това е една катастрофа, разрушаване.
Неверието свива човека, ограничава го и го прави все по-затворен. То го стеснява духовно.
Вярата обаче прави обратното – тя разширява човека, отваря го към по-голяма реалност. Тогава човек започва да желае да види чудното, богатството и красотата на това, което го заобикаля.
Защото реалността около нас е много по-богата и по-велика, отколкото можем да възприемем. Навсякъде около нас е изобилието и присъствието на Бога – ангели, светии, духовни сили. Но ние виждаме само една много малка част от тази реалност.
Всъщност чрез нашия мозък и сетивата си възприемаме само малък процент от действителността. Не виждаме цялото. Затова и апостол Павел казва в Първото послание до коринтяни: „Сега виждаме като в огледало, смътно“ (1 Кор. 13:12). Тоест виждаме неясно, като чрез загадка. Досещаме се за истината, без да я виждаме ясно. А какво е огледалото? Огледалото не показва самата действителност, а само образ, отражение. Истинската реалност е отвъд това отражение.
Но ще дойде време – казва апостолът – когато това ще се промени. Кога? Когато Божието царство се открие напълно, когато човекът бъде освободен от ограниченията на настоящия свят и на сетивата, които сега ограничават възприятието му – на пространството, на очите, ушите… Когато излезем от тази реалност, тогава ще видим, казва апостол Павел, „лице в лице“ истината, тоест Бога.
В едно духовно четиво се казва и нещо много красиво: за да видиш ангелите, които съществуват около нас, първо трябва да имаш ангел в себе си.
Какво означава това? Означава, че за да видиш тази духовна сфера – на ангелите, на светиите, на Пресвета Богородица, на хората, които са си отишли от този живот – трябва вече в същността си да вярваш в тази реалност. След малко ще се върнем към това, особено във връзка с онова, което искам да кажа за западното общество.
Следователно вярата не е наша психологическа сила. Тя е отваряне към силата на чудото и към чудния Божи богат свят. Тя е отваряне към света на чудесата, който Бог е сътворил. Но когато една общност или един човек е затворен или циничен, тогава той отхвърля това, което Бог иска да извърши. И така Бог не може да даде чудото.
Следователно вярата е отваряне, посрещане на Бога, докато неверието е затваряне.
Спомнете си един много впечатляващ момент от Евангелието. Там се казва нещо поразително: че Христос не извършил много чудеса в Назарет. И това е важно – именно в Своята родина, в Своя град. Защо? Поради тяхното неверие.
Този силен евангелски текст показва, че хората не могли да видят в Иисус Христос Месията. Те виждали в Него само сина на дърводелеца, когото познавали.
Те не можели да Го видят истински като Сина Божи. Казвали си: „Хайде де, кой е Той? Нали е синът на дърводелеца.“ Разбирате ли? Не можели да Го приемат.
Много често и в нашия собствен дом, около нас – сред приятелите ни, в селото ни, в квартала ни, в града ни – има свети хора. Но ние не можем да ги видим като такива, защото си казваме: „Айде сега, пък този ли ще е свят? Айде сега Мария да е светица? Или Васил, например?“
Не гледайте как говорят за свети Евмений, например. Той е живял отдавна. След време хората вече признават светеца. Но ако бяхте отишли там преди много години, щяхте да видите, че винаги е имало такива, които не са го смятали за нещо особено. Разбира се, винаги има и просветени хора, които разпознават светостта, но има и такива, които не я виждат.
Затова е много важно човек да бъде отворен към Божието чудо. Но мнозина остават затворени – затворени в своите предразсъдъци. Казват: „Хайде сега, този ли ще слушаме? Този ли ще ни учи? Този ли ще прави чудеса?“ Така човек се затваря, свива се вътрешно и не се отваря към Божието действие. И затова Евангелието казва, че Христос не извършил много чудеса там поради тяхното неверие.
Следователно неверието затваря сърцето. Това запомнете: неверието затваря сърцето, а вярата го отваря. Неверието смалява човека, а вярата го прави по-голям. Неверието смалява света около мен.
Вярата ме отваря към свят на чудеса, към свят на възможности, към свят на възможности и шансове.
Вярата ми отваря нови възможности и нови пътища.
(Следва)
Източник: Личен канал на автора
