Свещеното Писание, и Старият, и Новият Завет, казва, че Бог дава благодат на смирените, а на горделивите се противи. Смирението побеждава гордостта. Когато се смиряваме пред Бога, ние привличаме Неговата благодат. И както Той не ни принуждава насила да Го следваме, а чрез Своето смирение се възвиси на Кръста, и чрез това възвисяване на Кръста – чрез Своето смирение и кротост – привлича всички към Себе Си, така и ние, когато се смирим, привличаме Неговата благодат към себе си. Това е едно взаимно привличане, което трябва да съществува между Бога и човека. Бог привлича човека чрез смирението на Своята съвършена любов и го привежда близо до Себе Си. А човекът чрез доброволното си смирение, заради заповедта Божия, привлича Божията благодат към себе си. Тогава сърцето му се съединява с Духа Христов.
Както казваше нашият старец архим. Софроний Сахаров: няма по-велико чудо в цялото творение от това – съединението на човешкото сърце с Божия Дух, с Духа на Христос. Защото Той е за нас Пътят; Той ни води при Отца и ни дава Светия Дух.
Пътят на Христос е един – слизане на земята и дори до преизподнята, и възкачване над небесата. И чрез това двойно движение – на слизане и възкачване, Той даде дарове на човеците. Тоест, Той изля Своите дарове върху земята като дъжд; Неговите благодатни дарове се изляха като дъжд върху земята в деня на Петдесетница и остават в Църквата до последните времена.
И когато човек се смирява и върви надолу, тоест смирявайки се и изпълнявайки Божията заповед, той привлича Божията благодат, защото поставя себе си на пътя на Христос. А Христос каза: „Аз съм Пътят“. Когато човек постави себе си на Христовия път, той има Христос като свой спътник. А Христос, като негов спътник, му предава Своето състояние, което е Светият Дух. Разбирате ли?
Няма друг начин за нас да станем духовно съвършени, освен да поставим себе си на пътя на Господа, който се изразява в Неговите свети заповеди – и преди всичко в заповедта за двойната любов: любовта към Бога с цялото ни сърце, с цялата ни сила и любовта към ближния като към самите себе си.
Когато човек пребъдва в смирения дух на Божиите заповеди, той се намира на пътя на Господа и има Христос като свой спътник. Така той става участник в Неговото състояние и следователно носител на Неговия живот.
Авторът архим. Захариас (Захару) е кипърец по произход, духовно чедо на преподобния старец Софроний Сахаров. Замонашва се и живее в манастира "Св. Йоан Предтеча" в Есекс, Англия. Завършва богословие в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж и в Аристотелевия университет в Солун, където е провъзгласен за доктор с дисертация на тема: „Осъществяването на ипостасния принцип в богословието на стареца Софроний“. Посветил е много книги и статии на богословието на св. Силуан Атонски и преп. Софроний (Сахаров)
