Днес е Втората неделя на Великия пост. Този възкресен празник бележи една от важните в духовно отношение спирки по пътя и съучастието ни в Голготските страдания на Божествения ни Учител, а най-вече във всеславното Негово Възкресение. Кога е живял светецът, чиято памет честваме днес?
Св. Григорий е живял през 14 век. Това е времето и на учението на исихазма, което свързваме главно с личността на св. Григорий.
Св. Григорий е роден през 1296 г. в семейство на бежанци от Мала Азия. Фамилията Палама указва на знатно потекло, тъй като по това време обикновените хора са имали само имена и прозвища. Завършил образованието си в Константинопол, Григорий Палама имал репутацията на блестящ познавач на Аристотел. Около 1315 г. заедно със своя брат стават монаси на Атон. На Атон Григорий живее в различни манастири, докато накрая се установява в скита на св. Сава, който бил към Великата лавра на св. Атанасий Атонски. Живеейки през по-голяма част от времето си в този скит, Григорий посещавал лаврата за участие в общите служби и тайнствата.[1]
По-късно Григорий става солунски архиепископ. Почива през 1359 г., а паметта му се чества на 14 ноември, както и на днешната втора неделя на Великия пост.
Св. Григорий Палама защитава позицията, че макар и непознаваем по Своята същност, Бог е познаваем посредством Своите външни изяви, енергии. Божиите енергии са благодатта, изливана от Бога върху Неговото творение. Макар да не са Бог в Неговата същност, божествените енергии не са и нещо тварно, „те изтичат вечно от едната същност на Светата Троица.”[2]
Противници на св. Григорий са били калабрийският монах Варлаам и Григорий Акиндин. Според тях съществува божествената същност, съществуват и нейните тварни следствия, но не съществуват божествени действия. Те обвинявали св. Григорий в изопачаване на веровите истини.
Както казахме, ние свързваме личността на св. Григорий с учението на исихазма. Исихазмът се основава на способността на човека да достигне богоуподобяване (гр. theosis – обожествяване или у нас прието като „обожение“). „Обожението е свръхестествена причастност към същностната енергия на Бога и единение с Него”[3]. Това уподобяване на Бога се постига чрез непрестанната безмълвна молитва (гр. исихия) на практикуващия исихазма и дара на божествената благодат, в която „човекът става всичко онова, което е Бог, с изключение на същността”[4].
За постигането на исихията отшелниците-монаси са практикували непрестанно т. нар. Иисусова молитва („Господи Иисусе Христе, помилуй мене, грешния!“). Според много отци тази молитва съдържа цялото евангелие в съкратена форма. Трябва да отбележим, че и днес Иисусовата молитва е важна в живота както на монасите, така и на миряните. Обърнете внимание и на това, че понякога използването ѝ трябва да става с духовно-пастирски наставления.
Виждането на Таворската благодатна светлина, която апостолите видели по време на Преображението на техния Учител, е ключов момент в цялото учение на исихазма. Повечето от отците, които говорят за Преображението, като св. Василий Велики, св. Григорий Назиански, св. Йоан Златоуст и др., утвърждават, че природата на светлината, която апостолите видели на планината, е божествена и нетварна. Именно това е защитавал през 14 век и св. Григорий Палама. Това е и доказателството, че учението му не е било ново, а древното учение на Църквата.
Според св. Григорий Таворската светлина е божествена. Чрез нея човекът общува с Бога, Който му дарява благодатта Си. Знаем, че благодатта на Бог се дава най-пълно в тайнствата на Църквата. И най-вече в светата Евхаристия – причащаването с тялото и кръвта на нашия Спасител. Както отбелязва проф. Георги Каприев: „Палама разяснява, че не просто природата или пък само душата, а цялата ипостас на вярващите се причастява към боготворящия хляб и потир”[5].
В крайна сметка страната на поддръжниците на исихазма побеждава. Събор от 1341 г. осъжда Варлаам, но въпреки това някои византийски богослови продължават да протестират срещу позициите на Палама. Неговото богословие обаче получава окончателно съборно одобрение последователно в 1347 и 1351 г., както и посмъртно в 1368 г., когато е канонизиран за светец.[6]
През 14 век исихазмът е разпостранен не само между отшелниците, но и между монасите от общежителните манастири, та дори и между много миряни. Той се превръща в силно международно движение. От Атон исихазмът се разпростира във Византия, а от там – и в България. От България чрез т. нар. „второ южнославянско влияние“ исихасткото учение достига до Сърбия, Влахо-Молдавия и Русия.[7]
Исихазмът оказва влияние въху цялото „светоусещане” на християнския Изток и неговите артефакти. Това е времето на т. нар. Палеологов ренесанс, получил името си от управляващата по това време династия и имащ своите постижения в литературата, изобразителното изкуство и музиката.
Днес ние, вярващите християни на 21 век, живеем във време, отделено от живота и делото на св. Григорий Палама на повече от шест столетия. Почитта ни към него и учението му обаче е свидетелство всъщност за нашата преданост към учението на светото Православие.
Истините, които е изказал и поддържал св. Григорий, са валидни и сега. Днес ние също имаме нужда от благодатта на Бога, нашия Творец. Без нея бихме станали безплодни дървета, от които не би имало никаква полза (срв. Лука 3:9). Нека по-често пристъпваме към молитва и спазване на евангелските повели за дейна любов към ближния. Нека общението ни в Църквата Христова посредством светите тайнства не престава. И най-вече да пристъпваме към светата Евхаристия, която ни е дадена от Бог „за добро и освещаване на нашите души и тела“[8].
30 март 2024 г., събота преди Втора неделя на Великия пост.
[1] Срв. Мейендорф, Иоанн. Введение в святоотеческое богословие (курс лекций для семинарии).
[2] Лоски, В. Очерк върху мистическото богословие на Източната църква., С., 2005, с. 71.
[3] Каприев, Г. Византийската философия. Четири центъра на синтеза. С., 2001, с. 289.
[4] Пак там.
[5] Пак там, с. 294.
[6] Срв. Майендорф, Й. Византийско богословие. С., 1996, с. 102.
[7] Срв. Куюмджиева, С. Стара българска музика. С., 2011, с. 90-91.
[8] Из първа благодарствена молитва след свето причастие.
