Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (119 Votes)

1485513268.9418antoniiy velikiiy3Продължение от Писмо пето

ПИСМО ШЕСТО

Надареният с разум човек, който се готви за отговор при Христовото пришествие, трябва да знае това, което съответства на духовната му природа. Който познава себе си, познава също и Божия план на спасени­ето, осъществен от Твореца, и всичко онова, което Бог прави за Своите творения.

Скъпи в Господа чеда, умолявам ви в името на Иисус Христос, вие, които сте като мои собствени членове и сънаследници на светиите, постъпвайте така, че Бог да ви дарува дух на мъдрост, за да отличите и разбере­те, че голямата любов, която ви поднасям, не е плътс­ка, а духовна обич в името на Господа. Има ли смисъл да спо­менавам земните ви имена, след като те са преходни? Ето защо при нощната си борба с ангела Яков не си е сменил името през цялата нощ, но едва след настъпването на деня е получил името Израил, което се превежда та­ка: „Дух, който вижда Бога“ (Бит. 32:24-28).

Аз не мис­ля, че вие сте се усъмнили някога в това, че враговете на светостта непрекъснато кроят някакъв злонамерен удар срещу истината. Затова Бог е посещавал не един път Своите творения. Много от тях Законът на Заве­та още от началото насочи по пътя към Твореца. Той ги научи как трябва да почитат Бога. Обаче големината на злото, бремето на тялото и извратените страсти направиха Закона на Завета безсилен и вътрешните чув­ства – непълноценни. Беше невъзможно да се възстано­ви онова състояние на първото творение. Душата, макар и безсмъртна и неподчинена на покварата като тяло­то, не успя да се освободи чрез собствената си спра­ведливост. Ето защо в Своята благост Бог чрез Закона ѝ даде да разбере как да почита Отца.

Запомнете това: Бог е един. Тъй също и всяка духов­на природа се основава върху единството. Където няма нито единство, нито съгласие, там има война, която се под­готвя.

Творецът установи, че раната се е влошила и че е необходимо да се прибегне до лекар. Тогава Иисус, Който е Творец на човеците, дойде да ги излекува. Той обаче изпрати пред Себе Си предвестници. Не се колебаем да кажем за Моисей, чрез когото беше даден Законът, че той беше един от тези пророци и че Светият Дух, Който вървеше с него, беше опора и на целия събор светии. Чрез Него всич­ки в своите молитви призоваха Единородния Син Божи.

Йоан също е един от тези пророци. Ето защо е писа­но: „Законът и пророците бяха до Йоан…“ (Лука 16:16) и „… от дните на Йоан Кръстителя досега царството небесно бива насилвано и насилници го грабят“ (Мат. 11:12). Тези, които са придобили Светия Дух, разбраха, че ни­кое от творенията не може да излекува тази дълбока рана освен благостта на Отца, която е Единородният Син, изпратен да спаси света. Той е върховният Лекар, Който може да ни излекува от тази дълбока рана. Тъй се молеха светиите на Бога и Неговата благост.

Отецът на творението не пощади Единородния Си Син за спасението на всички: Той Го отдаде за всич­ки ни (Рим. 8:32). Нашите грехове бяха Негово униже­ние: Неговите рани – наше изцерение (Ис. 53:5). Чрез Сво­ето всемогъщо слово Той ни събра от всички страни, от единия до другия край на земята. Той възкреси наше­то сърце от земята, за да ни научи, че всички сме члено­ве един на другиго.

Моля ви, скъпи в Господа чеда, смятайте това писа­ние като заповед на Господа! Всъщност твърде важно е да се разбере добре състоянието, възприето заради нас от Иисуса, „Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях“ (Евр. 4:15). Нам сега се пада да работим за нашето освобождаване посредством Неговото пришес­твие. Онова, което другите възприемаха като безумие у Него, да бъде наша мъдрост, Негова­та нищета да бъде наше богатство, Неговата слабост да бъде наша сила! Христос да извърши в нас Своето Възкресение и да порази този, който държи ключовете на смъртта! Тогава ние ще престанем да призоваваме Иисуса по един твърде външен и материален начин. Защото Христовото пришествие ни приканва към ед­но по-високо служение. В деня, когато нашите беззако­ния ще бъдат сразени, Иисус ще ни каже: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си“ (Иоан 15:15). Тъй че веднъж даден на апостолите духът на осиновението, Светият Дух, ги е научил как да почитат Отца с истина.

Колкото до мене, който съм беден и може би неприятен на Христа, достигнатата възраст ми под­несе и радост, и слъзни вопли, понеже мнозина от наше­то поколение надянаха дрехата на благочестието, но са се отрекли от силата му (2 Тим. 3:5). Тези, които са се настроили и подготвили да се издължат при Хрис­товото пришествие, ме радват. Други обаче, които твърдят, че водят съществуване в името на Иисуса, а всъщност следват собствената си воля в чувствата и в делата си, такива ме обливат в сълзи. Тези, които винаги намират времето дълго, допускат да се обезсърчат и са отхвърлили одеянието на Божието де­ло, за да се наредят сред животните – такива ме карат да проливам много сълзи. Следователно трябва да знае­те, че тези човеци ще бъдат строго осъдени при при­шествието на Иисуса. Вие обаче, скъпи в Господа чеда, разберете добре това, което сте, за да проумеете съ­що и времето, което е ваше, и бъдете готови да се от­дадете в приятна Богу жертва.

Да, наистина, скъпи в Господа чеда, пиша ви това като на разумни (1 Кор. 10:15), понеже можете да придо­биете правилно познание за вашето състояние. И тъй, вие знаете, че който познава себе си, познава Бога и Неговия промисъл за спасението, което Той е приготвил за Сво­ите творения. Вие знаете също, че аз не храня към вас някаква просто естествена любов, но духовна обич според Бога, този Бог, Който намира Своята слава в събора на светиите. Тъй че пригответе се, понеже имаме все още посредници да молят Бога да вложи в сърцата ни този огън, който е разнесен по земята от Иисуса (Лука 12:49). Така вие ще упражнявате вашето сърце и вашите чувства в различаване на доброто и злото, на дясното и лявото, на трайното от нетрайното.

Иисус знаеше, че материята, от която е съставен този земен свят, може да послужи като оръдие в ръцете на дявола. Затова, когато повика учениците Си, Той им рече: „Не си събирайте съкровища на земята, де­то ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; … И тъй, не се грижете за утре, защото утреш­ният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му“ (Мат. 6:19, 34).

Да, скъпи чеда, ако ветровете се укротят, кормчия­та се радва, но ако се надигне буря и противен вятър, тогава се проявява умението на кормчията. Вам се пада да разпознаете времето, в което се намираме.

Тези думи за спасението ще изискват по-подробно обяснение, но достатъчно е да дадеш малко нещо на мъд­рия и той ще стане още по-мъдър (Прит. 9:9).

Скъпи чеда, поздравявам ви всички, мало и голямо (Де­ян. 8:10). Амин.

* Текстът е откъс от книгата на ставроф. ик. Антон Вълчанов Славов „Преподобни Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения“.

Следва


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dddf4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен