Празникът на Срещата – Сретение Господне
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Възлюбени, днес Христос се въвежда в храма като Младенец, а юдейският храм се осуетява. Не останаха юдеи, юдеите изчезнаха, а Този, Който остана, е единствено Христос.
Дали всеки от нас се е привързал към Христос? Или все още има за себе си лични изгоди и удоволствия в този свят? Чувства ли всеки от нас, че собствените му изгоди и удоволствия преминават и че единствено личността на Иисус остава вовеки? Дали ти си пленник на личностите, които ти харесват? Или те са преходни за тебе? А ти дали си приковал погледа си единствено към лицето на Господа, към лицето на окървавения и увиснал на дърво Христос? Приемаш ли собствените си болки или роптаеш срещу тях? Чувстваш ли до болка страданието на Иисус? Иисус страда от греховете. Ти страдаш ли от собствените си грехове? Или благоволиш към тях? Разбери, че всички ние сме грешници, Разликата между нас е, че някой може да благоволи към своите грехове, да е доволен от тях. И остава в тях. Възползва се от тях. Печели от тях. Докато друг страда от своя грях. Ако не стигнете дотам, че да страдате от своите грехове, вие все още не сте започнали да вървите по пътя на спасението.
Св. Симеон Богоприемец – затворник на вярата
- Детайли
- На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Много обичам утвърдените вече в речника на Българската православна църква благозвучни наименования като Богомладенец, Богоотец, Богоприемец, Богоносец, Боговидец, Богослов, Богомил, както и Богородица. И всички тези наименования е прието да започват с главна буква, поради величието на подвига в живота на носителите им.
На 2 февруари всяка година отбелязваме Господския празник „Сретение Господне”. Евангелското повествование за деня ни свидетелства за удивителната роля на св. Симеон Богоприемец в земния живот на Богомладенеца, което е дало повод светият Старец да стане активен участник в нарочния Господски празник, макар на следващия календарен ден да го честваме пак.
Кой е св. Симеон Богоприемец и защо го поменаваме като такъв? Чудна е историята на неговото послушание. За мене той е Божи избраник за възможна неповторима мисия на Божието домостроителство, очевидец на спасението, приготвено пред лицето на всички народи, и учител на жива вяра, скрита за много години нейде в дълбините на сърцето му.
Патриаршеските вина на Сръбската църква
- Детайли
- Двери
Сръбска православна църква произвежда собствена марка вина и ракии – патриаршески. Нейните изби в Сремски Карловци са продължители на вековна традиция. Избите се намират в Стария дворец, а лозята са разположени в околността на Фрушкогорското селище. Патриаршеските изби пазят, както и някога, превъзходни вина: патриаршеско червено, патриаршеско бяло, както и десертни вина, от които, при всички случаи, най-известното е берметът. Разбира се, виното се произвежда и за богослужебни цели, като евхаристиен дар, защото от всички дела на човешките ръце за производство на хляб и вино е нужен най-много труд.
Винарската традиция в Сръбската православна църква води началото си още от нейното основаване и от първия ѝ духовен водач св. Сава Неманич. Около 1230 г. архиепископ Сава сключва договор със светогорския „Протат“ относно границите на хилендарските лозя. Св. Сава лично поставя и контролира граничните камъни. „Лично се договарям и относно това, когато това място бъде превърнато в лозя, да държа в притежание и да управлявам тези лозя несъмнено, необезпокоявано и неотменимо, докато пребивавам между живите, а след края на живота си едната половина от лозята завещавам на килията си, която е посветена на нашия преподобен отец Сава и се намира в близост до Карея, и която съм изградил от основи, а другата половина – на съборната църква в Карея...“ – това е волята и завещанието на св. Сава в конкретния случай.
Болестта на фарисея
- Детайли
- Златина Иванова
Който е чел Евангелията, е забелязал, че няма човешки грях, нито постъпка, които да накарат Христос да страни от човека, да го отпише като неблагонадежден, като неспособен да вмести в себе си Словото Му. Обвинявали Го, че „яде и пие с грешници“, ходи в домовете на най-презрените хора, общува с другородци и иноверци и изпълнява молбите им. Дори на справедливо осъдения разбойник на кръста Христос прощава в последния миг и му обещава: „Истина ти казвам, затова, че повярва в Мен, днес ще бъдеш с Мен в рая“.
Има само един грях, с който Христос е непримирим, който предизвиква гнева Му, срещу който Той изрича най-тежките си думи, увековечени в евангелските текстове. И това е лицемерието. „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери“ кънтят словата Му вече векове. „Варосани гробници“, отвънка хубави, а отвътре пълни с нечистота. Христос не зачита и „мисионерските усилия“ на тези хора – „обикаляте земи и морета да спечелите един последовател, за да го направите след това достоен за огнената геена, като вас самите“.
Благодатният дар на смирението
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Днес започваме един нов религиозен период – триодния период, който ни въвежда в благословения пост. Този период се нарича триоден заради книгата Триод, която ние използваме по време на тези десетина седмици, тоест от тази неделя, неделята на митаря и фарисея, до съботата на благодатния огън (Велика събота). Думата триод е гръцка и означава трипеснец, свързан е с църковната музика и пеене. В тази неделя Църквата ни прочита един откъс от евангелието на св. Лука, който е свързан с две личности, противоположни една на друга по отношение на тяхното житие. Едната от тях е фарисеин, който принадлежал към една група хора, които отделяли себе си от другите хора и превъзнасяли собственото си житие пред това на другите, хвалели се, че те били учени и тълкуватели на Писанието, издавали присъди, с които възпрепяствали учението на Писанието, и задължавали хората с това, с което Сам Бог не ги задължавал. Те били изцяло „православни“ от гледна точка на изповеданието, тъй като вярвали във Възкресението, а други не вярвали в него, но тяхното поведение било лицемерно.
В тази евангелска притча се разказва, как един от фарисеите дошъл в храма, превъзнасяйки се и хвалейки се с това, че той не бил като един грешен митар, който стоял там някъде отзад. Митарите били събирачи на данъци, които се занимавали със събирането на данъци от целия град и околност, като взимали от хората повече от това, което трябвало да плащат на държавата, тоест те били крадци в прекия смисъл на думата.
