За какво идваме в храма
- Детайли
- Свещ. Александър Хворост, Екатерина Шчербакова
Свещ. Александър Хворост, предстоятел на храма „Св. Александър Невски“ в гр. Дружковка, Украйна, разсъждава върху един наболял въпрос – потребителското отношение към Църквата. За какво идваме в храма? Какво е той за нас – пространство за духовни услуги, място за получаване на благодат, магазин за „осветени“ сувенири или нещо много повече?
Ние живеем в епоха на научно-технически прогрес, небивал подем на материалното равнище и благосъстояние на населението. Това води до формиране на култура на потреблението. Изключително широкият пазар на стоки и услуги влияе върху мисленето на човека, върху отношението му към заобикалящия го свят. Това, разбира се, се проявява и в Църквата – нали живеем в обществото, и при нас идват хора, които прилагат и в храма потребителското си отношение към живота.
Енориашите, отнасящи се към Църквата потребителски, могат да бъдат разделени на три групи.
Плоещки еп. Варлаам: „Неслучайно Румънската църква посвети 2017 г. на жертвите на комунизма”
- Детайли
- Плоещки еп. Варлаам (Мертикариу)
Благодаря на чуждестранните участници за усилието да дойдат в Букурещ, както и да съставят толкова съдържателни и полезни научни съобщения. За всекиго от нас докладите съдържаха ценни информации. Особено докладите на чуждестранните представители съдържаха изцяло нови за нас неща, отнасящи се до сестрите-църкви. Тези съобщения ни показаха образа, измеренията на огромната трагедия на сестрите-църкви от бившите съветски страни. Запознаването с тази ситуация е изключително ценно за нас, защото чрез сравнението можем да оценим по-правилно ситуацията на Църквата в нашата страна и мъдростта, способността, дипломатичността с която на първо място патриарх Юстиниан, а и целият Св. Синод, са ръководили съдбата на Църквата в периода на тежкото изпитание. Първоначалният замисъл бе конгресът да се организира на национално ниво. Но си дадохме сметка колко полезни ще са за нас изложенията от страна на православните сестри-църкви. Свидетелствата, с които се запознахме, ни потресоха. Църкви, останали с по трима-четирима йерарси, няколко храма и нито един манастир или без нито едно духовно училище – на прага на пълен духовен фалит.
Единството на всички в едното тяло на Църквата
- Детайли
- Митрополит на Нова Смирна Симеон
Тълкувание на апостолското послание, четено в неделния ден след 9-та неделя след Въздвижение
Неделно апостолско послание: „Братя, Христос е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред, като с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир, и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца, в единия Дух. И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа, върху който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа.” (Еф. 2:14-22)
Делото, осъществено от Иисус Христос, е в голяма степен дело на мира и на обединението. Господ примири човеците с Бога. Действително, „чрез Господа нашего Иисуса Христа, с вяра получихме достъп до тая благодат” и „имаме мир с Бога” (виж Рим. 5:1-2). Бидейки сприятелени и помирени с Бога, ние, човеците, се помиряваме и с другите хора, тъй като заедно сме съединени в едно неразделно единство и общение благодарение на изкупителното дело на Господ. Бидейки вече чеда на голямото Божие семейство и членове на едното тяло на Църквата, помежду ни съществува мир, Христовият мир; има единство, единството на всички в едното тяло на Църквата, чийто Глава е Христос.
Отворете сърцето си за Бога
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Покайте се, защото вече сте повярвали и сте предали на Бога своите души. Покайте се, което ще рече: върнете се към Този, Когото сте оставили, т. е. към Бога. Покаянието е единение с Бога, съществуване в Него, битие в Него. Грехът е прилепване към това, което Бог не е, прилепване към нищото. Това е да наричаш нещо онова, което е нищо. Това означава, че грехът е завръщане към небитието, към безбожието, към мрака, към непрозрението. Прозрението – това е виждане на Бога чрез чистотата: „Блажени са тези, на които провиненията са простени и греховете покрити, блажени са онези, на които Бог не е вменил грях“.
Аз не съм нищо, Господи. Аз не съм нищо и Ти знаеш какво съм. Постави ме пред Твоите очи, та дано да просъществувам, смили се над мене, защото Твоята милост е всичко, тя е основа и утеха; а след грехопадението тя стана нашето битие. Боже, не забравяй изваянието на Твоите ръце, защото съм слаб, назидай ме чрез Твоето милосърдие.
Пия ли аз от живата вода? Кога ще ям от небесния Хляб? Ще се върнат ли Небесата тук? Или ще си остана аз в погибелта, която няма край? Преди да заговориш знай, че аз нищо не зная. Помилвай ме, Господи, за да Те вкуся.
Първите български печатни нотирани църковни певчески сборници
- Детайли
- Ивайло Борисов
(170 години от издаването на първите печатни български нотирани църковно певчески сборници на църковнославянски език)
След невмената реформа от 1814 г. на тримата музикоучители от Цариградската патриаршия (Хурмузий Книгохранител, Хрисант Мадитски и Григорий Протопсалт), нашите възрожденски музикоучители заедно с музикоучители от Гърция и Румъния стават непосредствени продължители на тяхното дело. Още през 1816 г. в Рилския манастир е въведен новият Метод и е започнало приспособяването му към спецификата на църковнославянския език. Така постепенно по нашите земи реформираната невмена нотация придобива популярност, като с нейна помощ започва нотирането на музикални произведения с църковен и светски характер.
Както е известно, османското робство задържа за дълъг период от време развитието на българския народ в културно и интелектуално отношение. Османската държава нарича балканската православна общност „рум миллет“, т.е. гръцки народ. Така българите, лишени от собствена Църква и намиращи се в подчинение на Цариградския патриарх, постепенно престават да бъдат считани за отделен народ, като това от своя страна естествено води и до постепенното западане на просветата и книжовното дело.
През време на Възраждането нашият народ започва постепенно да се освобождава от веригите на двойното си робство. Българите започват борба за самостойна родна Църква и богослужение на роден език. Липсата на нотирани църковно певчески сборници на църковнославянски език довело до това, че българите са пеели на роден език, всеки приспособявайки думите на текста по свое усмотрение по мелодиите на гръцките образци. Николай Триандафилов Сливенец е направил епохална крачка в българската църковно-певческа практика. В средата на 19 век в Букурещ той издава първите църковно-певчески сборници с песнопения на църковнославянски език. Те заменят използвания дотогава в богослужението старогръцки език.