Похвално слово за светите четиридесет великомъченици
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от монаха презвитер Григорий, игумен на манастира „Пантократор“
Отче, благослови!
Ако, както казва Соломон, хората се радват, когато праведник се възхвалява (по Прит. 29:2), то няма ли целият свят да се възрадва, когато се възхваляват четиридесет мъже – на четириконечния свят светила и защитници, от всякакви похвали по-високи, лик велик, лик богоизбран, лик свят, войнство небесно, връстници, подбрани от Бога, братя по дух, а не по рождение (най-вече – по рождение свише). Една душа в четиридесет тела разделена, едновременно дишащи, към едно гледащи, едновременно стремящи се земното войнство с небесното да заменят.
Тия граждани на Горния Йерусалим от различни села и градове, военно изкуство изпълняващи, кесаревото кесарю благоразумно въздаващи (по Мат. 22:21), благочестиво на Бога с молитви и пост угаждащи. Заради Него и заловени биват, понеже накрая врагът не можа да изтърпи тяхното благочестие и това, че много пъти чрез силата на Кръста постигаха победа срещу противниците.
Искаш да постиш? Просто стани и отстъпи място в метрото
- Детайли
- Свещ. Андрей Мизюк, Оксана Головко
За поста може да си поставим следната задача: да се опомним, да се събудим. Да погледнем съседа си, колегата, да си помислим – нямат ли и те някакви проблеми в живота? Как се проявява нашето християнство по време на пост, на какво най-вече трябва да обърнем внимание и как да направим така, че постът да не бъде напразен – по тези въпроси разсъждава о. Андрей Мизюк.
Постът е като фар в живота на християнина, излизане от ежедневието, напомняне за необходимостта от правилния път, който избираме. Християнството обаче трябва да се проявява не само по време на поста, то изобщо не бива да изчезва от живота ни.
Постът е времето, в което още по-силно трябва да се концентрираме върху главната заповед – заповедта да обичаме ближния си. Всичко останало е съпътстващо. Разбира се, трябва да присъстваме на богослуженията, защото те ни напомнят към какво сме се запътили чрез поста, за това какво Бог е направил за нас. Напомнят ни за Неговата жертва, Неговата любов. Нашата малка жертва тук е благодарност.
Патриарх Неофит: Моля за прошка и сам, от сърце, прощавам на всеки
- Детайли
- Двери
В навечерието на Великия пост Негово Светейшество патриарх Неофит присъства молитвено на службата в катедралния храм „Св. Неделя“. След богослужението предстоятелят на Българската православна църква призова християните да влязат в благословения период на поста, като първо очистят себе си чрез взаимна прошка, според заповедта на Спасителя Иисус Христос:
„Пред прага сме на светата и спасителна Четиридесетница, благословения период, в който светата Църква всяка година майчински ни призовава с пост, усърдна молитва и дела на любов и милосърдие да се подготвим за достойното посрещане на Възкръсналия от мъртвите Господ и наш Спасител Иисус Христос. Време, в което да отклоним нашето внимание от суетата на този свят, да съберем разпиления наш ум в „скришната“ стаичка на сърцето (Мат. 6:6) и, като се съсредоточим върху онова, което единствено е истински потребно на човека (Лука 10:42), да влезем и в онази радост на Църквата и цялото Божие творение, която е родена от надеждата, изгряла от празния Гроб в утрото на Пасха.
Слово за монашеското житие
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от смирения монах презвитер Григорий
(За това, че монашеското житие на ангелското трябва да се уподобява; срещу онези, които от неправда и грабителство се обогатяват)
Допринеси и ти пак да се докоснем до проповедта, защото днес с още по-голямо желание ще ви проповядвам. Предишния път, когато проповядвах, достатъчно говорих за вас. Споменахме безполезните грижи на земния живот; усилията, бурите, вълните, душевния кораб потапящи; насладите, в които смърт се крие; почестите, с безчестия пълни; веселията, за много сълзи и ридания достойни.
Патриаршеско и синодално послание по повод учредяването на Българската екзархия
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Днешният 28 февруари 2020 година от Въплъщението на Бог Слово е ден светъл и паметен за българската история. В този наистина исторически ден отбелязваме значима и знакова годишнина от дългата и превратна история на православния ни народ. В този благословен от Господа Бога ден, преди сто и петдесет години православният български дух тържествува, защото след дългите столетия на духовна и политическа зависимост се отстранява една историческа неправда и нашата обща духовна майка, Православната ни църква, се възражда за нов живот. Това историческо за всички нас събитие е извършено с официален държавен акт ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 г., с който се увенчават вековните усилия на нашите славни предци за постигане на духовна свобода и независимост. Малко повече от столетие след унищожаването и на последната крепост на свободния български дух – Охридската българска архиепископия, народът ни отново се сдобива със своя автономна Православна църква Българската Екзархия.
| Словото стана плът |
|---|













