Митр. Наум: Църквата трябва да дарява утеха и разбиране
- Детайли
- Двери
Разговор с Русенския митрополит Наум за предизвикателствата пред архиерейското служение и християнската проповед в българското общество
- Ваше Високопреосвещенство, скоро ще се навършат три години от избирането Ви за Русенски митрополит. Какви са предизвикателствата, които среща един нов епархийски архиерей в първите години на управлението си?
- Поемайки управлението на богохранимата Русенска епархия, бях приет с непресторена духовна радост от клира и народа, които още от самото начало отправяха към мене призиви за конкретни действия, свързани с очаквания за обновление на клира, съживяването на просветната и социалната дейност сред паството и прочее. Още във встъпителното си слово в катедралния храм „Св. Троица” в Русе обаче аз не случайно подчертах, че вратите на Русенската митрополия ще бъдат отворени за всеки, пожелал да дойде за съвет или подкрепа, тъй като въпреки необходимостта от подобна взаимност години наред това не е било възможно. Основният проблем, с който се сблъсках и на който продължавам да търся адекватно решение, всъщност е обстоятелството, че на територията на нашата епархия съществуват над 230 храма, а свещенослужителите ни към момента са приблизително 80 човека. Печален факт е, че преди моето установяване тук в десетки населени места от диоцеза ни от десетилетия наред не беше стъпвал владишки крак. Имаше и храмове, стояли безстопанствено заключени незнайно откога, а разрухата в тях днес е толкова голяма, че те вече са опасни за влизане в тях. И за всичко това не може да има оправдание, че е нямало загрижени християни по тези места или пък не е имало нужда от свещенослужител, който да ги обгрижва, тъй като в митрополията във времето назад са били получавани множество сигнали и оплаквания по различни случаи, но не им е обръщано внимание. Мога да кажа, че за изминалите три години от избирането ми за Русенски митрополит аз успях да обиколя около 70% от населените места в епархията, навсякъде съм посрещнат с вяра и надежда от християните. Парадоксално е и обстоятелството, че на места, в които християнското население е една десета от жителите, често излизат да ме посрещат с радост и много мюсюлмани, които, макар и друговерци, се чувстват привилегировани да посрещнат български владика.
Срещата на Христос с 10-те прокажени
- Детайли
- Неврокопска митрополия
Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение - на 10-те прокажени
Литургийно свето евангелие:
В онова време, когато Иисус влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси. (Лука 17:12-19)
Молитвата – лекарство срещу всички болести
„Иисусе Наставниче, помилвай ни!” – такъв бил силният сърдечен вик на десетте прокажени от днешното евангелие, обични в Господ братя и сестри. Това била молитвата, която гръмко произнасяли слепци – и проглеждали, бесновати – и се освобождавали от плена на беса, болни – и се изцерявали.
Стига сме нападали хората с поучения
- Детайли
- -
С отец Ангел Величков разговаря Димитър Спасов
Отец Ангел Величков е роден в София през 1964 г. Завършва Професионално училище по фотография „Юлиус Фучик“ и се занимава активно с фотография. През 1987 г. емигрира в Швеция и получава статут на политически емигрант. Там се среща с архим. Матий (Норстрьом) и с руската православна енория „Преображение Господне“ (Вселенска патриаршия) в Стокхолм. От 1989 до 1993 г. е студент в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж със стипендия от енорията в Стокхолм. През 1995 г. се завръща в България, където сътрудничи на "Църковен вестник" и се занимава професионално с фотография. От 1998 до 2003 г. е главен редактор на "Църковен вестник". През същия период вечер работи като фотограф в „Шоуто на Слави“ (до 2002 г.). През 2002 г. е ръкоположен в свещенически сан по искане на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон. От 2003 до 2005 г. е енорийски свещеник в българската енория „Св. Патриарх Евтимий“ в Париж. През 2005 г. преминава по каноничния ред в Руския екзархат към Вселенската патриаршия във връзка с преждевременната кончина на архим. Матий. От есента на 2005 г. е предстоятел на енорията „Преображение Господне“ в Стокхолм. Владее руски, френски, гръцки, шведски и английски.
- Отец Ангеле, Вие сте клирик на Западноевропейската екзархия на руските енории към Вселенската патриаршия, която често пъти е давана като пример за плодотворна и успешна православна мисия, за това, че е възможно да се излезе от рамките на националното и провинциалното и да се свидетелства по един адекватен и вдъхновяващ начин за православната вяра. Запазено ли е в наши дни нещо от тази мисионерска нагласа, от това обръщане към другия, или патосът е по-скоро за опазване на „малкото стадо“?
- Да се излезе от рамките на „националното и провинциалното“ в православното ни битие е не само възможно, но и жизнено необходимо, което за нас означава – спасително. По своята същност автентичната евангелска проповед е насочена именно срещу национализма и маргинализацията на вярата, защото Христос идва да спаси цялото човечество в Адам, а не само някои негови „роднини“, заченати впрочем в греха. Така че, ако говорим за мисия, то тя е първо да освободим вселенската, апостолска Христова вяра от племенно-етническите предразсъдъци, в които самите ние сме я сковали някак незабелязано, с времето.
Началото на Христовата проповед
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Неделя след Богоявление - св. Григорий, еп. Български; преп. Георги Хозевит; св. Емилиан изповедник; преп. Домника; мчци Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници
Литургийно свето евангелие:
В онова време Иисус, като чу, че Иоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина". Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно. (Мат. 4:12-17)
Място на божествената проповед
В днешното евангелско четиво свети евангелист Матей ни казва, че Господ Иисус Христос напуснал областта Юдея и отишъл на север, в Галилея, когато чул, че светият Предтеча Йоан е предаден на цар Ирод Антипа и е затворен в тъмница. Този цар, син на детеубиеца Ирод Велики, ненавиждал св. Йоан, защото той го изобличавал за незаконното му съжителство с Иродиада, жената на брат му Филип (Мат. 14 гл.).
Иисус Христос ни дава лекарството срещу рака на егоцентризма
- Детайли
- Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)
Истините, които ни разкрива празникът на Христовото Рождество, изненадват. Обикновено спокойствието, детската невинност, радостта, любовта, славословенето на Бога и надеждата привличат вниманието на всички. Има обаче и нещо, което често не забелязваме: премахването на надменността, на този стремеж, който по правило води човешкия род към страшни конфликти, трагедии и безизходици.
Иисус Христос „не дойде с високомерна надменност“, подчертава апостолският мъж св. Климент Римски (1 Клим. 16). Събитията, свързани с идването на Богочовека, по поразителен начин премахват всяка следа от високомерие благодарение на сияйния лик на Богомладенеца. Неизразимият, Непостижимият за умовете ни и всесилен Бог, като прие човешка природа, не е избрал образа на някакъв велик мъдрец, снажен исполин или могъщ самодържец. Той идва като младенец, като невинно дете. И после през целия Си живот на земята Той „понизи Себе Си, като прие образ на раб“ (Фил. 2:7). Противопостави се на всяка форма на високомерие: на горделивата власт на Ирод, на религиозното самомнение на фарисеите и книжниците, на управленската надменност на Пилат.
