Поклонническият път „Рилският Чудотворец“ се подмладява (фоторепортаж)
- Детайли
- Двери
Десетата година от провеждането на поклонническия път „Рилският Чудотворец“ беше белязана от големия брой деца и младежи, които взеха участие в него. Някои от младежите, които сега сами се включиха в поклонението, в първите години на инициативата са преминали разстоянието от София до Рилския манастир заедно със своите родители. Днес, вече пораснали, те сами тръгват през трите планини към манастира на св. Йоан.
За децата пешеходният преход не е проблем, те са в първите редици на поклонниците, участват в богослуженията и носенето на кръста и иконите. Те са първите, които влизат в Рилския манастир в навечерието на празника Преображение Господне. Подмладяването на участниците в похода обнадеждава организаторите, че инициативата ще продължи и в бъдеще.
„Как стана така, че Църквата не разпозна нацизма?“
- Детайли
- Архим. Сава (Мажуко)
Увлечени от патриотизма, не забелязваме заплахата
Опасността от възраждане на нацизма ще съществува винаги. Какво да направим обаче, за да не допуснем неговото повторение?
Неотдавна американският богослов Давор Джалто публикува една статия, наречена „Национализъм наш насъщни дай нам днес“. Разпознахте, разбира се, молитвата, малко своеволно преиначена от автора. Статията е посветена на въпроса за автокефалията на Украинската църква. Но изобщо не става дума за една от политическите партии. Давор Джалто е истински богослов, затова той обхваща в широта проблема, който излиза далеч извън рамките на конкретния казус с украинските събития. Тъй като в историята на Църквата постоянно присъстват онези съблазни, видни и сега. Те ще бъдат там и занапред – докато не научим уроците си.
За кои съблазни говори американският богослов? Става дума за това, че националните поместни църкви имат склонност да отъждествяват своята църковна самостоятелност с понятия като патриотизъм и национализъм. Богословът пита уместно ли е, възможно ли е християнинът да бъде патриот, да изповядва национализма и тъй нататък? Без да заема нито една от позициите в този спор, като остава на почвата на научната обективност, Давор Джалто казва, че наблюдаваната днес картина е някак странна – руският империалистичен национализъм кой знае защо е нещо лошо, а украинският – неясно защо е нещо хубаво.
Американският богослов в този случай не защитава руснаците, той говори за проблема в неговата цялост, за това, че като се увличаме от едни или други политически пристрастия, не си позволяваме да дадем обективна оценка на конкретната заплаха. Заплахата от национализма, мисля, съществува при всеки народ, абсолютно всеки народ има склонност към това. Покойният Сократ, както казва Диоген Лаертски, се е молил в благодарствено възвание към своите езически богове и им е благодарил за три неща: за това, че се е родил мъж, а не жена, свободен, а не роб, грък, а не варварин.
Слово за божественото Преображение на Иисус Христос, Господ Бог и Спасител наш
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от Григорий, архиепископ русийски
На небето уподоби се днес планината Тавор чрез славата, понеже на нея застана Спасителят и божествена красота разпръсна; за нея и певецът в древността говореше, стъквайки песен: Планино Божия, планино плодоносна! планино тучна, на която Бог благоволи да обитава (по Пс 67:16, 17).[1] На нея Господ като се възкачи, кръстната тайна предрече. На нея светостта на Възкресението предварително показа. На нея славата на светците чрез личба предварително изобрази. На нея възвести, че над живи и мъртви властва. На нея завистта юдейска изобличи и че не е богопротивен показа. На нея Своята слава изяви пред върховните ученици, за да привикнат, защото учители на вселената щяха да станат, след като славата на проповядвания и с очите си видяха, а не от други като чуха. И възглася Петър по всички църкви – основата на всички тях: „Не лъжливи басни като следвахме, ви възвестихме славата на Господа, нашия Иисус Христос, а очевидци като станахме на Неговото величие, понеже Той прие от Бог Отец чест и слава, когато Неговият глас Му поднесе такава слава от великолепната Си слава: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение (Мат. 3:17). И този глас, идващ от небето, ние чухме, когато бяхме на светата планина (Лука 9:35). Такава е славата и на посланието на днешния празник. Такава беше и славата и на Тавор, когато се обявиха тайнствата. Такава е славата на висотата на Божията планина: понеже не на нея застана ковчегът (както на Араратските планини след спадането на водата от потопа), а на тази, на която застана, когато нахлу потопът заради греха и когато заради милостта остатъка от родовете в ковчега съхрани. Днес се изпълни Давидовото пророчество: Тавор и Ермон за Твоето име се радват (Пс. 88:13). И защо със силата на Твоята мишца (Пс. 78:11)? Навсякъде в Светото Писание Синът мишца се нарича. Твоят Син Единосъщен – рече, – на Своята божественост силата малко да открие, и планините се радват“ (по Пс. 97:8).
Съпротивата срещу любовта
- Детайли
- Силуан (Муса), митр. на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Това, което най-много измъчва обичащия във връзката с възлюбения, е съпротивата, оказвана от последния срещу любовта му и срещу живата връзка, която ги свързва. Тази съпротива може да възприеме две форми: пасивна съпротива, при която възлюбеният не приема обичащия го и не признава любовта му; но съпротивата може да е действена, активна, при която възлюбеният дългосрочно се отдръпва от любещия го и по този начин целенасочено или нецеленасочено, със слово и с дело, знаейки или незнайки, дългосрочно се отдалечава от обичащия го. При пасивната съпротива човек спира своята връзка с другия, докато при активната съпротива той настоява да затвърди и да наложи своя начин на живот, избор, убеждения и представи пред другия човек. Тези две форми са две лица на една и съща монета.
Такава съпротива виждаме в евангелския текст, който разказва за изцерението на двамата бесновати в страната на гадаринците и тя се въплъщава в събитията, свързани с двамата обладани, независимо дали се изрича чрез устата им от името на бесовете или чрез това, което заявяват жителите на града. Бесноватите се обезпокоили, когато се изправили пред Христос, и Му казали: „Нима си дошъл тука да ни мъчиш?“. Докато гадаринците излезли всички, за да се срещнат с Него и Го молили „да си отиде от пределите им“ (Мат. 8:29, 34).
Похвално слово за св. Илия, пророк и боговидец
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от Григорий, монах и презвитер, игумен на манастира „Пантократор“
Благослови, Отче!
Пророците впрочем всички изпратени бяха да проповядват на коравосърдечния Израил въплъщението на Единородния. А Илия и при Израил беше изпратен, и да бъде предтеча на Второто Му пришествие съхранен беше, за да проповядва, че пришествието Господне вече е пред дверите и за да предскаже измамното и коварно царство на лукавия – на антихриста, казвам, за когото Спасителят говореше на юдеите: Аз дойдох в името на Моя Отец и Ме не приемате; но ако друг дойде в свое име, него ще приемете с радост (Иоан 5:43). Илия, виделия някога Бога на Хорив в лъх от тих вятър (3 Цар. 19:12), служещ на Стария завет. И втори път в плът Го видя на планината Тавор (Мат. 17:3). А трети – очаквайки да Го види и да посрещне Съдията, идещ на облаците със слава да съди живи и мъртви (по Мат. 24:40). Илия, жителят на планината Кармил, понеже насаме говореше с Бога. Илия, който щеше да стане последният мъченик сред пророците, както Стефан стана пръв мъченик сред апостолите! Илия, изобличителят на Ахав, както Йоан – на Ирод! Илия, победителят на Йезавел, както Кръстителят – на Иродиада. (Илия), който ключове на небето постави, за да не напоява земята, както е обичайно. (Илия), който чрез молитва огън от небето направи да се спусне и гнусните свещеници с позор изпълни. По неговото слово шепата брашно на вдовицата от Сарепта не се свършваше и маслото в гърнето не намаляваше, чрез неговата молитва мъртвото ѝ дете възкръсна (по 3 Цар. 17:16) и прие жената умрелия си възкръснал, както рече премъдрият Павел (по Евр. 11:35). И понеже искате, приемам вашето желание и накратко ще разкажа за него.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
