Пътят на Бога носи отмора
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Продължение на беседата „Не можем да живеем без Бога“
Не бива никога да се отчайваме. Разбойникът, разпнат до Христос, е използвал своя кръст, инструмента за неговото наказание, и се е спасил. Следователно, човек никога не трябва да се отчайва, защото отчаянието е най-големият грях. Защото, ако човек се отчая, така сякаш хули Бога, казвайки Му: „Не можеш да ме спасиш! Такъв, какъвто съм сега, не можеш да ме спасиш!“. А така хулим Бога. Все едно да кажеш на своите родители: „Може да сте ми майка и баща, но не ме обичате, никога не ме обикнахте!“. Така хулиш родителя си. Защото няма родител, който да не обича детето си, макар и по начина, по който всеки го разбира. Затова всеки се наранява, ако детето му каже така. Колко повече, ако кажеш на Бога: „Знаеш ли, Боже, не можеш да ме спасиш! За мене няма спасение!“. Сякаш отхвърляш Христовата кръв, която Той е пролял на Кръста, отменяш Неговата жертва. Нима съществува грях, страст или нещо друго, което Христовата кръв да не може да измие? И Христовият Кръст не може да те спаси? Нима Христос напразно се разпна за теб? Затова човек никога не трябва да се съмнява в силата на Христовата жертва. Затова в Църквата никога не можем да кажем на никого, каквото и да е направил, какъвто и да е той: „Не знам какво да правя с теб, чедо… Такъв, какъвто си станал, няма спасение за теб. Никой не може да те спаси!“. Това е недопустимо в Църквата. За всекиго, какъвто и да е той, има възможност за спасение, колкото и да е грешен, колкото и злини да е извършил, и това е лесно, ако с покаяние се обърне към Бога. Една дума е казал разбойникът и се е спасил, но я е казал от сърце. Сърцето му се е пречупило и в съкрушението си той е казал на Христос: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си“. И е чул отговора: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая“.
Св. Лука Симферополски за кръстниците и кръщението
- Детайли
- Св. Лука, Симферополски и Кримски архиепископ
Из писмата на св. архиепископ Лука Войно-Ясенецки до свещениците от Симферополска и Кримска епархия (6 юни 1952 г.)
Бъдете твърди в ревността си за Божията правда, за каноните и постановленията на Църквата.
До моето знание достигна, че възприемници (кръстници) при кръщаването на младенци често пъти стават хора, които не знаят никакви молитви и дори не умеят да се прекръстят, жени, имащи некръстени деца, и хора, незнаещи дори дали са били кръстени.
Кръщаването на младенци в Православната църква се извършва по вярата на техните родители и възприемници, чието задължение е да обучават децата на Божия Закон, молитви и благочестие. Това, разбира се, не могат да направят възприемници, които сами не знаят и най-простите молитви, не умеят да се кръстят и по време на тайнството кръщение се смеят на произнасяните от свещеника молитви-заклинания над сатаната.
Без кръст няма християнски живот
- Детайли
- Митрополит на Нова Смирна Симеон
Пета неделя след Неделя подир Въздвижение – св. мчци Галактион и Епистима
Неделното апостолско четиво:
Братя, вижте, колко много ви написах с ръката си. Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света. Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост – тям и на Израиля Божий. Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин (Гал. 6:11-18).
Кръст или обрязване?
Този основополагащ въпрос поставя св. ап. Павел на галатяните в днешното неделно апостолско четиво. Тъй като в апостолско време някои християни с юдейски произход с особена гордост са продължавали да изпълняват различни разпоредби от старозаветния закон и по-специално разпоредбата за обрязването, в днешния откъс св. апостол ни разкрива коя е истинската похвала („гордост“) на християните.
Кой е като Бог?
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
След броени дни честваме празника на двамата архангели Михаил и Гавриил.
„Кой е като Бог?“. Дали това е въпрос, който всеки от нас задава пред себе си? Наистина, кой е подобен на Бога, Който е всесилен, жив, животворящ и обновяващ? В Близкия Изток християните първи бяха призвани да почитат ангелите. Те основаха църкви, за да измолват застъпничеството на Михаил и Гавриил и останалите ангели като тях. Поне от 5 в. насам е засвидетелствана вярата на хората в нашите страни, че Бог и Неговите ангели са всичко, с други думи, вярвали са, че творенията около тях трябва да се намират в състояние на вечно славословие и хваление на Отца и Сина, и Светия Дух. Светът, с всичките си семейни и социални основи, съществува, за да бъде насочен към Бога, когато Христос ще се яви при второто Си пришествие и ще привлече целия свят към светлината.
Ангелите са създания, които са сътворени преди да бъде създаден видимият свят; оттогава те усъвършенстват своето служение и ще пребъдат, дори ако видимият свят бъде погубен. Те са независими от света, защото гледат към лицето на Бога Отца, съзерцават Неговата красота и се хранят с Неговото сияние. На утринната ние пеем: „Ти си безначална светлина, о, Владико, Който изгряваш от светлината, която е Отец, и си направил ангелските войнства светила, огледала, възприемащи Твоята незалязваща светлина…“.
Не можем да живеем без Бога
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
„Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа… както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов, както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля“
(Еф. 1:3-5)
Св. ап. Павел казва нещо много важно, за което трябва да внимаваме. Той употребява глагола „предопредели“ (προορρίσας). Смятам, че този глагол в Новия Завет, и най-вече в посланията на св. ап. Павел, трябва да се тълкува буквално от προ-ορώ: „пред-виждам“. Ще рече, не че Бог предопределя в онзи смисъл, в който днес ние казваме този е предопределен за еди-какво си, сякаш Бог ни е поставил да правим нещо и щем-не-щем ние го изпълняваме, тъй като сме предопределени за това.
Не. Бог е видял отпреди и е познал отпреди всеки човек, който свободно и непринудено е щял да приеме да стане Божи син по благодат и да бъде свят и непорочен пред Него с любов. Всичко, което Бог е направил за нас, го е направил от любов. Нашето сътворение, съществуване, живот, Въплъщението на Бог Слово, всичко Той е направил, движен от безкрайна любов. Не по принуда, Бог не се подчинил на някаква потребност на Своята природа или на нуждата на любовта, а доброволно, по Своя воля е създал човека. Бог е поискал и е създал човека, Той е поискал и е станал Човек, Той е поискал и се е разпнал и т. н. Когато е създал човека, Той му е дал възможност реално да стане Божи син, но чрез Иисус Христос. Да стане реално Божие чедо чрез Христос, участвайки в Неговия живот. Когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, ние ставаме едно с Христос, съединяваме се с Него, Христос пребъдва в нас и ние в Него. Така ставаме истински Божии чеда – след като сме братя на Иисус Христос, след като в нас тече Неговата кръв и живот.