Образователни иновации на древните християни, или кои са отците-пустинници?

Детайли

Жан-Клод Гай

15 Ноември 2016

Анри Бремон нарича първия период на монашеството в Долен Египет „университет на пустинята“. Няма как да не признаем това определение за много удачно. От една страна, то предполага място, където завършилите „началното училище“ могат да търсят Бога, и в същото време е пресечна точка на най-различни насоки на мисълта. За да видим колко своеобразна е била неговата роля, е важно да определим какво разбираме под този не съвсем точен термин отци-пустинници.

Очевидно това словосъчетание се използва за обозначаване на всички ранни автори-монаси, които е невъзможно да обединим под някакво по-точно название. Всъщност този термин се прилага поначало за всеки вид древна литература.

Така например, в сборника, наречен Животът на отците-пустинници (Париж, 1961 г.) виждаме последователно жизнеописанията на Антоний, Пахомий Велики, Яков Низибийски, Юлиан Пустинник и други отшелници от Сирия и Месопотамия, а в друг сборник под същото заглавие Отци-пустинници (Лондон, 1936 г. и 1962 г.) срещаме откъси от Йероним Стридонски, от Historia Monachorum, от Apophtegmata Patrum, от Йоан Касиан, от Йоан Мосх.

По-нататък ще използвам словосъчетанието „отци-пустинници“ в тесния смисъл за отшелническия начин на живот през 4 и 5 в. в пустинята на Долен Египет. За тази форма на монашески живот ни е известно от редица източници: „Житие на св. Антоний“, Лавсаик, Historia Monachorum, историците на църквата Сократ Схоластик и Созомен, Йоан Касиан и др.

Притчата за милостивия самарянин

Детайли

Неврокопска св. митрополия

12 Ноември 2016

Осма неделя след Неделя подир Въздвижение – св. Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски

Литургийно св. евангелие: Лука 10:25-37

Безразличието – враг на любовта

Периодът на подготовка за празника Рождество Христово, който се разкрива пред нас от неделните евангелски четива, има за цел преди всичко проявата на любов и грижата към изпадналия в ръцете на разбойници човек. Това ни разказва със своя образен, иносказателен и силен език днешната притча за добрия самарянин. В нея Господ Иисус Христос ясно посочва, че любовта ни трябва да бъде освободена от условности и предразсъдъци, които ние обикновено сами си създаваме, за да оправдаем своето безразличие, от търсене на отплата и правене на сметки, от задръжки и резерви, които често ни пречат да проявяваме любовта на дело. Самарянинът, макар и да бил чужденец и друговерец, а това означава – враг на пострадалия юдеин, видя го и се смили. Като се освободил от враждебността и пристрастието, с удивителна чистота на мислите и сърцето живеел със силата и благодеянието на безкористната любов.

Протопсалт Иван Каиков – пример и вдъхновител за съвременните църковни певци

Детайли

Псалт Ивайло Борисов

10 Ноември 2016

Върху страниците на църковно-певческата летопис откриваме имената на мнозина верни творци и изпълнители на източно-църковното пеене. Разбира се, без техния труд и отдаденост на благодатното дело на църковната музика последната би спряла да се развива и разпространява, би застинала в своите форми като музеен експонат. Но Творецът промишлява и за църковно-певческото изкуство. И изпраща „верни човеци, които ще са способни и други да научат“ (2 Тим. 2:2) как успешно да следват многовековната певческа традиция. Един от тези „апостоли“ е нашият сънародник Иван Каиков.

Иван Каиков е роден на 10 февруари 1876 г.[1] в гр. Бунар Хисар, Одринско. Учил е в певческото училище на Атанас Долапчиев. След завършване на образованието си става народен учител. Иван Каиков става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През февруари 1898 г. Каиков се венчава[2]. Заради революционната му дейност турската власт го обвинява в противодържавие, вследствие на което в 1900 г. е изпратен на заточение в Мала Азия. След седем години затворнически престой в крепостта Паяс кале той се връща в Лозенград. Притесняван от властта по-късно емигрира в София. Тук e назначен за певец в храма „Св. Седмочисленици“, а след това и в „Св. Софѝя“[3]. През 1910 г. Иван Каиков ръководи в София курс по източно църковно пеене и църковен ред, открит от взаимноспомагателното дружество на църковните служители с разрешението на Софийската митрополия[4]. През 1918 г. става учител в Константинопол и певец в екзархийския параклис. През 1932 г. е архивар в тамошната българска легация и певец в желязната църква „Св. Стефан“. През 1938 г. се пенсионира и се връща в София. Тук продължава да пее в различни храмове: „Св. Седмочисленици“, „Св. Софѝя“, „Св. Неделя“, „Св. Георги“ и др.[5] Иван Каиков почива на 15 феврури 1965 г.

Св. Нектарий Егински – един съвременен изповедник на Христос (със служба на църковно-славянски)

Детайли

Двери

09 Ноември 2016

По случай 170-годишнината от рождението му и 55-годишнината от канонизирането му

Днес Църквата празнува паметта на един от най-почитаните съвременни светци и чудотворци – св. Нектарий Егински. Този прочут днес в целия православен свят епископ на Александрийската патриаршия потвърждава в наши дни вечната актуалност на думите на Иисус Христос: „Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил“ (Иоан 15:20-21). Позналите Христовия дух и следващите Неговия път винаги са отпивали от горчивата чаша на мъченичеството, а най-горчиво е гонението от своите си – от тези, които са призвани да ръководят Христовата църква и сами да свидетелстват за истината. По Божи промисъл от св. Йоан Златоуст до св. Нектарий Егински, и до наши дни, стотици пастири на Христовото стадо не само са свидетелствали за своята собствена вярност на Христос, духовно благородство и незлобие, но и пророчески, със самото свое свидетелство, са изобличавали конформизма, светския дух, интригантството на човешките страсти, които разкъсват Христовия хитон – Неговата Църква.

Св. Нектарий е роден в 1846 г. в Силиврия, Тракия (днес гр. Силиври на брега на Мраморно море в Турция), в многобройно семейство, с името Анастасий. Още на 13 години, поради бедността на родителите си заминава да работи в Константинопол. Започва работа във фабрика за тютюн, където неговият работодател го тормози и бие. Анастасий обаче търпи това отношение без ропот. Младият работник намира интересен начин да говори за това, което е горяло в сърцето му: поставя в кутиите с тютюн листчета с евангелски думи... Един ден случаен търговец забелязва как го бие собственикът, съжалява го и го взема в магазина си. Оставя му свободно време да ходи на училище и на църква.

Из стихосбирката „Полети“: „Върви по стъпките ми сянка черна“

Детайли

Двери

08 Ноември 2016

На 8 ноември 1948 г., в деня на своята 60-та годишнина, в двора на току-що осветената църква „Св. Димитър“ в петричкото село Коларово е убит от упор Неврокопският митрополит Борис. Убиецът е бивш свещеник, вербуван от новата комунистическа власт... През април т. г. Св. Синод на Българската православна църква сложи началото на канонизацията на митрополит Борис, който по Божи промисъл ще стане първият канонизиран новомъченик у нас. В деня на неговата памет публикуваме стихове от стихосбирката „Полети“, която той издава през 1934 г. като архимандрит, под псевдонима Ивайло Орлин. В тези стихове младият духовник разкрива огромната си жажда за красота и свобода, описва болката на страдащата душа, болезнено чувстваща оковите на злото на този свят (1 Иоан. 5:19), любовта си към природата, която проповядва Бога, самотния път на човешкия дух, стремящ се все нагоре към духовните върхове. Последните няколко стиха от „Полети“, които публикуваме тук, разкриват и острото предчувствие на бъдещия митрополит, че злото вече е неудържимо и скоро безбожието ще завладее страната. Финалният 76-ти стих на поемата звучи наистина пророчески: Мойта ранна връст – мъченишки кръст. Моят път в живота – Пътят към Голгота...