Христовата светлина
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
От началото на пасхалния период ние четем Евангелието според Йоана и биваме просвещавани чрез него в познанието на Христовата светлина, а тъкмо това евангелие е преизпълнено със слова за светлината. Тази е последната неделя от пасхалния период, а Църквата иска да завършим това добро време чрез четене за един слепец, който бива озарен от светлината, изливаща се върху него. Защото Църквата иска да ни обърне вниманието към Христос – Светлината, Който е озарението на нашите души. Защото, докато сме в греховете, ние сме слепи и се нуждаем да спрем да вършим грях, за да прозрем светлината на Спасителя. От времето на възкресението на Спасителя ние станахме победители чрез Него, радващи се на Неговото спасение.
Да побеждаваме враждебността със силата на вярата
- Детайли
- Гюргевски еп. д-р Амвросий (Мелеака)
Погледнете внимателно на цялото творение в тази благословена нощ. Светлината на свещите се отразява в цялата природа, като я разкрива напълно обновена и разхубавена. Вижте също храмовете и ще забележите същата промяна. „Църквата е целият свят и целият свят е църква, имайки небето за олтар, а украсата на земята за наос“[1] – казва св. Максим Изповедник, а св. Йоан Кронщадски ни приканва, когато влизаме в храма, „да оставим назад земята и да проникнем в земно небе, да оставим времето и да влезем във вечността“[2]. Ако светът и Църквата се причастяват с възкресната светлина, тогава Светлият празник е не само за човека, но за цялото творение. През тази нощ, изпълнена с радост, всяко същество прославя Христос Господ, чрез Когото всичко е станало (Йоан 1:3).
Благодатта на Възкресението изцелява раната на греха и тлението, но следите остават. С всяко поколение образът на този свят се променя, появяват се нови рани. Каквото някога сме познавали, днес ни се струва непознато и каквото някога сме ценели, днес ни изглежда като лишено от стойност. Да, целият свят е църква, но в степента, в която вършим присъщото на Църквата: божествените тайнства, постоянната молитва и възлюбената грижовност. Тогава, когато тези неща изчезнат, мястото на добрия ред се иззема от безредието и хаоса, непреходната красота на света вече нищо не представлява за човека и самият човек вече е изгубил дара на зрението отвъд границите на материалното.
Християнинът трябва да е живо благовестие
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и Планина Ливан
Евангелието казва, че когато Господ е възнамерявал да премине от Юдея в Галилея, Той е трябвало да мине през Самария. Могъл е да мине и от изток, да заобиколи Самария, а казаното от Писанието, че Той е трябвало да мине през Самария, може да означава, че Той е трябвало да се срещне с жената-самарянка и да отиде при един народ, с който юдеите не са имали отношения.
Иисус Христос преминава тази бариера, която е стояла между юдеите и самаряните, и разговоря с една чужденка, която не е принадлежала към юдейския народ. Всички ние сме чужденци на тази земя и няма местни и неместни хора, всички гостуваме при Бога. След Христовото пришествие обаче не е останал чужд човек, всеки има своето право на живот и на познаване на истината. Това обявява открито Учителят. След това Той е преминал и още една друга бариера: че религиозните учители не са имали право да говорят с жена по пътя. Иисус казва, че няма мъже, ни жени. Той е накарал Своя св. ап. Павел ясно да каже: „… няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28).
Христос изцелява и издига болния и грешния
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Периодът, следващ празника Възкресение Христово, ни посочва, че в Иисус Христос се намира изворът на живота и здравето, изворът на състраданието и прощаването на греховете, изворът на издигането на човека от смъртта, причинена от греха и на предвкусването на вечния живот още в този свят, като предплата чрез срещата и причастяването с Него, Който е „пътят и истината и животът“ (Иоан 14:6). Затова съгласно евангелието на Неделя втора след Пасха, наречена и Томина неделя, Христос Господ изцелява Своя ученик Тома от съмнението, като му казва: „не бъди невярващ, а вярващ“ (Иоан 20:27). След това евангелието на Неделя на мироносиците ни посочва, че Христос-Господ изцелява жените мироносици от скръбта и страха, казвайки им: „радвайте се, не бойте се! (Мат. 28:9-10). А евангелието, което се чете в Неделя на разслабления (slăbănog, интересна славянска дума, която използват румънците, (т. е. слаби му нозете), а ние вече не използваме, дори съвременният българин не разбира думата разслаблен, бел. прев.) ни разказва, че Иисус излекувал болен от парализа, в къпалнята Витезда в Йерусалим. След това ще чуем евангелието на Неделята на самарянката, което ни казва, че Христос-Господ излекува една жена от нейното непостоянство в любовта, а евангелието на неделя 6-та след Пасха, или Неделя на слепия ни казва, че Христос излекува един слепороден.
Искаш ли да се изцелиш?
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и Планина Ливан
В днешното неделно евангелие се разказва за един човек, когото го били сполетели две беди: първата е хронична болест – от тридесет и осем години, а това е точно времето, което синовете Израилеви са пребивавали в Синайската пустиня преди да стигнат до обетованата земя. Сякаш Писанието иска да каже, че Иисус е обетованата земя и че човек се изгубва и остава в смущение и лишения, докато не дойде Господ и не се засели в него.
Втората пък негова беда е, че е бил самотен и никой не се е смилявал над него, за да дойде и да го спусне в къпалнята, в която само първият влязъл човек се изцелявал от страданието си. Той си нямал приятели, а може би най-голямата беда в живота е човек да остане сам на този свят, лишен от милост и съчувствие.
Словото стана плът |
---|