Тъмнината, грехът и злото не са наша съдба
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Седма неделя след Петдесетница - св. мчци Трофим, Теофил и другарите им; св. свщмчк Аполинарий, еп. Равенийски
Литургийно свето евангелие: В онова време, когато Иисус си отиваше, тръгнаха подире Му двама слепци които викаха и казваха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. (Мат. 9:27-35)
Изцерението на двамата слепци
В днешното евангелско четиво се разказва за изцерението на двама слепци. Във всички евангелски разкази, както и във всяка евангелска дума, се крие безкрайно дълбок смисъл. Това е така, тъй като Евангелието говори за вечните, непреходни истини, за вечната правда на живота по Бога. Днешното евангелско четиво също разказва за вечни истини, които са особено важни за нашия всекидневен живот – за любовта на Бога към човека и за любовта на човека към Бога; за това, че Бог със Своята милосърдна помощ никога не оставя човека. Каквото и да се случва с нас, Бог никога няма да ни остави нито в беда, нито в мъка. Само да бъдем с Него чрез вярата си, да бъдем с Него чрез любовта си и с верността си към Него в нашия живот.
Слепци ли сме?
- Детайли
- Георгий (Ходр), митр. на Библос и планината Ливан
Днешното евангелие започва с думите на св. апостол и евангелист Матей: Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и влязоха с Него в къщата (Мт. 9:27-35).
Това е урок за нас. Дали ние търсим Иисус? Следваме ли Го? Влезли ли сме в лична връзка с Него подобна на онази, която съществува между влюбения човек с възлюбената му? В това се състои християнството. Християнството не се състои единствено в паленето на свещи пред иконите. Това е символ и почитание към иконата и към светията, когото изобразява тя. Но всичко това е само един вид изразителност.
Най-дълбокото и основното се състои в това да създадем връзка с Господ. Да признаем първо, че сме слепи, че не виждаме, че не сме слезли до евангелските дълбочини, че не сме „изяли“ Евангелието. Бог казва на св. пророк Йезекиил: Вземи тази книга и я изяж. Дали сме взели всяка дума и сме я погълнали, за да се уподобим на нея, за да ни признае Иисус?
За богатия началник и владиката
- Детайли
- Полина Спирова
Тези дни български депутат дари скъпо копие на чудотворна светогорска икона на една голяма епархия. И депутатът, и владиката споделиха как се срещнали на Света Гора. Там богословът и доктор по теология от ДПС възжелал да направи нещо за Църквата и владиката спонтанно му подсказал какво би желал да получи... Някак си тази случка ми напомни на срещата на Иисус Христос с богатия началник – Лук. 18:18. И онзи началник искал да получи живот вечен, каквото вероятно търси и нашият депутат, след като ходи на Света Гора и пита владиката какво да стори. Христос съветва събеседника си да раздаде богатството си и да върви след Него. Всички знаем, че богатият началник се натъжил, защото разбрал, че не е в състояние да изпълни това. Той разбирал, че Христос иска от него да изостави не само богатството си, но и начина на живот, който това богатство му осигурява, властта, която дава, компромисите, които прави, задълженията, които носи. Началникът можел да достигне живот вечен не заради раздаването на парите на сиромасите, а заради свободата, която щял да получи от раздялата с богатството, от смяната на приоритетите в живота си. Христос го казва и по друг начин: Не можете да служите на Бога и на мамона. Не случайно Той нарича това служение. То не е просто привързаност, то е обричане, то е начин на живот и мироглед – да вярваш и да се уповаваш на парите, на силата и властта, които дават, да правиш всичко, за да не се разделиш с тях. Спасителят е знаел, че началникът ще се натъжи, затова се натъжил и Той; знаел е, че и за нас отказът от сигурността, която дават материалните блага, е много труден, но това е Пътят, който Той сочи като спасителен. Христос изисква пълна промяна от човека, скъсване с предишния начин на живот, който си има своите светски приоритети. Той иска пълно отдаване на Бога. Той не насилва никого, изборът е пред всеки човек.
Светът не се печели чрез осветскостяване
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Шеста неделя след Петдесетница – на св. Отци от 6-те вселенски събора; св. свщмчк Атиноген, еп. Севастийски, и 10-те му ученици; св. мчца Юлия девица; св. мчк Йоан Търновски
Литургийно свето евангелие: Рече Господ на учениците Си: вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. (Мат. 5:14-19)
Значението на светлината
Светата Църква, която представя днес пред вярващите светлите образи на светите Отци от 6-те вселенски събора, се е погрижила да намери един евангелски откъс, който да съответства колкото е възможно повече на вселенското й учение, определило чрез благодатта и просвещението на Светия Дух границите на вярата и живота. Църквата съединила две независими една от друга части от известни Христови беседи, пропускайки първия стих от първата (Мат. 5:13) и последния стих от втората (Мат. 5:20), за да придаде може би по този начин по-голямо единство на откъса. Смисълът на светлината и на солта (която се намира в първата част) ни помага значително да разберем по-пълно мисията на християнина в света: как може той да бъде продължител на делото на светите наши Отци.
Нашето призвание е единството с Христос
- Детайли
- Георгий (Ходр), митр. на Библос и планината Ливан
Днес ние възпоменаваме светите отци, събрали се на Четвъртия вселенски събор (който се е провел в Халкидон през 451 г.). Те са учели че Христос е едновременно и Бог, и човек, и че притежава две природи – божествена и човешка. Те са наши отци, защото са ни родили в Христа Иисуса. Ние произхождаме от тях, от техните становища, от техните слова, и съставяме една Православна църква, която е Христовата Църква.
За тези, които излязоха извън Църквата понеже не вярват в Светата Троица и в Христа като Бог и човек, св. ап. Павел казва в днешното си послание към своя ученик Тит: „Отдалечи се, и страни от тях“. С еретика, т. е. с отклонилия се от православното вероизповедание, не бива да се поддържат никакви отношения, защото той си има своя път и ти – своя. Разбира се, че ти ще го обичаш и ще му помагаш и служиш, но няма да мислиш като него. Ти си чедо на едната жива Православна църква, която Христос постоянно подновява чрез истинската вяра.
Вярата ти е чиста и права докато я подхранваш чрез любовта си към Христа, чрез твоето послушание към Него и чрез твоето постоянство в Църквата. Ти си член на Църквата и трябва да живееш нейния живот. И ако ти отсъстваш и твоето отсъствие зачести, няма вече да бъдеш разпознаван като брат, като част от общността. По какво ще познаете, че сте християни и че вярата ви е права, ако не присъствате на събранието на вярващите на всеки празник и на всяка неделна Литургия? Отсъстващите си имат своето оправдание, но те не са с нас. В древност е казано, че който отсъства три пъти от светата Литургия, бива отделян от църковната общност.