Проблеми на клиросното пеене в БПЦ
- Детайли
- Никола Антонов
Използвам за повод празника на св. Йоан Кукузел и св. Роман Сладкопевец, както и отминалия преди няколко дни събор на клиросните певци от Софийска епархия, проведен с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и с подкрепата на Софийската св. митрополия. Една похвална и полезна при всички положения инициатива, която ни помогна лесно да видим това, което вече всички знаем: плачевното състояние на нещата. Проблемите на клиросните певци в БПЦ не са проблеми на клиросните певци, те са проблеми на цялата ни църква и са част от нещо по-голямо – от дългогодишно хронично боледуване на литургичния живот у нас. Това не е частен проблем с локално значение и не можем да махнем с ръка: „Да се оправят там, какво ни интересува някакво си пеене!“.
Искаме да убедим младите хора, че Богословският факултет е добро място за учене
- Детайли
- Двери
Интервю с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по повод началото на академичната година.
- Доц. Найденов, поемате ръководството на Богословския факултет в момент, когато много специалности в СУ, в това число и Теологията, не могат да запълнят държавната поръчка за студенти. Какво ще предприеме новото деканско ръководство във връзка с тази криза за желаещи да учат?
Така е. Основното затруднение пред академичното образование изобщо е недостигът на студенти. Но това е резултат от процеси, които са извън нас. Ние можем да потърсим пътя към младите хора и да ги убедим, че Богословският факултет е доброто място за обучение и възпитание, което е постижимо чрез разпознаването му като партньор от БПЦ – Българска патриаршия и правилното му позициониране в обществото. Достатъчно е да познаваме 2 член на Правилника на Богословския факултет, за да се убедим в това: „БФ е уникална висша богословска школа и оправдава съществуването си в служение на българския народ и Българската православна църква (БПЦ) за подготовка на свещенослужители, църковнослужители, както и за преподаватели по религия във всички училища в страната (светски и духовни), а също и на дейци във всички сфери на духовния живот“.
Потенциалният студент е млад човек, на когото трябва да се предложи добър продукт (обучение) според съвременните изисквания и методи. Това включва материално-техническа база и нова и интересна научна продукция и проекти, разнообразие от дисциплини и интердисциплинарни програми, книги и пособия, възможност за мобилност и участия в живота на БПЦ. Осъзнаването на тези потребности и мерките, които трябва да бъдат предприети ще доведе до привличането на младите хора. Това има намерение да стори ръководството.
Само като статистика искам да отбележа, че тази учебна година студентите бакалаври в първи курс и в двете форми на обучение (задочна и редовна) са повече от миналата година.
Духовната анорексия
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Бог иска всички хора да се спасят и да познаят истината (1 Тим. 2:4). Много пъти обаче нашата леност и привързаност към страстите не оставят Бога да се доближи до нас, а ние си запушваме ушите. Човекът, който е окован в страстите си, не иска реално да се махне от греха. Когато влиянието на страстта и пленът отмине, той може да се кае и да казва: Прости ми, няма да го направя отново! Но дълбоко в себе си този човек не иска да се махне от греха. Ако видехме Христос пред себе си и Той ни кажеше: Искам да те освободя от страстта, която те измъчва, ти би ли се съгласил? Нямаше ли да Му отговорим: Разбира се, че искаме, но ни харесва и тази наша страст. Истината е, че страстите ни харесват, те носят сластолюбие в себе си. Човекът обича греха, сърцето му прилепва към него. В това се състои болестта на греха, че краде нашето сърце и затова ние трудно бягаме от него. Докато човекът, който действително се е погнусил от греха и е готов да поиска от цялата си душа Бог да го освободи, Той със сигурност ще го освободи. Ние не се освобождаваме от страстта, която ни терзае, защото чувстваме наслада и доволство в нея. Нямам предвид само плътските страсти. Всяка страст поражда в нас сластолюбие и затова ни е трудно да се отлепим от нея. Кой от нас, например, би искал да придобие смирение? Казваме, че всички искаме, но когато дойде часът да го придобием и другите ни изравнят със земята, се оказва, че ни е малко трудно.
Христос седнал при Якововия извор да си почине и чакал, както ловец чака да дойде улова, т. е. чакал да дойде самарянката, защото знаел, че животът ѝ не бил добър. Тя живяла незаконно с много мъже и този, с когото била сега, не ѝ бил законен съпруг. Тя обаче имала благо разположение и именно затова Христос отишъл да се срещне с нея, да я освободи от оковите на греха, а след това тя да стане Негов апостол, мъченица и светица. Ето как ни разказва Евангелието за тяхната среща:
Да прибавяш част към Цялото
- Детайли
- Двери
От 3 до 9 август за трета поредна година Варненска и Великопреславска митрополия проведе Летен младежки форум. Той се организира от Духовно-просветен център „Св. архангел Михаил“ с благословението на Варненския и Великопреславски митр. Йоан. Тази година форумът бе под надслов „Част от цялото“. Идеята на тазгодишната инициатива е за няколко дена 30 младежи да участват в редица църковни събития и да добият опит от общността на Църквата. Подходът на организаторите беше съобразен с възрастта на участниците – подрастващи и младежи, затова обучението беше без излишна теория, без лекции, без схоластика, без досадни нравствени наставления. Тогава къде да заведеш 30 тийнейджъри, за да разберат от личен опит какво е Църквата?
„Св. Александър Невски“ – първият и единствен български храм, построен по решение на Народното събрание
- Детайли
- Иван Димитров
По случай 140-годишнината от решението за построяване на храма и 95-годишнината от освещаването му
Какво ли не е видяло християнството през двехилядогодишния си живот! От хората е видяло както много добро, така и много пречки, гонения, геноцид от политически и идейни противници. Дори се смята, че откритите, външни врагове са по-„лесни“ от вътрешните, които в рамките на самата Християнска църква създават не просто затруднения, а често я изправят пред кризисен избор.
Подобна участ не е подминала и Българската църква. Често казват, че Църквата не е „от този свят“, но е „в този свят“. Затова ѝ се налага да се съобразява с държавата, сред която съществува и действа. Намесата на българската държава е налице още при самото приемане на християнството и учредяване на Българската църква. Тази намеса се забелязва много често при поставянето на ръководители на църквата, при елиминиране на нейните врагове, които автоматично се разглеждат и като врагове на държавата.
И така до ден днешен.
| Словото стана плът |
|---|












