Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)

12400594 1705003259734890 5905224070803866237 nПокайте се, защото вече сте повярвали и сте предали на Бога своите души. Покайте се, което ще рече: върнете се към Този, Когото сте оставили, тоест Бог. Покаянието е единение с Бога, съществуване в Него, битие в Него. Грехът е прилепване към това, което Бог не е, прилепване към нищото. Това е да наричаш нещо онова, което е нищо. Тоест, грехът е завръщане към небитието, към безбожието, към мрака, към непрозрението. Прозрението – това е виждане на Бога чрез чистотата: "Блажени са тези, на които провиненията са простени и греховете покрити, блажени са онези, на които Бог не е вменил грях".

Аз не съм нищо, Господи. Аз не съм нищо и Ти знаеш какво съм. Постави ме пред Твоите очи, та дано да просъществувам, смили се над мене, защото Твоята милост е всичко, тя е основа и утеха; а след грехопадението тя стана нашето битие. Боже, не забравяй изваянието на Твоите ръце, защото съм слаб, назидай ме чрез Твоето милосърдие.

Пия ли аз от живата вода? Кога ще ям от небесния Хляб? Ще се върнат ли небесата тук? Или ще си остана аз в погибелта, която няма край? Преди да заговориш знай, че аз нищо не зная. Помилвай ме, Господи, за да Те вкуся.

Дай ми Твоята мишца, за да се изправя и да зная, че за мене няма друга мишца, която да ме подкрепя. Научи ме да творя това, което е угодно на Тебе, защото Ти единствен си Владика. Не пречупвай моите криле, за да мога да Те достигна. Моят стремеж към Тебе е всичко за мене, изпитвам тежнение, което Ти недей отхвърля, за да не погина.

Това тежнение е моя подкрепа, за да продължа хода си в правия път. Не ме отхвърляй по време на моето шествие към Тебе и не скривай от мени целта, за да не се уплаша. Осветлявай пътя ми стъпка по стъпка. След това моята вяра ще се увеличи.

Дарувай ми вярата, защото тя ме научи на истината. Нищо друго не искам освен вярата, тъй като виждам, че тя единствена остава. Моята вяра е истината. Майка ми казваше: "Дарувай ми да умра в истинната вяра". Тази неука жена знаеше, че в света има фалшиви, лоши думи и че правилното прозрение е всичко!

Дай ми прозрение, за да не умра. След това всичко става леко. Ела! Всички добри неща са от Тебе. Ела и ще се възрадваме. Пребиваването в Бога е предел на радостта. Научи ме да творя това, което е на Тебе угодно, защото за мене Ти си моят Повелител, понеже цялата моя истина се крие в моята хармония с Тебе. Аз съществувам, ако съм в Тебе. По това познавам, че съществувам. Всичко останало е фалш.

Прозрението – това е виждане на Бога. Всичко преди това представлява нищожно мърморене в сравнение с него. Да прозреш Бога означава да видиш всичко в Него, да се завърнеш към Него и да приемаш всичко от Него, да отдадеш всичко Нему. Бог се разпространява неслитно в нещата. Бог е пространство за нещата и ако то не съществуваше, те нямаше да имат своето битие. Те се обновяват, ако ги обнови и оживотвори Той.

Покайте се, с други думи: обърнете се към Бога, така че никой друг да не се вселява в сърцата ви. Бог не приема някой да поделя с Него сърцето. Отворете го само и единствено за Него. И сърцето ще се преизпълни с всяко добро и с всяка истина.

Източник: сп. "Моето паство", бр. 47/2017 г. نشرة رعيَّتي، عدد47، 2017م.

Превод от арабски: Виктор Дора        


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaawf 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.