Момчил Методиев: „Има нужда от дебат за личността на митр. Панкратий“
- Детайли
- Двери
Интервю на Двери с историка Момчил Методиев, автор на редица изследвания върху историята на Българската църква през комунистическия период
- В Старозагорска епархия тези дни ще се проведе честване на 50-годишнината от интронизацията на Старозагорския митрополит Панкратий. Честването ще е придружено с научна конференция и ще мине под мотото „Старозагорският митрополит Панкратий като образец на всеотдаен архиерей, духовен наставник и общественик“. В най-ново време обаче митр. Панкратий беше инициатор на разкола в българската църква – сега Църквата ни го издига за пример, това не е ли противоречие?
Митрополит Панкратий е най-спорният архиерей в комунистическата история на Българската православна църква. „Спорен“ е най-неутралната дума, която мога да употребя за неговото служение като митрополит и член на Св. Синод. И ако в спомените на съвременниците му той е наистина спорен – могат да се чуят и положителни, и отрицателни мнения за него, архивите на Държавна сигурност са по-скоро недвусмислени. Архивите показват, че той е избран през 1967 г. за Старозагорски митрополит въпреки несъгласието и на патриарх Кирил, и на Комитета по църковни въпроси, без да става ясно дали подкрепата за него е дошла от местни фактори или от Държавна сигурност. Привлечен е за сътрудник на ДС през 1971 г., непосредствено преди избора на Максим за патриарх, отначало с псевдоним „Борис“, а след това – „Бойко“. Веднага след това става началник на отдела за външни отношения на БПЦ, който оглавява до края на комунизма. Това е отделът, който управлява цялата икуменическа и международна дейност на Българската църква и то в тясна координация с държавата и по-конкретно с Държавна сигурност. Може да се каже, че този отдел се превръща в орган на паралелна църковна власт. И това не е просто констатация, а заключение въз основа на многобройни документи. През 1990 г. митрополит Панкратий е избран за депутат във Великото народно събрание от т. нар. Отечествен съюз, ръководен от Гиньо Ганев, а целта на тази организация на изборите през 1990 г. е да отклони гласове от СДС. А по-късно митрополит Панкратий се налага като един от водачите на т. нар. разколници в БПЦ, които искат оставката на патриарх Максим заради подкрепата на комунистическата държава за избора му за патриарх.
Истинското щастие е само у Бога
- Детайли
- Архим. Серафим (Алексиев)
Първа неделя след Неделя подир Въздвижение – св. първомъченица и равноапостолна Тèкла. Преп. Коприй.
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус, като стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплава малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплавай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него (Лука 5:1-11).
Веднъж, в момент на несполука, Иисус Христос заварил някои от бъдещите свети апостоли край брега на Генисаретското езеро. Той се качил на един от корабите, изрекъл от него божествено слово към натрупалия се на брега народ и подир всичко това заповядал на Симон да отплава към дълбокото и да хвърлят мрежите си за ловитба. Симон Му отговорил: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:5). Това като сторили, апостолите уловили, за своя почуда, голямо множество риба.
В тая малка евангелска случка е описан целият наш живот. Не сме ли и ние като апостолите – ловци на щастие? Не се ли мъчим и ние в морето на житейските грижи да хванем богат улов? Каква е нашата ловитба? Какво сме успели да придобием ние до сега? Постигнали ли сме си целта? Доволни ли сме от живота си? Запълнено ли е сърцето ни с трайно щастие?
Позицията на Българската православна църква към кървавите събития от 1923 г.
- Детайли
- Цветомира Антонова
В българския празничен календар месец септември сякаш е най-наситен със събития, чествания и противоречиви оценки. Ако дните на Съединението (6 септември) и Независимостта (22 септември) се приемат почти безусловно от обществото като повод за национална гордост и единение, то датите 9 септември и 23 септември продължават да провокират и разгарят политически страсти. Познаването на автентичната църковна позиция върху спорно историческо събитие като септемврийското въстание от 1923 г. може да обогати представите ни за миналото и да допринесе за създаването на една по-обективна и идеологически неутрална оценка. Това се налага и от необходимостта за нов прочит на травматичните полета в историческата ни памет, които все още носят заряда на идеологическото противопоставяне и са обременени от историографските клишета.
Обща историческа рамка на „септемврийското въстание“ от 1923 г.
Решението да се вдигне в средата на септември 1923 г. въоръжено въстание в България е наложено от Комунистическият интернационал (Коминтерн) в Москва[1] и показва неориентираност в политическата обстановка и обществените настроения в страната след преврата срещу правителството на БЗНС от 9 юни 1923 г.[2] По това време зад новия министър председател Александър Цанков (9 юни 1923 – 4 януари 1926) и сформираното от него правителство застават Народният сговор, Военният съюз, армията, полицията, ВМРО, значителна част от градската интелигенция и професионалните съюзи, Българската православна църква, политическите партии, обединени в Конституционен блок от 1922 г., национал-либералите и социалдемократите. Поредицата от безпрецедентни дотогава конфликти между Св. Синод и правителството на Александър Стамболийски, както и действията на земеделците, характеризирани като „оранжев болшевизъм“,[3] поставят Българската православна църква сред моралните поддръжници на деветоюнския преврат от 1923 г. и искрени врагове на земеделския режим.
В любовта страх няма
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
На брега на Тивериадското езеро Господ участвал във всекидневните дела на Своите ученици и използвал техните корабчета, за да благовести. Той поискал от тях да отдалечат една лодка на малко разтояние от сушата, за да може да се обърне към множеството и да му говори за Божието царство.
Всичко, което е наше, е Божие: домовете ни са Божии, всеки предмет, който притежаваме, е на Бога, разумът на всеки християнин е на Бога, всяка институция, учреждение, което се основава, е Божие, защото в него на първо място се прославя Бог и едва след това се обръща внимание на характерните за самото учреждение дела.
След като Иисус благовестил от лодката, едва тогава учениците започнали да се занимават с характерните за тях дела по морето, т. е. с риболова. Господ бил с рибарите, когато те уловили голямо количество риба, след като Той им заповядал да хвърлят мрежите си надълоко в морето. С Божието слово се случват нещата, всичките неща на този свят, а ако те се случат противно на словото Му, то те стават разрушителни и унищожават човека.
Да заживеем в Христовата свобода
- Детайли
- -
Неделя след Въздвижение - св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов; св. мчца Теодотия
Литургийно свето евангелие:
Рече Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. (Марк 8:34 – 9:1)
Никой не зове към свободната човешка воля така, както Христос нашият Спасител. Никой, както Него, не желае доброволно, драговолно, свободно да Го следваме: „Който иска,… нека Ме последва…” (Марк 8:34).
И чудно! Макар Христос да ни зове към това, което е противно на нашата ежедневна воля, към това, което е противно на нашите непосредствени преживявания и желания, човеци от всички векове и народи свободно и вдъхновено Го следват.
Христос ни зове да завоюваме съкровищата на добродетелите, а ние с всички сили се стремим към тленните и скоропреходни съкровища, към богатствата на греховните ни ламтежи. Христос ни зове към безкористна и саможертвена любов, а ние чувстваме в сърцата си груб, безмилостен егоизъм и нерядко изпитваме желание да унижим и да унищожим нашия ближен. Христос ни зове към радостите на духа, а ние изгаряме от непреодолимо влечение към радостите, към удоволствията и страстите на плътта.
