„Ако искаш пустинята да се превърне в град...”
- Детайли
- Златина Иванова
Как живеели монасите във Великата лавра на св. Сава Освещени (439-532, чества се на 5 декември)
Великата Лавра на свети Сава (Mar Saba), кападокиец по произход и ученик на преп. Евтимий Велики, е разположена на западния бряг на Йордан, в долината Кедрон. Тя безспорно е най-известният манастир, основан от този подвижник, който поставя началото на общо четири лаври, шест манастира и четири странноприемници. Житието на Сава Освещени, написано от Кирил Скитополски и второ в неговата поредица от биографични портрети[1], съдържа всички елементи, характерни за живота на големите раннохристиянски подвижници – ученичество при известен аскет (св. Евтимий Велики), отшелнически живот (в пещера в долината Кедрон), събиране на собствени ученици, основаване на нови киновии или килии, ангажираност с проблемите на градския живот, изпълняване на обществени мисии и посредничество пред императорския двор или други висши държавни служители. Във Великата лавра на св. Сава живеели 150 киновийни монаси и 70 отшелници.
Христос да е Вдъхновител на нашия живот
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
„В онова време, когато Иисус се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмриха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.“ (Лука 18:35-43)
Йерихонският слепец поискал милост от Иисус, а за него милостта била да прогледне. Това означавало, че той в миналото бил зрящ, а не се е родил сляп, изпитал е красотата на зрението и е искал да си го възвърне. Казали му, че новият галилейски Учител изцелявал болни, затова той два пъти се провикнал за помощ. Бил уверен, че Иисус е способен да го изцели. Но Господ поискал да разговаря със слепеца и затова го попитал: "Какво искаш да ти сторя?" И когато слепецът се помолил, Господ го изцелил.
Разговор за Църквата, която липсва на всички ни
- Детайли
- Андрей Десницки
Защо християните не бива да се обиждат от новия филм на Звягинцев, а напротив – трябва да благодарят на режисьора за подетия разговор за Църквата, която липсва на всички ни.
Почти всички се съгласяват, че филмът „Левиатан“ е „антиклерикален“, дори „антицърковен“, … но дали това наистина е така?
В началото няколко думи за самия филм. Имаше доста филми с подобни сюжети: корумпираната местна власт измита от пътя си малкия човек, който кой знае защо ѝ пречи, а пък той се бори за правата си. Споменава се като източник една история, случила се в Америка, но със същото започва още „Илиада“ на Омир – цар Агамемнон отнема от Ахил, сина на Пелей, младата Бризеида.
Казвате: твърде безутешна картина, в живота не се случва така, както във филма… Ами случва се и още как – спомнете си за случая „Кушчовская“. Там години наред безогледно управляват бандитите, докато местните власти си затварят очите, и едва след като в една къща са убити 12 души накуп, идва следствена група от Москва и доста трудно разплита това кълбо.[i]
Дискусиите за провъзгласяване на автокефалия в Православието през 20 и 21 в.
- Детайли
- Гл. ас. д-р Иван Йовчев
През последните седмици у нас все по-усилено се обсъжда въпросът за статута на Македонската православна църква и помощта, която би могла да й окаже Българската православна църква, свързана с нейната самостоятелност. Настоящата статия има за цел да запознае читателите с църковните дискусии през последния век относно принципа за предоставяне на автокефалия в Православието.
Въпросът за автокефалията и начинът на провъзгласяването й в Православната църква стои вече много години на дневен ред заедно с множество други въпроси, които според мнозина са в прерогатива на един бъдещ Вселенски събор на цялата Църква. Тук няма да засягам въпроса за или против такъв Събор, защото това не е темата на настоящото изследване. Бих препоръчал статиите на двама бележити съвременни богослови – проф. протопр. Стефан Цанков и св. Юстин Попович[1], за да получим обективен отговор на този въпрос. Хронологично и сбито ще изложим фактите, свързани с подготовката на този събор през изминалия век и до наши дни с акцент върху спорния проблем кой и как провъзгласява една православна църква за автокефална.
Нищо не огорчава Бога така, както разделената Църква
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Неделно апостолско послание: „Братя, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас. А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.” (Еф. 4:1-7)
Достойни за званието
В днешния апостолски откъс св. ап. Павел описва какви трябва да бъдат животът и делата на вярващите, за да бъдат те достойни за званието, за което са призвани. Изглежда, че в Ефеската църква, както и в други поместни църкви, били възникнали някои проблеми, които заплашвали да обезсмислят призванието на вярващите като членове на Тялото Христово. Поради това светият апостол намерил за необходимо да обърне внимание на начина на живот на членовете на Църквата. Без съмнение, словото му продължава да бъде актуално, защото подобни проблеми не липсват и днес в живота на Църквата.