Живите камъни на Христовата Църква
- Детайли
- Български патр. Кирил (Константинов)
Тринадесета неделя след Петдесетница – св. свщмчк Антим, еп. Никомидийски, преп. Теоктист, св. Фива дякониса, св. мчца Василиса Никомидийска, св. Йоаникий II, патриарх сръбски
Литургийно свето евангелие:
„Рече Господ тая притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни?“ (Мат. 21:33-42).
Христос – въплътеното смирение
Иисус е кротък, благ и смирен. От кротките Му очи се разлива благост. В гласа Му трепти обич към човеците. Целият Му живот е въплътено смирение. За Него се отнасят пророческите думи: „… няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците, пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси“ (Ис. 42:2-3; Мат. 12:17-21). На кротост, смирение и любов Той поучава народа със слово и с примера на Своя божествен живот. Затова можеше да каже: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Проповедта Му е тиха светлина, която успокоява сърцата като ведър ден. Но ето – същият глас, който гали сърцата с милувката на непознат мир, отведнъж се променя: той е пак тих, ала Иисусовата реч не е вече тиха светлина, а могъща светкавица, която раздира заоблаченото небе на човешките души. Кой би могъл, някога или сега, да не види блясъка и да не чуе тътена на Неговите слова, когато смело и непримиримо изобличава греха, заблудите и предразсъдъците на Своето съвремие, за да разкрие възвишените истини на новото учение?
Христос е крайъгълният камък
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Камъкът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла
(Пс. 116:22)
Спасителят споменава този стих, след като разказва притчата за господаря на лозето, който изпратил слугите си да приберат плодовете на лозето, а работниците ги убили; след това той изпратил сина си, но те убили и него. Св. прор. Давид, когато в дълбока древност изрекъл това пророчество, под крайъгълен камък имал предвид Самия Бог. Затова Иисус заимства тези думи, свързани с Бога, и ги прилага към Себе си. Той определя Себе си като крайъгълен камък: Онзи крайъгълен Камък, Когото юдеите отхвърлиха и захвърлиха настрана.
Знаем, че строенето на традиционната постройка е ставало чрез полагане на камъните един до друг, като между тях няма нищо, което да ги държи прикрепени един за друг. Каменният градеж се укрепва с греди, а когато постройката достигне до покрива, остава едно празно място, което се запълва от специален камък, наричан крайъгълен камък.
С търсенето на старци хората запълват духовна празнота
- Детайли
- Ирина Якушева, Правмир
Какви са така наречените „духовни туристи”, защо съвременните миряни търсят манастирската духовност, могат ли манастирите да оцелеят без поклонници и какво представлява трезвият възглед върху живота в манастира – над тези въпроси разсъждава игумен Пьотр (Мешчеринов).
– Защо хората се стремят към многобройни поклоннически пътувания, какво представлява „духовният туризъм”?
– При външните, нецърковни хора, има някакъв елемент на мода, демонстрация на благосъстояние. Заможните хора обичат да пътуват до Атон, Гърция, Светите земи. А що се отнася до руските манастири, то само до някои от тях – ето например сега Валаам започва да предизвиква такъв интерес. Тази група поклонници не обича много да пътува из провинциална Русия.
Има и „определен” стил на проповед, насочен към по-богатите хора: поклоннически пътувания, пожертвувания, възстановяване на храмове и манастири – това е богоугодно дело, достъпно за тях. Изпълнението на Христовите заповеди може да е недостъпно, затова пък даряването на пари е по-достъпно.
Да можеш да видиш и отвъд видимото
- Детайли
- Архим. Андрей (Конанос)
Как ще реагираш, когато ти причиня болка? А аз как ще реагирам на болката, която ти ми причиниш? Именно тук ще се разкрие качеството на взаимната ни обич.
Ако се отнасяш към мен така, както искам, тогава всичко е наред – отношенията ни са чудесни, аз те обичам и ти ме обичаш. Обичта ни се върти около личното ни „его“.
Кой обаче обича истински и без условия? Кой обича и когато го отблъснат и му причинят болка? Знаеш ли кога ще проличи дали обичта ни е истинска? Когато нещо стане и се сблъскаме. Когато между нас се получи недоразумение и ме обидиш. Когато се скараме. Ако и тогава продължа да те обичам, значи вътре в мен има нещо истинско. За тази цел обаче трябва да гледаме отвъд събитията, да виждаме скритите неща. И в момента на скарването да си спомням истини, които често забравям: а именно, че Бог ще изведе от това нещо добро, че е позволил този конфликт да се случи с цел смирението и на двама ни, че имаш една красива душа въпреки грозното ти поведение.
Когато не се караме, е лесно и изгодно да се обичаме. Сега например, някой ме хвали и засипва с поздравления: „Колко хубаво говорите, отче… Радвам се, че Ви видях... Ах, колко хубаво говорите…“. И аз отговарям същото: „А, вие сте господин и госпожа еди-кои си, които ме слушахте? Браво!“.
Няма човеколюбие по принуда
- Детайли
- Архим. Тома (Пападопулос)
12 неделя след Петдесетница. Преп. Пимен Велики, св. Фанурий
Литургийно св. евангелие:
В онова време един момък се доближи до Иисуса, като Му се кланяше и казваше: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно. (Мат. 19:16-26)
Притчата за богатия момък
В днешният евангелски откъс, обични братя и сестри, се описва срещата на един млад момък с нашия Господ Иисус Христос. Горейки от желание да влезе в царството небесно, този момък искал да научи какво трябва да прави, за да го наследи. „Учителю благий, какво да сторя, за да имам живот вечен?” (Мат. 19:16). Какво трябва да направя, за да наследя царството небесно? Господ му казал определени заповеди.
Прави впечатление, че юношата от младини бил опазил всички заповеди. „Какво още ми не достига?” (Мат. 19:20), попитал той Господа, а Господ му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето” (Мат. 19:21). Момъкът навел глава и си заминал натъжен, добавя евангелистът, защото бил заможен и притежавал голямо богатство. А Спасителят отговорил: „Колко трудно нещо е да влезе богат човек в царството небесно, когато е предал сърцето си на богатството”.
