Какво каза и какво премълча Московският патриарх Кирил
- Детайли
- Двери
След всяка визита на политик и църковник от ранга на Московския патриарх е добре посланията му да бъдат осъзнати и разтълкувани от техните адресати. В реториката на патриарх Кирил адресатите бяха обобщени така: българският народ и българската политическа класа. Някъде между тях, като медиатор между тези две големи целеви групи, патриарх Кирил виждаше и Българската православна църква, която беше неговият официален домакин и по чиято покана той се включи в националното честване на 140-годишнината от Освобождението ни. Всъщност истината е, че идеята Московският патриарх да оглави тържествата на 3 март е с политически източници, а българските архиереи просто я възприеха и осъществиха. Нека не забравяме, че идеята за поканването на Московския патриарх у нас беше огласена през изминалата година успоредно с идеята на честванията да присъства и президентът Владимир Путин. Явно на фона на настоящото българско европредседателство вторият вариант е бил отхвърлен като неприемлив от властите. А що се отнася до църковната ни управа, въпреки широко коментираните „традиционно топли българо-руски църковни връзки“ визитата на патриарх Кирил също беше източник на напрежение и тревоги, особено на фона на критичните отзиви от страна на РПЦ към намесата на Българската православна църква в македонския църковен въпрос (да си припомним, че Българският патриарх Неофит отмени в последния момент участието си в грандиозните тържества по случай големия руски църковен юбилей - 100-годишнината от обявяването на Московската патриаршия).
Патриаршеско и синодално послание по случай 140-годишнината от Освобождението на България
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
С дълбока вяра в Бога и синовна благодарност към Него за Неговата велика милост и неизброимите Негови щедрости към нас – към нашата държава и към Православната ни Църква – и тази година с подобаваща тържественост отбелязваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско иго. Прекланяме се пред жертвения чутовен подвиг на Русия и православното войнство, отдало живота си за нас в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., и въздигаме молитви и благодарения към небесата заради изгрялата на този ден, преди четиринадесет десетилетия наша свобода. Величаем неизповедимия Божи промисъл и скланяме глави пред подвига и пред паметта на загиналите десетки хиляди, знайни и незнайни воини, които оставиха костите си по бойните полета на войната, за да бъдем днес ние свободни, за да може православна България да гради сама и независима своето настояще и своите бъднини.
Божествената светлина
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
По време на поста тежестта ни се увеличава и се опитваме да станем Христови войни, сякаш сме разпнати заедно с Него. Заради тези усилия Църквата по-често използва светлината в молитвите. Думата „светлина“ често се среща през този период. В следващата неделя ни очаква преклонение пред св. Кръст и тогава носим цветя в храма, които говорят, че се радваме на Кръста.
Усилието за нас е път към победата, и то не към такава победа, каквато е позната на светските хора – чрез насилие и страх, а това е победата на смирените, които са познали Христа.
Днес пък, във Втората неделя от Поста, и то заради дълги разисквания, които са се случили през четиринадесетото столетие, засягащи темата за божествената Светлина, св. Църква чества паметта на св. Григорий Паламà, архиепископ Солунски.
Нека лицата ни станат икони на благодатта
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Първата неделя от Великия пост е позната с названието „Неделя на православието“, защото иконопочитанието е победило (през 843 г.), след като е била водена истинска война срещу него, продължила цял век и създала големи сътресения в православния свят. Срещу православните християни е било проведено голямо гонение, те са били убивани и изселвани заради почитта си към св. икони дотогава, докато ромейското царство не се убедило, че трябва да спазва това учение. Тогава иконите са били издигнати в храмовете по начина, по който ние днес ги издигаме и обикаляме с тях, изповядвайки нашата православна вяра.
Какво обаче означава за нас днес да бъдем православни? Думата, както знаете, означава човек с правилно мислене, който вярва със здрава, неотклонна вяра в това, което Христос е предал някога на Своите последователи. Православен е човек, който вижда, че новите учения нямат никаква връзка с вярата и че те могат да бъдат нараняващи и вредни. Срещу вярата и днес са насочени много суетни учения, които идват извън св. Църква и носят страсти на човека като страстта към суетната слава, страстта към парите и пр.
Отговорни сме
- Детайли
- Калин Михайлов
Стихотворението в края, за което дължа да кажа няколко предварителни думи, не е пропито от какъвто и да било триумфализъм. По-скоро е вярно обратното: израз е на тъгата, съпровождаща питането ми как стигнахме толкова близо до положение, в което сме готови да прегърнем една нова и разрушителна за семейството, обществото и цивилизацията ни идеология. Преди да е вина на злонамерени социални експериментатори, каквито безспорно има[1], отговорността за това положение е наша – на мъжете и бащите, възприемали своята позиция не като позиция на служещия, а като тази на азиатския тип деспот, на когото всички, начело с “дом и чада”, са длъжни да служат, задоволявайки безпрекословно и най-дребния му каприз. Докато от Христос насетне би трябвало да е обратното: който иска наистина да е първи и да запази своето първенство – и в семейството, и в обществото, трябва да е първенец в служенето на другите (срв. Мат. 20, 25–28; Марк. 9, 33–35). Това не е само църковен принцип и той важи особено по отношение на по-беззащитните и уязвимите, каквито са били, все още до голяма степен са и вероятно и занапред ще бъдат жените и децата, независимо от броя конвенции, които ще им посветят. Те са ни ближни в евангелския, а често и в буквалния смисъл на думата.
