Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (52 Votes)

Ep Varlaam PloieștiБлагодаря на чуждестранните участници за усилието да дойдат в Букурещ, както и да съставят толкова съдържателни и полезни научни съобщения. За всекиго от нас докладите съдържаха ценни информации. Особено докладите на чуждестранните представители съдържаха изцяло нови за нас неща, отнасящи се до сестрите-църкви. Тези съобщения ни показаха образа, измеренията на огромната трагедия на сестрите-църкви от бившите съветски страни. Запознаването с тази ситуация е изключително ценно за нас, защото чрез сравнението можем да оценим по-правилно ситуацията на Църквата в нашата страна и мъдростта, способността, дипломатичността с която на първо място патриарх Юстиниан, а и целият Св. Синод, са ръководили съдбата на Църквата в периода на тежкото изпитание. Първоначалният замисъл бе конгресът да се организира на национално ниво. Но си дадохме сметка колко полезни ще са за нас изложенията от страна на православните сестри-църкви. Свидетелствата, с които се запознахме, ни потресоха. Църкви, останали с по трима-четирима йерарси, няколко храма и нито един манастир или без нито едно духовно училище – на прага на пълен духовен фалит.

Така се подчертава ролята на Божия промисъл, на Божията грижа за Христовата църква в Румъния. Независимо от това, че е бил избран с подкрепата и по инициатива на Георгиу Деж[1], за нас изборът на патриарх Юстиниан е без съмнение промислителен. Проф. Джордже Енаке (Галац) каза, че у нас в периода между двете световни войни е съществувала съдържателна и огромна православна богословска антикомунистическа литература. За разлика от западните страни, в Румъния, благодарение и на географското съседство с СССР, ние много рано си дадохме сметка за опасността на червената чума. Затова богослови от първи ранг, включително отец Думитру Стънилоае, са публикували множество статии,[2] съществуват и цели сборници богословски статии, анализиращи комунизма – като античовешка, антихристиянска и изобщо антирелигиозна идеология. Затова, когато комунистите идват на власт, те на първо място са поискали да си отмъстят на йерарсите, на богословите, на монасите, които са се противопоставяли на тяхната пропаганда.

Проф. Раду Преда[3] поздрави Румънската църква, че тази инициатива изхожда именно на нея. Макар първоначално да изрази съмнение, че не е достатъчно убеден дали Църквата е знаела какво прави, когато обяви 2017 г. за „Възпоменателна година на изповедниците от комунизма”. Да, Румънската църква знаеше много добре какво прави. Тази инициатива е била издигната от 2015 г., затова си даваме сметка, че е била много добре обмислена и напълно се вписва в подготовката ни за честване на стогодишнината.

И патриарх Даниил обаче, когато беше Яшки митрополит, преди 12 години организира конгрес, чиито доклади вече са публикувани. Един от тях е посветен на патриарх Юстин – „Стълб през време на изпитания”. Патриарх Даниил знае какво прави - от 1990 г. пресата настойчиво изисква реформирането на Църквата, прилагане на принципа на чистката, разсекретяване на досиетата на клириците. Медиите настояваха непременно да бъдем повторно наказани: веднъж след 1945 г. и втори път след 1990 г. Защо не сме били умрели…

Фактът, че ние не сме имали комунизъм до съветската инвазия е заслуга на клира. Румънското военно свещенство в Трансилвания е повлияло върху армията във войната с Унгария. За нас голямата опасност беше в Бесарабия, когато през 1917 г. се основа демократическата молдовска република. Тогава бившата царистка армия изведнъж става болшевишка на 95%. Това е необяснимо. Как за толкова кратко време армията става привърженик на атеистичния комунизъм? Пак Църквата е успяла да съхрани съзнанието на румънската армия. Особено много доброволци от Трансилвания, Банат, Буковина са се възпротивили във вътрешността на Русия. Това е много важно.

На второ място фактът, че последиците от комунизма в Румъния не са толкова разрушителни, се обяснява с привързаността на народа към клира и това, предполагам, е пак заслуга на йерархията. Отец Думитру Раду[4] веднъж ни обясняваше защо у нас не се е случило като в Русия: унищожаване на клира (70 000 клирици, избити в СССР). Защото тук свещеникът е бил един от народа: оре на полето, бил е солидарен с общността. В някои райони клирът преминал през процес на аристократизиране. В тези случаи народът не чувствал духовника толкова близък. У нас имало много случаи, когато идват органите на Секуритате да арестуват свещеника и хората оказват съпротива. И при нас е имало арести, но не с пропорциите на СССР.

Веднъж в Англия отец проф. Йон Брия[5] бил запитан: „Как се справяте с комунистическата партия?”. И той дал много дипломатичен отговор. Отговорил: „Разбира се, много ни е трудно да съжителстваме с атеистичен режим, но и на комунистическата партия ѝ е много трудно да съжителства с Румънската църква”.

Това е заслуга и на патриарх Юстиниан. Тук вече се каза, че той бил ректор на семинария,[6] бивш директор на Народната банка. Неговият прагматичен дух на банкер и директор на училище много му помогнал. Както и неговият олтенски характер. Веднъж, на път за скита „Драгославеле”, шофьорът блъснал овца. Овчарят застанал срещу колата и настоявал да му я платят. Платили овцата и овчарят взел да я тегли за вълната, да си я вземе. Казали му: „Не, не, платихме ти я. Сложи я в багажника”. Ето, вижте какъв прагматичен дух...

Но да се върнем на темата, че у нас свещеникът е бил много близък до народа – фактът, че у нас комунистите са се родили в християнски семейства, е оказал своето значение. Тук има уникални феномени за целия комунистически свят: погребението на Петру Гроза[7] е предавано пряко по националното радио, като опелото е отслужено в бившия царски дворец, направено е и масово литийно шествие. Единственото пък погребение, пряко предавано и по телевизията, и по радиото, е на Андруца Чаушеску.[8] На какво се дължи всичко това? Дължи се на родителите, останали привързани към традиционните ценности.

Отец проф. Георге Холбя каза тук, че в затворите искали да изкоренят семейните ценности, както и в училището, и в цялото общество. Същото нещо се случва и днес: борба срещу традиционното семейство и култура!

На този конгрес ние засегнахме отминалите времена, но виждате, че и днес неомарксизмът и болшевишката носталгия ни предлагат подобни ситуации.

Подобно нещо се случило и с много философи, поети и известни западни личности, които умирали по Ленин и Сталин, докато не видели „рая” отвътре. Тогава някои се самоубили, други се отказали от идеите си, полудявали и т. н.

В Испания избиват 17 римокатолически епископи и близо 3000 духовници. Тогава са отишли румънци (за жалост от двата лагера), да се борят с тази застрашаваща целия свят опасност.

Ние се борихме богословски с комунизма, никога не го оправдахме богословски. За разлика от евангелската църква в Германия, където комунизмът е бивал оправдаван библейски и богословски.

Г-н Енаке каза, че повече от половината на това столетие е национален провал. Не, това е провал на идеологиите и на първо място – на комунизма. Не цялата нация е коленичела пред режима. Напротив, ние сме единствената страна, която се е борила две десетилетия с режима, инсталиран със съветски танкове. Толкова много съпротива сме оказали…

Отново държа да подчертая, че изборът на патриарх Юстиниан е промислителен! Това е явна Божия намеса. Съпротива при измъчвания! Необяснимо е хора, бити от сутрин до вечер, до изтощаване на биещите, да изповядват, че не чувствали никаква болка. Това е точно като в мъченическите свидетелства от първите векове, когато Христос е страдал вместо самите мъченици.

Каза се, че в Румъния през комунизма са построени над 300 църкви. Смятам, че до края на чаушесковия режим броят достига близо хиляда. Новопостроени църкви – уникално в целия комунистически свят! А колко паметници са били реставрирани с правителствени пари!

Известни са две забавни случки в Молдова. В манастира „Нямц” по време на реставрационни дейности дошла група от Комисията за историческите паметници. Всичко било в скеле. Един монах обяснявал: „Това е чудотворна икона”. Попитали го: „Какво толкова възхваляваш иконата? Кажи ни поне едно чудо, което си видял с очите си”. Монахът казал: „Виждате ли скелето? С какви пари се ремонтира? Всичко това се прави с комунистически пари”.

Отец Клеопа също е бил запитван да разкаже чудо. Отговорил: „Какво по-голямо чудо от това, което съществува в цяла Молдова? Не виждате ли какво прави Бог с дявола? Впрегна го да ни ремонтира църквите!”.

Разбира се, ситуацията е била трагична и безумна.

Друго дело на божествения промисъл: закрити са някои богословски факултети, но най-добрите преподаватели са били събрани в два богословски института (духовни академии), които са произвели елитни поколения богослови!

Излиза декретът за изгонването на монасите от манастирите – това е истинска трагедия, преобърнати съдби. Така се разселване на това златно поколение на румънското монашество от 70-те и до 90-те, които духовно са ръководили нацията. Духовниците, които в действителност са изповядвали милиони румънци. Това не е ли допринесло при Божието домостроителство за падането на комунизма? Трябва да се видят и добрите страни.

Темата за сътрудничеството… да, и това се е случвало…

Румънският епископ Натанаил от Америка[9] (издаде и пастирски сборник) казал: „Отци, нямаме никакво право, ние, от свободния свят, които не сме преживели престъпленията и насилието, да сме съдници на нашите сънародници в Румъния”. Така че плодовете, които потвърждават църковната мисия (за да не използвам думата политика) през тези 45 години се виждат.

В заключение, ще получите две DVD-та. Едното е „Патриарх Юстиниан (Марина). Църквата през комунизма”. На обложката има много кратък, но изключителен текст, патриаршеско обещание: „Ще се боря, щото Църквата, чрез нейните служители, да трепти и да бъде жива, защото древната вяра трябва да стане насъщната подкрепа на нашия народ. Тя трябва да надхвърли зидовете на сътворената от човека църква, да проникне в най-великолепните дворци, както и в най-скромните колиби и там силно да се всели в Църквата, сътворена от Бога, т. е. в човешкото сърце”. Второто DVD е: „Изповедници на православието в комунистическите затвори”. Гледах го, много е хубаво!”.[10]

Превод: свещ. Кирил Синев

* На 25 октомври 2017 г. в зала „Конвентус” на Патриаршеския палат в Букурещ приключиха научните сесии на Международния богословски конгрес на тема „Животът на православните църкви по време на комунистическия режим – преследване, съпротива и изповядване”. По този повод Плоещкият еп. Варлаам (Мертикариу), секретар на Св. Синод на Румънската православна църква, направи някои ценни обобщения, които струва ни се, ще се изключително полезни за българския читател (бел. прев.). 

[1] Румънски комунистически лидер в периода 1948-1965 г. (бел. прев.).
[2] Във в-к Румънски телеграф.
[3] Председател на Института за изследване на комунистическите престъпления и паметта на румънското заточение (бел. прев.).
[4] Преподавател по систематическо богословие (бел. прев.).
[5] В превод на български е достъпен неговият Речник по православно богословие (бел. прев.).
[6] В гр. Ръмнику Вълча (бел. прев.).
[7] Министър-председател на Румъния в периода 1945-1952 г. и председател на Президиума на Великото национално събрание от 1952 до 1958 г. (бел. прев.).
[8] Бащата на Николае Чаушеску. В личен разговор отец проф. Щефан Букиу потвърди, че опелото е било извършено от Йосиф (Гафтон), епископ на Ръмник, заедно с 12 свещеника. Майката на Н. Чаушеску е била много вярваща. Опелото ѝ е било извършено от трима свещеника.
[9] OCA – Православната църква в Америка.
[10] Обръщението беше последвано от визита в градината на Патриаршеската резиденция, в която беше посетена реставрирана каменна скамейка, при която, поради страх от подслушване, патриарх Юстиниан е приемал изповедници на вярата за аудиенции.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaac3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.