Иисус Христос ни дава лекарството срещу рака на егоцентризма
- Детайли
- Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)
Истините, които ни разкрива празникът на Христовото Рождество, изненадват. Обикновено спокойствието, детската невинност, радостта, любовта, славословенето на Бога и надеждата привличат вниманието на всички. Има обаче и нещо, което често не забелязваме: премахването на надменността, на този стремеж, който по правило води човешкия род към страшни конфликти, трагедии и безизходици.
Иисус Христос „не дойде с високомерна надменност“, подчертава апостолският мъж св. Климент Римски (1 Клим. 16). Събитията, свързани с идването на Богочовека, по поразителен начин премахват всяка следа от високомерие благодарение на сияйния лик на Богомладенеца. Неизразимият, Непостижимият за умовете ни и всесилен Бог, като прие човешка природа, не е избрал образа на някакъв велик мъдрец, снажен исполин или могъщ самодържец. Той идва като младенец, като невинно дете. И после през целия Си живот на земята Той „понизи Себе Си, като прие образ на раб“ (Фил. 2:7). Противопостави се на всяка форма на високомерие: на горделивата власт на Ирод, на религиозното самомнение на фарисеите и книжниците, на управленската надменност на Пилат.
Рождество Христово е свещен празник на радостта от спасението (обзор на празника в БПЦ)
- Детайли
- Двери
С празнични богослужения в цялата страна беше отбелязано светлото Христово Рождество. Стотици хиляди вярващи се събраха в православните храмове, за да отправят молитва и с радост да посрещнат раждането на Божествения Младенец. Епархийските митрополити, освен синодалното Рождественско послание до пасомите на БПЦ, отправиха и свои отделни рождественски поздрави до епархиотите си, в които разкриват пред клира и народа съвременните измерения на чудото на Боговъплъщението.
В своето Рождественско послание Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит напомни в нощта на Христовото Рождество да не забравяме нашите ближни, които страдат, намират се в лишения и безутешност. Той подчерта, че „в благодатния мир на тази свята нощ никой около нас не трябва да остава сам и безнадежден, лишен от утеха, внимание и любов, защото затова дойде сред нас Христос – за да дарува на всички ни мир, надежда, светлина и живот“. Патриархът подчерта, че Спасителят е призовал към Себе Си бедните, онеправданите, страдащите, отрудените, „защото такава е Божията свята воля: бедните духом да наследят Царството, плачещите да се утешат, гладните и жадни за правда да се наситят, чистите по сърце да видят Бога и всички да се нарекат синове Божии и Божии приятели и да наследят Царството, приготвено за чедата на Небесния ни Отец още „от създание мира”.
Песента на ангелите
- Детайли
- Архим. Андрей Конанос
На Рождество Христово ангелите първо пеели „слава във висините Богу“ и след това „на земята мир, между човеците благоволение“.
Едва, когато преживееш първата част от това песнопение – слава във висините Богу, – ще почувстваш мир в сърцето си, ще изчезне меланхолията от душата ти, ще се умиротвори домът, ще се помириш със себе си, с околните, със света, с колегите и ще си щастлив човек. Първо ще прославиш Бога и след това ще станеш щастлив.
И тъй като човекът, аз и ти не прославяме Бога, а прославяме нашето собствено его, в сърцето ни няма мир, нито в дома ни, нито в света. Светът не върви на добре, светът няма мир, светът изтлява и се руши. Бог съществува, но ние не участваме в Неговата божествена благодат, добрина, любов. Всички тези неща съществуват, но ние не им се наслаждаваме, не ги живеем, не им се радваме. Защо? Защото не прославяме Бога, не сме разбрали, че Той съществува, за да Го прославим, не сме разбрали, че това е целта на нашия живот. Съществувам, за да отразявам Неговата благодат, слава, радост – за да стане Бог Всичко за мен. И когато Бог стане всичко за мен и Го прославя, тогава ще се успокоя, а това ще означава, че съм разбрал мястото си в света, във вселената.
Патриаршеско и синодално Рождественско послание 2016 г.
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
“Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,
и ще Му нарекат името Емануил,
което ще рече: с нас е Бог”
(Ис. 7:14; Мат. 1:23)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Столетия наред нечуваната вест за Христовото Рождество, с която се поздравяваме ние днес, е била само пророчество и очакване. Пророчество за обещания още на нашите прародители Месия, Който ще дойде, за да съкруши изконния враг на човека (Бит. 3:15), и очакване за повторното отваряне на вратите на рая и на вечния живот. Столетия преди дивното събитие на Въплъщението и Рождеството на Божия Син човечеството и цялото творение живееха само с вярата си в обещанието и с надежда за “славното освобождение на синовете Божии” (Рим. 8:21) и за настъпването на “благоприятната Господня година” (Лука. 4:19).
Раждането на Богочовека
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Неделя преди Рождество Христово. На този ден празнуват св. Модест, патр. Йерусалимски, св. мчк Севастиан; Литургийно евангелие (Матей 1:1-25)
Характерен начин за изразяване в Свещеното Писание e: „Тази е книгата за произлизането на небето и земята” – така буквално е казано в древния гръцки превод на книга Битие 2:4, тоест книгата, която говори за сътворяването на небето и земята. По този начин авторът на първата книга на Стария Завет я определя, след като е предал разказа за сътворението на света. Началните думи на Евангелието според Матей в буквален превод звучат по същия начин: „Книга за произлизането на Иисус Христос” (Мат. 1:1), тоест за Неговото раждане. Св. евангелист започва първата книга от Новия Завет с почти същите думи, с които и първата книга на Стария Завет. Но Новият Завет се отличава от Стария по това, че проповядва радостната вест за възсъздаването на света, отклонил се от божественото си предназначение. „Възсъздаване” означава надеждата за ново сътворяване на света, т.е. за освобождаването му от греха и от смъртта, което ще настъпи окончателно при Второто Пришествие на нашия Господ Иисус Христос. Това „възсъздаване” в известен смисъл вече се е случило чрез Въплъщението, земния живот и Възкресението на Спасителя.
В св. Църква освобождаването от греха и смъртта се случва още сега чрез участието в светите й Tайнства. Затова Църквата Христова е предобраз на новото творение, което очакваме след Второто пришествие.
